Решение № 51 от 22.06.2017, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И

Е № 51 гр. Шумен, 22.06.2017 г.

Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

Окръжен съдия: Константин Моллов при секретар Анелия Атанасова, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 572 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба на „Обединена българска банка” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Со- фия, ул. „...”, № 5, представлявано от изп. директори С.П.В.и Р.И.Т., чрез пълномощника ад. В.С.Г. *** срещу И.М.Й., ЕГН ********** и Й.С.Й., ЕГН ********** ***. Ищецът твърди, че на 16.07.2009 г. между него и ответника И.М.Й. е сключен до- говор за предоставяне на ипотечен кредит, по силата на който ищецът е предо- ставил на ответника банков кредит в размер на 100 000 лева, със срок за издължа- ване до 29.06.2029 г. Кредитния договор е подписан и от съпруга на И.М.Й.. - Й.С.Й..

Предоставеният кредит е изцяло ус- воен на 22.07.2009 г. на два транша: първият в размер на 50 000.00 лв. за закупува- не на недвижим имоти и вторият също в размер на 50 000.00 лв. за ремонт на заку- пения имот и отчитан по банковата сметка, посочена в чл.4, ал.1 от договора. На 05. 11.2012 г. между страните са подписани Допълнително споразумение № 1 и Допъл- нително споразумение № 2 към кредитния договор. С тях, при запазване на угово- рения с договора краен срок за погасяване на кредита са уговорени нови погасител- ни планове за месечните вноски по двата транша. На 29.05.2014 г. и 29.06.2014 г. кредитополучателят не е заплатил на банката дължимите месечни погасителни анюитетни вноски. С оглед на това обстоятелство кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем, съгласно чл.18 от договора. И.М.Й. не е предприела действия по погасяване на задълженията си, поради което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и се е снабдила с изпълнителен лист изда- ден на 26.05.2016 г., срещу кредитополучателката и съпругът й, който отговаря со- лидарно с нея, предвид разпоредбата на чл.25, ал.2 от СК (отм.). В срока посочен в чл. 414, ал. 2 от ГПК ответниците са направили възражение срещу заповедта за из- пълнение, поради което в срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил нас- тоящия иск. С исковата молба се претендира да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане на банката от ответниците в общ размер на 111 997.68 лв., от които

88 590.58 лв. – главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 16.07.2009 г., 22 420.04 лв. - договорна лихва за периода 29.05.

2014 г. до 18.05.2016 г., 987.06 – наказателна лихва за периода 29.05.2014 г. до 18. 05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2016 г. до изплащане на вземането. Ищецът претендира да му бъдат присъдени и направени- те разноски по настоящото дело и в заповедното производство.

Ответниците оспорват предявения иск, считат го за допустим, но за неосно- вателен и за недоказан в претендирания размер.

Претенцията в частта за главницата е неоснователна, поради ненастъпване на изискуемостта, съобразно предпостав- ките, регламентирани в преюдициално заключение по дело № С-415/2011 г. на Съ- да на ЕС и поради обстоятелството, че ищецът е увеличавал неправомерно дължи- мите лихви и такси. Претенцията касаеща договорната лихва и наказателната лихва върху просрочената главница са неоснователни в претендирания размер, поради незаконосъобразното едностранно изменение на условията, уговорени с кредитния договор. Изменението е извършено въз основа на клаузи в договора, които са ни- щожни на основание чл.143, т.т.

3, 9, 10, 12 и 18 от ЗЗП и на чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД поради неспазване на изискванията на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗЗД, поради липса на договорна връзка относно методиката за формиране на лихвата, както и поради прекомерност на наказателната лихва за забава – чл.92, ал.2 от ЗЗД, чието опреде- ляне е в противоречие с чл.143, т.5 от ЗЗП и на преюдициалното заключение по дело № С-415/2011 г. на съда на ЕС тълкуващо Директива 93/13/ЕИО относно не- правомерните клаузи в потребителските договори.

До момента на преустановяване на плащанията банката е надвзела неправомерно възнаградителна лихва и такса уп- равление, поради което в условие на евентуалност ответниците правят възражение за прихващане на надвзетите в периода 16.07.2009 г. до 29.04.2014 г. лихва в размер на 10 000.00 лв. и такса за управление в размер на 3 000.00 лв. с дължимите суми за главница в размер на 88 590.58 лв., в случай, че съдът приеме за основателна пре- тенцията за главница. По отношение на ответника Й.С.Й. пре- тенциите са неоснователни, тъй като не са налице предпоставките на чл.25, ал.2 от СК (отм.), обосноваващи наличие на солидарност в задълженията, тъй като полу- чените по кредитния договор парични суми не са използвани за задоволяване на семейни нужди, а за закупуване и ремонтиране на магазин използван за осъществя- ване на търговската дейност на И.М.Й., чрез учреденото от нея търговско дружество - „Арена 07” ЕООД, ЕИК *********.

Ответниците молят съда да отхвърли изцяло предявените срещу тях искове, като неоснователни и не- доказани по размер.

В допълнителната искова молба ОББ АД поддържа предявения иск и оспорва изложените в отговора на исковата молба твърдения и възражения на ответниците.

В допълнителния отговор ответниците поддържат изложеното в отговора на исковата молба, като подробно излагат аргументи в тази насока.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован, поддържа исковата си пре–тенция, чрез процесуалния си представител ад. Я.П.Я. ***.

Ответнииците, чрез процесуалния си представител ад. Д.Л.Ф. ***, поддържат изразеното в отговорите си становище за неоснователност на исковата претенция.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

На 16.07.2009 г. между „Обединена българска банка” АД и И.М.Й. е сключен договор за предоставяне на ипотечен кредит. Въз основа на договора банката е предоставила на ответницата кредит в размер на 100 000.00 лв. - чл.1 от договора.

Кредитът е отпуснат за закупуване и ремонт на подробно описа- ните в чл.2 от договора два недвижими имота: магазин № 4 в партерния етаж на жилищен блок в кв.61, УПИ І по плана на гр. Велики Преслав и втори етаж от двуе- тажна жилищна сграда, находяща се в гр. Велики Преслав, ул. „... № 7А. Усвояването на кредита се осъществява на два транша: І-ви транш в размер на 50 000.00 лв., който се олихвява с лихва в размер на 9.5% годиш- но за закупуване на недвижимия имот и ІІ-ри транш в размер на 50 000.00 лв., кой- то се олихвява с лихва в размер на 10.5% годишно за ремонт и реконструкция – чл. 4, ал.2 и чл.5, ал.1 от договора. Банката има право едностранно да променя размера на лихвения процент в зависимост от размера на инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия за което уведомява кредитополучателя в едно- седмичен срок от промяната или изнася информация за това в банковите салони – чл.5, ал.3 от договора. Съгласно чл.6 ал.1 от договора при забава на плащането на месечните анюитетни вноски по кредита от кредитополучателя, банката олихвява просрочените суми от главницата с наказателна лихва в размер на 5 пункта над до-говорения лихвен процент. При друго неизпълнение на клаузите от настоящия до- говор от страна на кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, банката има право да начислява неустойка в размер на договорения по реда на чл.5, ал.1 лихвен процент и наказателна надбавка в размер на 5 пункта – чл.6, ал.2 от договора.

Предоставеният кредит се издължава на 240 месечни анюитетни вноски в размер на 1 065.85 лв., включващи главница, лихва и съответната част от годишна- та такса за управление и обслужване, считано от 29.07.2009 г. на 29-то число на месеца. При промяна на лихвения процент или на годишната такса за управление и обслужване на кредита банката уведомява кредитополучателя за новия размер на анюитетната вноска – чл.12, ал.1 от договора. Крайния срок за издължаване на дъл- га по кредита е 29.06.2029 г. – чл.13 от договора. Кредитът е обезпечен с учредява- не на законна ипотека върху магазин № 4 в партерния етаж на жилищен блок в кв.61, УПИ І по плана на гр. Велики Преслав, находящ се в гр. В. Преслав, ул. ...”, № 63 и договорна ипотека върху втори жилищен етаж от двуе- тажна жилищна сграда, находяща се в гр. Велики Преслав, ул. „... № 7А – чл.11 от договора. Въз основа на договора са учредени законна ипотека – вх. рег. № 2038, парт....2009 г. на Служба по впис- ванията гр. В. Преслав и договорната ипотека – Нотариален акт № ...2009 г. на нотариус С.Н., рег. № 592 на НК. Съгласно чл. 18 от договора при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кре- дитът става автоматично предсрочно изискуем.

Кредитния договор е приподписан от ответника Й.С. Йорда- нов, в качеството си на съпруг на И.М.Й., но в договора липсва текст, с който вторият ответник се задължава солидарно с кредитополучателя.

Въпреки текста на чл.2 от кредитния договор, не се спори между страните, че получената по кредитния договор сума е използвана само за закупуване на ма- газина, находящ се в гр. В. Преслав, ул. ...”, № 63 и за неговия ремонт (стр. 2 от протокол на съдебното заседание, проведено на 26.04.2017 г.).

На 05.11.2012 г. между „Обединена българска банка” АД и И.М.Й. е подписано Допълнително споразумение № 1 към договор за предоставяне на ипотечен кредит от 16.07.2009 г. Със споразумението подписалите го страни констатират, че към тази дата размера на непогасеното задължение по първия транш от кредита е 48 085.06 лв.

Крайният срок за погасяване на задължението ос- тава непроменено – 29.06.2029 г. (чл.9 от споразумението), но е уговорен нов пога- сителен план. Кредитът се издължава на 12 месечни анюитетни вноски в размер на 356.32 лв. всяка, считано от 29.11.2012 г. и 188 месечни анюитетни вноски в размер на 513.16 лв. всяка една, считано от 29.11.2013 г. – чл.2 от споразумението.

На същата дата е подписано и Допълнително споразумение № 2 към договор за предоставяне на ипотечен кредит от 16.07.2009 г. С него страните по кредитния договор се съгласяват, че към 05.11.2012 г. размера на непогасеното задължение по втория транш от кредита е 48 821.61 лв. Със споразумението, без да се променя крайния срок за връщането му до

29.06.2029 г., е уговорен нов погасителен план за погасяване на задължението:

12 месечни анюитетни вноски в размер на 188.00 лв. всяка, считано от 29.11.2012 г. и 188 месечни анюитетни вноски в размер на 559.07 лв. всяка, считано от 29.11.2013 г. (чл.2 и 9 от споразумението).

От съдържащия се в споразуменията преамбюл се установява, че те са склю- чени по ивнициатива на кредитополучателя, поради невъзможността му да обслуж- ва задълженията си по кредитния договор в договорените срокове и размери, породена от влошеното му финансово състояние и с цел облекчаване на положението му. И двете споразумения са подписани и от Й.С.Й., в качеството си на съпруг на И.М.Й..

С Уведомление изх. № 301-БД-138/11.05.2016 г. ищецът е уведомил И.М.Й., че поради неплащане на две погасителни вноски с падежи на 29.05.2014 г. и на 29.06.2014 г., на основание чл.18 от договора обявява за пред-срочно изискуем целия кредит.

Ищецът е предупредил, че при неплащане на дъл- жимите суми доброволно, ще предприеме действия за принудителното им събира- не. Видно от приложеното известие за доставяне уведомлението е получено от от- ветницата на 13.05.2016 г.

На 26.05.2016 г. по ч.г.д. № 246/2016 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за из- пълнение е издадена Заповед № 101 за изпълнение на парично задължение въз ос- нова на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 165 с който двамата ответници са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от 88 590.58 лв. – главница, 22 420.04 – договорна лихва за периода от 29.05.2014 г. до 18.05.2016 г., 987.06 лв. – наказателна лихва за периода от 29.05.2014 г. до 18.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 19.05. 2016 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото: 2 239.95 лв. – платена държавна такса и 2 661.82 лв. – платено адвокатско възнаграждение. След образуване на изпълнителното дело, ответниците в законоустановения срок са де- позирали възражения по чл.414 от ГПК, за което ищецът е уведомен на 04.10.20 16 г. На 04.11.2016 г., в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, банката е предяви- ла иск за установяване на вземането си.