Решение № 178 от 13.11.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Свиленград, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20245620200780 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Издадено е Наказателно постановление /НП/ №******година на Началник РУ към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград,с което на С. П. М. с ЕГН ********** от гр.****************** за нарушение на чл.137А,ал.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.4,т.7,предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50лева и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки .

Жалбоподателят С. П. М. в законно предвиденият срок обжалва горе цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно,без да излага конкретни съображения. Поради изложеното моли съда да отмени атакуваното НП,като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представил.

Административнонаказващият орган/АНО/- Началник РУ към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, не изпраща представител и не взема становище. В придружителното писмо до съда,оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. В условията на евентуалност ,моли съда при присъждане на адвокатско възнаграждение да редуцира същото до минимално предвидените в закона размери.

Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

1

От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на А. М. А. и Д. К. К., се установява, че на 23.03.2024година свидетелите А. М. А. и Д. К. К. – полицейски служители първият към сектор Пътна полиция към ОД на МВР Хасково , а вторият служител в жандармерия, изпълнявали служебните си задължения в гр.Свиленград,когато около 16,46часа забелязали ,че на кръстовище на улица Сан Стефано и бул.България се движи лек автомобил Мерцедес с рег.№ ****** в посока метан станция.

Полицейските служители спрели лекият автомобил и установили,че водач е жалбоподателя,който бил и собственик на лекият автомобил,а самият автомобил бил снабден с обезопасителен колан,но водачът не използвал същият по време на управлението на автомобила,респективно бил без поставен предпазен колан.

За така възприетото нарушение на жалбоподателят бил съставен,предявен акт за извършено административно нарушение серия GA №179961 от 23.03.2024г. в негово присъствие,като същият се е запознал със съдържанието на съставеният АУАН и подписал същият без възражения,като екземпляр от същият му бил връчен срещи подпис.

Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.

В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.137А,ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183,ал.4,т.7,предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50лева и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнети общо 10 точки .

Последното /НП/ е връчено на жалбоподателя на 29.08.2024г.,видно от отбелязването в разписката,инкорпорирана в самият документ.

По административно наказателната преписка има и приложена справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателя има издадени срещу него НП и ЕФ за извършени нарушения по ЗДвП.

Видно от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на А.

М. А. и Д. К. К., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач ,справка относно собствеността на процесния лек автомобил и картон на НП, последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН. Свидетелите А. М. А. и Д.

К. К., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, 2 като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Министерството на вътрешните работи, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството че жалбоподателят на процесната дата,водачът е бил без поставен предпазен колан, с който автомобилът бил оборудван по време на движение на МПС.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач ,справка относно собствеността на процесния лек автомобил и картон на НП се потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

Материалната компетентност на издателя на НП – Началник РУ към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от 3 надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№ 3510006130 от 18.09.2024 година на РУ - Свиленград, поради което производството не подлежи на прекратяване в тази част поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на актовете, водещи до незаконосъобразност.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл.

57 от ЗАНН – за НП. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.

Действително в АУАН не е посочен личен адрес на свидетеля К., а служебен такъв, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена, адрес по месторабота и дата на раждане е налице пълно индивидуализиране на посочени я свидетел и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.

Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вменените на жалбоподателя противоправни деяния, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на 4

Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова).

Конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушения по чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, коят о е била нарушена.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.

„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП , Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3.2. от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейските органи от посочената категория.

Предвид изложеното актосъставителят А. А. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП , т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността Началник на РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково”, за което обстоятелство има налични писмени доказателства, а е и служебно известно на Съда и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ - Свиленград.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.