Решение № 1315 от 21.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1315 гр. София, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г.К. при участието на секретаря Й.К. като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело № 20221110207890 по описа за 2022 година

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, I – ви състав , в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К. и при участието на секретаря Й.Д., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 7890 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за 1 административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 22-4332-003900 от 24.03.2022 г., издадено от началник на сектор към СДВР – Отдел „Пътна полиция“, с което срещу Е. А. Н. е постановено следното:

1. на основание чл. 178в, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП;

2. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. С оглед на това се иска отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез своя процесуален представител поддържа жалбата със същите съображения и искания, като допълнително изразява и писмено становище за основателност на жалбата. Претендира се и присъждането на разноски.

Административнонаказващият орган (АНО), редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.

На 23.02.2022 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата, в 22:07 часа, в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“, управлява по път Е871 (подбалкански път) товарен автомобил „Волво“ с рег. № СВ *** ВН, собственост на „Евротранс-05“ ЕООД, с посока на движение от с. Долни Богров към гр. Елин Пелин, като срещу фирма „Транском“ е спрян за това, че не използва обезопасителен колан по време на движение при наличие на такова оборудване в МПС – нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

На жалбоподателя е вменено и нарушение на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, за това, че на същото време и място при проверка не е представил валиден талон за психологическо изследване.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН срещу жалбоподателя е постановено следното:

1. на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП;

2. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

2

Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип на презумпцията за невиновност. В този смисъл е и ППВС № 10/1973 г., т. 7, които разрешения са актуални и днес и от които съдът не намира основание да отстъпи. Да се приеме обратното, означава да се размести доказателствената тежест, а това води до там обвиненото лице да доказва своята невинност, което е пряко и драстично нарушение на презумпцията за невиновност, уредена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 6, пар. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и на чл. 3 и чл. 6 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г., относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.

Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения не се установяват от наличната доказателствена съвкупност, като по делото не са събрани никакви доказателства, за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото. По делото бе разпитан свидетелят Д. Г. И. (присъствал при установяване на нарушенията и съставяне на АУАН). Видно от показанията на същия, в тях не се съдържат никакви данни за процесния случай, поради което административното обвинение остана недоказано. При това положение атакуваното НП се явява необосновано и като такова следва да бъде отменено в цялост.

На следващо място, съдът констатира, че при съставянето на АУАН и НП са били допуснати съществени процесуални нарушения, които са накърнили правото на защита на санкционираното лице и са основание за отмяна на атакуваното НП. От съдържанието на АУАН се установява, че при описанието на мястото на нарушението актосъставителят е посочил две различни места – гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ и път Е871 (подбалкански път). В атакуваното НП като място на нарушението административнонаказващият орган е посочил община Столична, път втори клас Е871 (подбалкански път). В хода на съдебното следствие съдът служебно е изискал справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ относно обстоятелството на територията на коя община се намира участъкът от пътя Е871 (подбалкански път), с посока на движение от с. Долни Богров към гр.

Елин Пелин, срещу фирма „Транском“. Видно от постъпилото по делото писмо с вх. № 243805/10.11.2022 г., ОПУ - София към Агенция „Пътна инфраструктура“ не може да даде коректна информация по изисканата справка, без да му бъдат предоставени по-точни данни относно въпросното местоположение, като е отразено, че пътният участък на републикански път I3 6 (Е871 /подбалкански път/), преминаващ през с. Долни Богров, се намира в Столична община, Район „Кремиковци“, а след км 136+262 пътят преминава в Община Елин Пелин. От изложеното е видно, че при съставяне на АУАН и НП не е дадено точно и ясно описание на мястото, на което са извършени нарушенията. Като са процедирали по този начин контролните органи са създали едно непреодолимо вътрешно противоречие в обвинителната теза (къде са били извършени процесните нарушения – дали това е станало в гр.

София, на бул. „Ботевградско шосе“ или на път Е871 /подбалкански път/), като повдигнатото административно обвинение е станало неясно и неразбираемо, което препятства възможността санкционираното лице да разбере обвинението и ефективно да организира своята защита. Това непоправимо е опорочило атакуваното НП и е основание за неговата отмяна, тъй като на настоящия етап от производството този порок не може да бъде саниран.

Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН, намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за основателно. Поради това и съобразявайки се с приложените по делото доказателства съдът намира, че следва да бъде присъдена сума в размер на 400 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение. Така претендираният размер не е прекомерен и е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото, както и с разпоредбите на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо за тази сума следва да бъде осъден административният орган, в чиято структура е АНО.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА изцяло наказателно постановление № 22-4332-003900 от 24.03.2022 г., издадено от началник на сектор към СДВР – Отдел „Пътна полиция“ срещу Е. А. Н..

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР, ДА ЗАПЛАТИ на Е. А. Н. с ЕГН: **********, сума в размер на 400 лева, дължима за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Софияград в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5