Определение № 4 от 05.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Пазарджик, 05.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500984 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба вх. № 6574/30.09.2025 г. против определение за прекратяване на производството по гр.д. № 1025/2022 г. по описа на Велинградски районен съд на основание чл. 130 ГПК , което е инкорпорирано в Решение № 238/24.07.2025 г. постановено по същото дело.

Частният жалбоподател чрез своят процесуален представител твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно и развива детайлни съображения в тази насока. Моли за отмяната му и постановяване продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока за отговор не е постъпил такъв от ответниците по частната жалба.

Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е и основателна, с оглед което следва да бъде уважена.

С атакуваното определение първоинстанционният съд е констатирал, че ищецът няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск спрямо ответниците, че същите не са собственици на 4/ 8 ид.ч. / 1/ 2 ид.ч. / от процесния имот, като е приел, че ищецът не заявява самостоятелни права върху вещта , нито поддържа да е налице конкуренция на твърдените от двете страни вещни права върху имота, нито се въвежда твърдение за наличие за притежавано от ищеца различно от спорното право върху същия имот.

Тези изводи на районния съд са неправилни. В хода на производството по делото , на ищеца чрез неговият процесуален представител са давани на няколко пъти указания за отстраняване на нередовности на исковата му молба в частта, прекратена с обжалваното определение. С допълнителни уточняващи молби, ищецът през цялото производство е заявявал и поддържал твърдения за следните обстоятелства: той е собственик по силата на предходно съдебно решение на 1/ 2 ид.ч. от процесния имот ,а ответниците като правоприемници на М.С. В.а са собственици на другата 1/ 2 ид.ч. от имота. Последователно е поддържал изложените обстоятелства според, които това съдебно решение легитимира ищецът и двамата ответници като съсобствениците с равни права, но ответниците са 1 оспорили правата на ищеца, като са се разпоредили с процесната сделка , с повече права от тези които притежават, а именно вместо с притежаваните от тях от имота 4/ 8 ид.ч., те са се разпоредили с 6/ 8 ид.ч. Ищецът е поддържал , че те не са собственици на права в такъв обем, защото той се легитимира като собственик също на 4/ 8 ид.ч. Формирал е петитум на така предявения иск , който петитум в хода на производството е бил в различни варианти, включително и като в съдебно заседание , ищецът е направил изявление за изменение и за преминаване от отрицателен към положителен установител иск, което изявление не е поддържано и не е произвело правни последици.

В крайна сметка районният съд е приел, че е сезиран с отрцателен установителен иск за отричане на правата на ответиците от 4/ 8 ид.ч. и е намерил, че такъв отрицателен установителен иск е без правен интерес за ищеца.

Принципно правилни са разсъжденията в мотивите на съда, за условията , при които се приема , че такъв установителн иск е допустим при наличието на правен интерес от него.

Но за да се прецени дали е налице или липсва правен интерес от претенциите така, както са предявени, следва изложените обстоятелства да съответстват на заявените искания за защита. Това в случая не е така , тъй като безспорно изложените в исковата молба обстоятелства , касаещи твърдения на ищеца са , че ответниците не са собственици на определена идеална част от имота /но над тази която според твърденията притежават от 4/ 8 ид.ч. /, понеже ищецът е собственик на тази надхвърляща дела им идеална част или така той претендира , че притежава 1/2 ид.ч. от имота. Липсва надлежно формулиран петитум, който да съответства на тези обстоятелства и от тук произтича трудността да са прецени с какъв иск е сезиран съдът и по какъв иск дължи произнасяне. Неяснотата под формата на нередовност на исковата молба следва да бъде отстранена , като ищецът следва да приведе петитума на иска си в съответствие с изложените от него обстоятелства.

Преди да се отстрани това противоречие, съдът не би могъл да прецени доколко и в каква част е налице твърдяното от ищеца оспорване на негови права , респективно дали има правен интерес от претенция , която е заявена по волята на ищеца – под такава именно форма.

Настоящият въззивен състав намира определението за незаконосъобразно и неправилно.След като ищецът се затруднява да заяви валидно своите искания , съдът следва да даде конкретни указания в тази посока , като даде възможност на ищеца да уточни, кои права оспорват ответниците и в какъв обем и съответно на тези обстоятелства - да заяви петитум имащ за цел да разреши този спор със силата на присъдено нещо. При неизпълнение на конкретни указания, може да се преценява доколко исковата молба валидно е сезирала съда за произнасяне по така предявен иск.Наличието на токова несъответствие между заявени обстоятелства и петитум, затруднява както определянето на правилната правна квалификация на иска , така и евентуално защитата на ответната страна във връзка с правилното разпределение на доказателствената тежест.

Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на РС Велинград за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част на делото.

Ръководен от гореизложеното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение за частично прекратяване на производството по гр.д. № 1025/2022 г. по описа на Велинградски районен съд на основание чл. 130 ГПК , което е инкорпорирано в Решение № 238/24.07.2025 г. постановено по същото дело- като НЕПРАВИЛНО.

2

ВРЪЩА гр. д. № 1025/2022 г. на Велинградски РС – за продължаване на съдопроизводствените действия в посочената част.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Пазарджик, 05.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500984 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба вх. № 6574/30.09.2025 г. против определение за прекратяване на производството по гр.д. № 1025/2022 г. по описа на Велинградски районен съд на основание чл. 130 ГПК , което е инкорпорирано в Решение № 238/24.07.2025 г. постановено по същото дело.

Частният жалбоподател чрез своят процесуален представител твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно и развива детайлни съображения в тази насока. Моли за отмяната му и постановяване продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока за отговор не е постъпил такъв от ответниците по частната жалба.

Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е и основателна, с оглед което следва да бъде уважена.

С атакуваното определение първоинстанционният съд е констатирал, че ищецът няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск спрямо ответниците, че същите не са собственици на 4/ 8 ид.ч. / 1/ 2 ид.ч. / от процесния имот, като е приел, че ищецът не заявява самостоятелни права върху вещта , нито поддържа да е налице конкуренция на твърдените от двете страни вещни права върху имота, нито се въвежда твърдение за наличие за притежавано от ищеца различно от спорното право върху същия имот.

Тези изводи на районния съд са неправилни. В хода на производството по делото , на ищеца чрез неговият процесуален представител са давани на няколко пъти указания за отстраняване на нередовности на исковата му молба в частта, прекратена с обжалваното определение. С допълнителни уточняващи молби, ищецът през цялото производство е заявявал и поддържал твърдения за следните обстоятелства: той е собственик по силата на предходно съдебно решение на 1/ 2 ид.ч. от процесния имот ,а ответниците като правоприемници на М.С. В.а са собственици на другата 1/ 2 ид.ч. от имота. Последователно е поддържал изложените обстоятелства според, които това съдебно решение легитимира ищецът и двамата ответници като съсобствениците с равни права, но ответниците са 1 оспорили правата на ищеца, като са се разпоредили с процесната сделка , с повече права от тези които притежават, а именно вместо с притежаваните от тях от имота 4/ 8 ид.ч., те са се разпоредили с 6/ 8 ид.ч. Ищецът е поддържал , че те не са собственици на права в такъв обем, защото той се легитимира като собственик също на 4/ 8 ид.ч. Формирал е петитум на така предявения иск , който петитум в хода на производството е бил в различни варианти, включително и като в съдебно заседание , ищецът е направил изявление за изменение и за преминаване от отрицателен към положителен установител иск, което изявление не е поддържано и не е произвело правни последици.

В крайна сметка районният съд е приел, че е сезиран с отрцателен установителен иск за отричане на правата на ответиците от 4/ 8 ид.ч. и е намерил, че такъв отрицателен установителен иск е без правен интерес за ищеца.

Принципно правилни са разсъжденията в мотивите на съда, за условията , при които се приема , че такъв установителн иск е допустим при наличието на правен интерес от него.

Но за да се прецени дали е налице или липсва правен интерес от претенциите така, както са предявени, следва изложените обстоятелства да съответстват на заявените искания за защита. Това в случая не е така , тъй като безспорно изложените в исковата молба обстоятелства , касаещи твърдения на ищеца са , че ответниците не са собственици на определена идеална част от имота /но над тази която според твърденията притежават от 4/ 8 ид.ч. /, понеже ищецът е собственик на тази надхвърляща дела им идеална част или така той претендира , че притежава 1/2 ид.ч. от имота. Липсва надлежно формулиран петитум, който да съответства на тези обстоятелства и от тук произтича трудността да са прецени с какъв иск е сезиран съдът и по какъв иск дължи произнасяне. Неяснотата под формата на нередовност на исковата молба следва да бъде отстранена , като ищецът следва да приведе петитума на иска си в съответствие с изложените от него обстоятелства.

Преди да се отстрани това противоречие, съдът не би могъл да прецени доколко и в каква част е налице твърдяното от ищеца оспорване на негови права , респективно дали има правен интерес от претенция , която е заявена по волята на ищеца – под такава именно форма.

Настоящият въззивен състав намира определението за незаконосъобразно и неправилно.След като ищецът се затруднява да заяви валидно своите искания , съдът следва да даде конкретни указания в тази посока , като даде възможност на ищеца да уточни, кои права оспорват ответниците и в какъв обем и съответно на тези обстоятелства - да заяви петитум имащ за цел да разреши този спор със силата на присъдено нещо. При неизпълнение на конкретни указания, може да се преценява доколко исковата молба валидно е сезирала съда за произнасяне по така предявен иск.Наличието на токова несъответствие между заявени обстоятелства и петитум, затруднява както определянето на правилната правна квалификация на иска , така и евентуално защитата на ответната страна във връзка с правилното разпределение на доказателствената тежест.

Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на РС Велинград за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част на делото.

Ръководен от гореизложеното, съдът: