Акт от 14.05.2019, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- 2197/2018
- Подписан
- 14.05.2019
- В сила
- 13.09.2019
Цитирани разпоредби
- чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 102 ал.1 т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 194 ал.2 т.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 197 ал.1 т.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 203 ал. 1, т. 13 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.204 т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 205 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 205 ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 207 ал.10 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 207 ал.1 т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 207 ал.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 207 ал.8 т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 207 ал. 8 т. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 210 ал.1 - 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 210 ал.1 - 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 211 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 56 · Конституция на Република България
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 893/14.05.2019 година, гр.Бургас
Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев при секретар Г.С., разгледа адм.д. № 2197/2018 година.
Производството е по глава десета раздел І от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР.
Образувано е по жалба от С.Т.Н. с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, офис № 317, чрез адвокат В.С. ***, против заповед № 3282з - 1518/14.05.2018 година на директора на главна дирекция „Г.П.“ (ГДГП) в МВР, с която на Н. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение с МВР (лист 17 - 18).
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт, издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че заповедта не е мотивирана, защото в нея липсва правното основание, предписващо конкретно поведение от служител на МВР, нарушението на която се явява дисциплинарно нарушение. Сочи, че не е разполагал с ключ от вратата, която е останала отворена и обективно не е бил в състояние да я обезопаси.
Заявява, че липсват предпоставките деянието му да бъде квалифицирано като нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служител в МВР (ЕК). Твърди, че единствено посочването в заповедта на съставената обобщена справка от дисциплинарно разследващия орган не може да замести фактическите основания за налагане на наказанието – посочване на конкретни факти, сочещи извършването на тежко нарушение. Изтъква, че в дисциплинарното производство не е изследван въпроса за вината му, както и за цялостното му поведение по време на службата, а това е съществено процесуално нарушение. Отделно поддържа, че в хода на дисциплинарното производство му е било отказано явяване с адвокат, а е бил допуснат единствено подпомагащ го служител от МВР, който не разполага с необходимата юридическа подготовка.
Иска се, съдът да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна. Претендират се разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, участва активно в процеса – представя допълнителни доказателства и иска извършването на процесуални действия за установяване на правните и фактическите основания за издаване на заповедта.
Поддържа, че жалбата е неоснователна. Представя административната преписка, с която е обосновано наложеното наказание.
След като се запозна със събраните по делото доказателства и изложеното от страните, от фактическа страна съдът установи следното.
Към 20.03.2018 година С.Н., служител на МВР, е работил като младши експерт, командир на отделение в Граничен контролно – пропускателен пункт (ГКПП) – Аерогара Бургас към ГДГП на МВР и е бил командирован на ГКПП – Аерогара София за периода 01 – 30.03.2018 година (лист 166 - 169).
В хода на командировката си Н. не е бил запознат с инструкциите за работа, отразяващи специфичните особеностите на процеса по проверка на пътници на Аерогара София, не му е бил предоставян и графика на полетите за времето на съответната смяна.
Единствено му бил извършен встъпителен инструктаж за безопасност и здраве при изпълнение на служебните му функции.
На
20.03.2018 година за периода 08:00 – 20:00 часа Н. изпълнявал служебните си задължения, като част от група 04 на ГКПП, в рамките на смяна за осъществяване на граничен контрол на пътниците в салон „Пристигане“ на Терминал 2 на ГКПП – Аерогара София.
При започване на работа, служителите от смяната, между които и Н., били инструктирани повърхностно от началника на 04 група старши инспектор А.Х. за конкретните задачи на дежурството си. Старши инспектор Х. поканила командированите служители да се саморазпределят по автоматизираните работни места (АРМ). Н. не разполагал с ключ от служебното помещение (кабина), в което се намирало избраното от него АРМ 43. Не разполагал с ключ и от стъклената врата/преграда към вътрешността на терминала, разположена непосредствено до АРМ 43, през която преминавали пристигащите пътници след извършения им граничен контрол. С такива ключове не разполагали и другите служители от смяната. В ГКПП – Аерогара София била установена постоянна неформална практика служителите да излизат от кабините за гранична проверка, когато няма пътници, а вратите/преградите да бъдат оставяни незаключени, въпреки изрично разпореждане от 15.12.2017 година на началника на ГПУ – София за заключването им, когато съответното АРМ не е в работен режим (лист 202 – 203 и 204 - 207).
По силата на заповед № 4064з – 828/08.08.2016 година на директора на РД „ГП“ – Аерогари, на служителите, работещи на смени, е била разрешено ползването на кратка почивка с продължителност 10 минути на всеки два часа работа, без да се конкретизират час, периоди или механизъм, в които почивката да бъде използвана, така че да не се засегне способността на съответното звено да изпълнява функциите си.
На
20.03.2018 година в интервала 15:22:00 – 15:25:00 часа, предвид липсата на пристигащи пътници или за изпълнение на други задачи, всички служители на АРМ в салон „Пристигащи“ напуснали работните си места. Някои от тях затворили стъклените врати/прегради до съответното АРМ, а други – между които и жалбоподателя – не. Нито една от стъклените врати не е била заключена, за да бъде ефективно осуетено преминаването на пътници през тях, без да е извършена гранична проверка.
В
15:22:49 часа С.Н. излязъл от кабината на АРМ 43, неуспешно се опитал да затвори врата на кабината и оставил отворена стъклената преградна врата до АРМ.
Отворена останала и преградната врата на съседното АРМ 41, използвано от друг служител на ГДГП. При напускане на кабината, в която работи, жалбоподателят не е имал пряк визуален контакт с другите АРМ (остъклени единствено към посоката, от която идват пътниците), за да установи дали и кои служители остават на работните си места.
В интервала 15:26:00 – 15:28:00 часа през отворените преградни врати на АРМ 41 и АРМ 43 преминали, без гранична проверка, общо 43 пристигнали пътници – от тях 20 човека през АРМ 43.
В
15:31:03 часа жалбоподателят се завърнал на работното си място (лист 157 – 158 и приложените дискове със запис на видеокамерите от терминала – „лист“ 12).
На
21.03.2018 година ръководителят на смяната - началникът на група 04 – А. Х. изготвила докладна записка до началника на ГКПП – Аерогара София, в която изложила твърдения, че на 20.03.2018 година, около 16:15 часа ѝ е докладвано за нерегламентираното преминаване на пътници през АРМ 41 и АРМ 43 и поискала извършването на допълнителна проверка по случая (лист 217).
На
21.03.2018 година били изискани записите от камерите на Терминал 2 за установяване на твърдените обстоятелства и последователно началникът на ГКПП – Аерогара София докладвал писмено на директора на РДГП – Аерогари, а директорът на РДГП – Аерогари, от своя страна – на директора на ГДГП за неизвършването на гранична проверка (лист 215 – 216, 212 – 213 и 236).
На
22.03.2018 година, в резултат на изготвените докладни записки, директорът на ГДГП разпоредил с резолюция изготвянето на заповед за извършване на проверка.
На същия ден била изготвена заповед № 3282з – 915/22.03.2018 година за започване на проверка - за извършени дисциплинарни нарушения от служителите на смяната (лист 212 и лист 239 - 240).
На
22.03.2018 година писмени обяснения дали работилите на 20.03.2018 година експерти К. (АРМ 33), М. (АРМ 31), Й., Ц. („втора линия“), Г. (АРМ 47), К. (АРМ 45), З. (АРМ 49), жалбоподателят (АРМ 43) и обучаемата М. Т.. От тях единствен М. Й. непосредствено констатирал нерегламентирано преминаване на част от пътниците през стъклените преградни врати между кабините за граничен контрол (лист 227 - 235).
На
23.03.2018 година от администрацията на Летище София предоставили за нуждите на проверката записите на охранителните камери от салон „Пристигащи“.
На
24.03.2018 година била изготвена кадрова справка за жалбоподателя, съдържаща основните данни от служебната му биография (длъжности, придобита допълнителна квалификация, награди и наказания), а на 25.03.2018 година командировката му в ГКПП – Аерогара София била прекратена (лист 123 – 124 лист 199).
На
24.03.2018 година началникът на сектор „Дисциплина, дисциплинарна практика и професионална подготовка“ ГДГП изготвил докладна записка до директора на ГДГП, в която обобщил данните по случая, събрани до момента, и предложил образуването на дисциплинарни производство срещу пет служители на ръководни позиции в структурата на ГДГП, както и срещу осем служители, работили в смяната на 20.03.2018 година на ГКПП Аерогара София. Сред предложенията за образуване на дисциплинарно производство за допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина било и предложението да се образува производство срещу С.Н. (лист 208 - 211).
Със заповед № 3282з – 935/24.03.2018 година директорът на ГДГП образувал дисциплинарно производство срещу С.Н., отстранил го от длъжност и определил персоналния състав на дисциплинарно разследващ орган (лист 48 - 51).
На
26.03.2018 година интернет сайтът „Медиапул“ публикувал информация за допуснатото на 20.03.2018 година нерегламентирано преминаване на пристигащи пътници без извършен граничен контрол (лист 194 - 198).
В хода на дисциплинарното производство били събрани писмени сведения от командировани служители в ГКПП – Аерогара София, а също и от командированите служители на смяната, допуснала преминаването на пътниците. Далите сведение описали един и същ механизъм на работа в мястото на командироване под ръководството на началника на 04 група Х. (за разлика от начина на работа в смени под ръководството на ст. инсп. Б. П.) – незапознаване с особеностите на работата в летището, формално и повърхностно инструктиране преди началото на смяната, незаинтересованост и липса на контрол при непосредственото изпълнение на задълженията, и утвърдени неформални практики, нарушаващи предходни писмени разпореждания на други ръководни служители. След връчена покана, обяснения дала и А.Х. (лист 95 – 112 и лист 114 - 116).
На
02.04.2018 година, на основание чл. 56 от Конституцията, С.Н. подал заявление до директора на ГДГП, в което поискал да му бъде осигурена възможност да се явява пред дисциплинарно разследващия орган, при необходимост, придружен от избран от него адвокат, независимо от възможността, която дава разпоредбата на чл. 205 ал.3 от ЗМВР. Позовал се и практика на ВАС (лист 82 - 84).
С писмо
- отговор рег. № 3282р – 8853/05.04.2018 година ответникът постановил отказ по искането, като го обявил за „неоснователно“ (лист 127).
Междувременно, на 03.04.2018 година, във връзка с връчена му покана от 02.04.2018 година, Н. представил подробно писмено обяснение в дисциплинарното производство. В него той описал начин на работа на смяната в ГКПП – Аерогара София, идентичен с описания от вече далите сведения командировани служители. Н. отрекъл да е му е даван ключ, с който да обезопаси стъклената врата за преминаване до АРМ както и от ръководителя на смяната да извършвано разпределение на времето за почивка на отделните служители на АРМ. Заявил, че след като работил без прекъсване около 120 минути и усетил, че вниманието му отслабва, към 15:20 часа чул реплика от друг от колегите си в АРМ, че разполагат с 10 минути за по цигара и малко отдих, затова всички станали и напуснали работните си позиции в съответствие с утвърдената неформална практика на ГКПП Аерогара София, с която се съобразил (лист 85 – 88 и 78 - 79).
В хода на дисциплинарното производство било установено, че ГПУ - София не е получавало от администрацията на Летище София ключове от стъклените преградни врати до кабините с АРМ за граничен контрол. Домакинът на ГПУ – София писмено заявил, че от Летище София ключове са били раздавани „директно на служители на ГКПП – Аерогара София“ (лист 113).
По предложение от 17.04.2018 година, срокът на дисциплинарното производство е бил удължен със заповед от 20.04.2018 година (лист 200 – 201 и лист 52 - 53).
На
24.04.2018 година дисциплинарно разследващия орган изготвил обобщена справка от производството. В нея било посочено, че на 20.03.2018 година е С.Н. напуснал работното си място, без да уведоми началника на групата за напускането и да получи разрешение за това. В 15:26:38 часа през оставената от Н. отворена стъклена преградна врата на АРМ 43 е започнало преминаване на пътници, без да бъдат подложени на задължителния граничен контрол. Прието било, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл. 102 ал.1 т.2 от ЗМВР и е злоупотребил с доверието по смисъла на „чл. 203 ал.8 пр.2“ от ЗМВР, оказано му от ръководството на МВР, ГДГП и РДГП – Аерогари да извършва гранична проверка на лица на „първа линия“ в салон „Пристигане“ на Терминал 2 на Летище София. Едновременно с изложеното, дисциплинарно разследващият орган приел, че Н. е нарушил разпоредбите на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 24 от ЕК, тъй като неправомерното му поведение е станало известно на обществото чрез средствата за масово осведомяване и е довело до намаляване и загуба на доверие към полицейските служители поради силната негативна реакция на гражданите и направените негативни коментари за качеството на охраната на българската граница. Деянието било квалифицирано като нарушение по чл. 194 ал.2 т.4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203 ал. 1 т. 13 от закона е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“. Затова дисциплинарно разследващият орган предложил на дисциплинарно наказващия орган да наложи на жалбоподателя наказание „уволнение“ (лист 66 - 77).
Разпечатката съдържа 58 от 118 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/34588211-e0eb-4611-a834-2e0d52751183