Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2785 от 13.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 23483/2024
Вид
Решение № 2785
Подписан
13.02.2026
Състав
ГЕРГАНА ВЕЛИКОВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.1-3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.1-3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.1-3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 155 · Закон за енергетиката
  • чл. 156 · Закон за енергетиката
  • параграф 1, т. 42 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.76, ал.1, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси

РЕШЕНИЕ

№ 2785 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110123483 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Л. Л. П., ЕГН **********, в качеството му на вещен ползвател на 4/6 ид.ч. от топлоснабден имот с адрес ***, с присъединен абонатен № *** и Б. Г. К., ЕГН **********, М. Г. К.А, ЕГН **********, в качеството им собственици на по 1/2 ид.ч. от топлоснабден имот с адрес ***, с присъединен абонатен № ***, с която моли от съда ответниците да бъдат осъдени да заплатят следните суми при условията на разделна отговорност:

За Л. Л. П., ЕГН **********, в размер на 4/6 от общото задължение, или сумите от:

722,66 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.04.2024 г. до изплащане на вземането; 158,39 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.09.2021 г. до 20.03.2024 г.; 15,48 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение в периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.04.2024 г. до изплащане на вземането, и 3,88 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.09.2021 г. до 30.03.2024 г., За М. Г. К.А, ЕГН **********, 1/6 от общото задължение, или сумите: 180,66 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 1 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.04.2024 г. до изплащане на вземането; 39,59 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.09.2021 г. до 20.03.2024 г.; 3,87 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение в периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.04.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 0,97 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.09.2021 г. до 30.03.2024 г., За Б. Г. К., ЕГН **********, 1/6 от общото задължение или сумите: 180,66 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.04.2024 г. до изплащане на вземането; 39,59 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.09.2021 г. до 20.03.2024 г.; 3,87 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение в периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.04.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 0,97 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.09.2021 г. до 30.03.2024 г.

В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, поддържа, че Л. Л. П., в качеството си на вещен ползвател на 4/6 ид. ч. от топлоснабден имот – Апартамент № ***, находящ се в ***, с присъединен абонатен № ***, и М. Г. К.а и Б. Г. К., в качеството им на собственици на по 1/6 ид.ч. от топлоснабдения имот, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Излага твърдения, че процесният имот бил придобит от М. и Г. Д.и през 1986 г., които имали сключен граждански брак. Сочи, че Л. П. е внук на М. Д.а, в полза на когото било учредено вещно право на ползване на 4/6 ид.ч. от процесния имот. Сочи, че М. Г. К.а и Б. Г. К. са собственици на по 1/6 ид.ч. от процесния имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сградаетажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.

Представени са писмени доказателства и е поискано изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. Л. П., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез Л. П. П., с който оспорва иска като недопустим и неоснователен.

2

Оспорва да е собственик на процесния недвижим имот. Оспорва да са съществували облигационни отношения между ищеца и наследодателя му. Не били индивидуализирани процесните вземания. Релевира възражение за погасителна давност. Оспорва да са налице облигационни отношения между страните. Моли за прекратяване на делото, респ. – за отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. Г. К.А, ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба като недопустима, а по същество – като неоснователна. Оспорва исковете по основание и по размер. Релевира възражение за погасителна давност. Поддържа, че е налице несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума. Оспорва да са налице облигационни отношения между ищеца и фирмата за дялово разпределение. Оспорва процесният имот да е бил посещаван от фирмата за дялово разпределение за изготвяне изравнителни отчети. Поддържа, че за задълженията касателно процесния имот отговаря единствено вещният ползвател. Моли за прекратяване на делото, респ. – за отхвърляне на исковете.

Ответникът Б. Г. К., ЕГН **********, в срока по чл. 131 ГПК, не подава отговор на исковата молба, не прави възражения, нито доказателствени искания. Преди проведеното на 21.11.2025 г. открито съдебно заседание, по делото е постъпило заявление вх.

№382035/21.11.2025 г., в което ответника Б. К. е поискал същото да се гледа в негово отсъствие, както и прекратяване на производството срещу него, поради извършено плащане на претендираните от него суми, за което представя като доказателство разписка № 0200027566522091/20.11.2025 г. от „ИзиПей“ АД, с която по сметка на ищцовото дружество е внесена сума от 226 лв., с посочено основание „гр.дело № 20241110123483 по описа за 2024 г. Б. К. ЕГН **********“. Постъпването на сумата по сметките на ищеца е потвърдено от проц. представител, с молба, която е постъпила след приключване на устните състезания.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД заявява становище за основателност на исковете, като представя относими към делото доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния период/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.

3

Установява се по делото, че бивш титуляр на партида с аб. № ***, открита за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,*** и собственици на същия, са били Г. К. Д. и М. С. Д.а, признати за такива с нотариален акт за собственост върху жилище/апартамент построен върху държавно място от ЖСК № 116, том VIдело № 571/1986 г. от 05.03.1986 г.

Установява се от приетото по делото удостоверение за наследници /на л.62/ издадено от Столична община, че М. С. Д.а е починала на *** г., като вдовица /съпругът й Г. К. Д., е починал на *** г., видно от удостоверение за родствени връзки на ответника М. Г. К., на л.60/ и оставила за свои законни наследници дъщеря си М. К. и Б. Г. К. – двама от ответниците по делото. Към датата на смъртта си, Г. Д. е притежавал ½ ид.ч. от процесния апартамент /придобит от двамата съпрузи в режим на СИО/, като след откриване на наследството, преживялата съпруга и двете му деца, са придобили по наследство по 1/6 ид.ч. от имота. Така М. С. Д.а, ведно със собствената си ½ ид.ч. от апартамента, станала собственик на общо 4/6 ид.ч. от него.

На 18.10.2018 г., М. Д.а учредила безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху собствените си 4/6 ид.ч. на своя внук и настоящ ответник Л. Л. П..

След смъртта й, на *** г., собственици на процесния апартамент се явяват наследниците й по закон и настоящи ответници М. П.а и Б. К., при равни права от по ½ ид.ч.

Въпреки, че се установява по делото, че настоящи собственици на процесния апартамент са двама от ответниците М. П.а и Б. К., няма данни учреденото в полза на третия ответник Л. П., вещно право на ползване, да е прекратено. Напротив, същото се признава, както и от ползвателя П., така и от собственика М. П.а /която е и майка на ползвателя Л. П./.

Съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл.153, ал.1 от ЗЕ потребители на ТЕ се явяват всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение.

В настоящия случай, безспорно учреденото вещно право на ползване не е върху целия апартамент, а само за 4/6 ид.ч., поради което ползвателя, като потребител на топлинната енергия, доставяна до имота, ще следва да отговаря само за част от стойността на потребената в имота топлинна енергия или за 4/6 ид.ч. от нея.

За останалата част, до 2/6 ид.ч. следва да отговарят собствениците М. П.а и Б. К., които като притежаващи равни права върху имота, следва да заплащат на ищеца по 1/6 ид.ч. от стойността на доставената до апартамента им топлинна енергия.

Следва да се отбележи, че в настоящото производство са неотносими и неоснователни заявените от ответника М. П.а чрез пълномощника й и нейн съпруг Л. П., възражения за неделимост на имота, от което следвало извод, че единствения потребител на ТЕ се явявал ползвателя на имота /нейния син, Л. П./. На първо място по делото няма категорични доказателства някой от тримата ответници, реално да обитава имота и в т.см. да е едноличен ползвател на същия, респ. потребител на ТЕ. На следващо място, не се установява ползвателя, в лицето на Л. П. да осъществява ползване на имота, в обем надхвърлящ учреденото му право на ползване само върху 4/6 ид.ч. от имота.

4

Притежанието на вещно право на ползване върху част от имота обосновава извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия, обвързващо страните, по което ответникът Л. П., като потребител на доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност. Според цитирания по-горе нотариален акт № 111/18.10.2018 г. за учредяване на право на ползване върху недвижим имот, учреденото право на ползване на ответника Л. П. върху имота е в обем от 4/6 идеални части и в тези предели съответно следва да бъдат признати и задълженията му към ищеца. За задълженията за ТЕ, за останалите 2/6 ид.ч., няма законно основание ищеца да ги претендира също от ползвателя.