Разпореждане № 1147 от 05.11.2025, Окръжен съд - Бургас

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1147 гр. Бургас, 05.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Частно наказателно дело № 20252100201486 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 471, ал. 2, т. 1 от НПК.

Образувано е въз основа на изпратена по компетентност от Софийски градски съд молба за международна правна помощ /на български и на гръцки език/, отправена от прокурор на Районния съд в Атина, Република Гърция. Молбата касае връчване на документи – призовка за обвиняемата Е.

С. за явяването й пред XI едноличен състав на Районния наказателен съд в Атина, който ще заседава публично в съдебна зала на 30.10.2026 г. в 09:00 часа.

В молбата е отразено, че същата е подадена във връзка с наказателно производство срещу обвиняемата Е. С., която е обвинена за престъплението „разпространение на лъжливи новини в съучастие“ съгласно чл.1,14, 16, 17, 18, 26, 27 §1, б.“а“, 45, 51, 53, 57 79, 80, 191, б. „а“ от Наказателния кодекс на Република Гърция, като чл.191 е изменен с чл.36 от Закон № 4855/2021, което по фактическо описание съответства най-много на престъпния състав, уреден в чл.326 от НПК на Република България.

След справка в НБДН Софийски градски съд е установил, че постоянният и настоящ адрес на С. съвпада и е *************. С оглед на това, е достигнал до извод, че местно компетентен съобразно адреса на лицето е Окръжен съд-Бургас, поради което е прекратил производството пред него и е изпратил по компетентност делото.

Според настоящия състав на БОС обаче, СГС не е отчел, че с 1 молбата за международна правна помощ се прави искане за призоваване на С. чрез адвокат Калин Г. Чанков на адрес: гр.София, ***********, с телефонен номер ***********, поради което местно подсъден е софийски съд.

В случая до българския съдебен орган не е изпратен формуляр по смисъла на чл. 5 от Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси във връзка с чл. 3, ал. 1 от ЗЕЗР, което би обосновало компетентността на окръжен съд за признаването и изпълнението му по реда на ЗЕЗР. Предвид на това и с оглед на сочените в самото искане основания за разглеждане на същата, следва извода, че българският съдебен орган е сезиран с молба за международна правна помощ, с която се иска връчване на процесуални документи на подсъдимо лице по образувано в Република Гърция съдебно производство, за които действия са приложими разпоредбите на Глава 36, раздел III от НПК – „Международна правна помощ по наказателни дела“ – чл. 471 – чл. 477 от НПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 476, ал. 1 от НПК поръчката за международна правна помощ се изпълнява по реда, предвиден в българските закони, или по ред, предвиден в международен договор, по който Република България е страна. С оглед на това, че молбата за международна правна помощ е направена на основание Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите - членки на Европейския съюз от 29 май 2000 г.

/Конвенция 2000/, в случая следва да се съобрази предвиденото в чл. 24, т. 1 от Конвенция 2000, според което всяка държава-членка посочва органите, които наред с посочените в Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 1959 г. и Договора на Бенелюкс са компетентни за прилагането на настоящата конвенция и за прилагането между държавитечленки на разпоредбите относно взаимопомощта по наказателноправни въпроси. В изпълнение на това задължение Република България е депозирала нарочна декларация, инкорпорирана в Закона за ратифициране на Конвенция 2000 /Обн., ДВ, бр. 58 от 17.07.2007 г., доп., бр. 8 от 28.01.2022 г./, в която е посочила в чл. 1, т. 2 „Декларация по чл. 24, параграф 1“ и конкретно в б. „г“, че за всички останали случаи (извън тези по т. 1, 2, б. „а“ – „в“, които не касаят настоящата хипотеза) компетентните органи по прилагането на конвенцията са районните или окръжните съдилища „съобразно компетентността им по вътрешното законодателство“.

2

В разглеждания случай, тъй като става въпрос за връчване на процесуални документи на подсъдимо лице във връзка с обвинение за деяние, което съобразно описанието в призовката не съответства на престъпление, което съобразно правилата на чл.35, ал.2 НПК да е родово подсъдно като първа инстанция на окръжен съд, то родово компетентен за разглеждане на молбата за международна правна помощ се явява районен съд.

Отчитайки данните, съдържащи се в молбата, че се иска призоваване на подсъдимата чрез адвокат от Софийска адвокатска колегия, а именно Калин Г. Чанков с адрес: гр.София, ***********, с телефонен номер *************, то настоящия съдебен състав намира, че в конкретния случай компетентен да изпълни молбата за международна правна помощ е Софийски районен съд.

В обобщение на изложеното, съдията-докладчик приема, че Окръжен съд –Бургас не се явява родово и местно компетентен за разглеждане на молбата, поради което и образуваното съдебно производство пред БОС следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати по подсъдност на Софийски районен съд.

Така мотивиран и на основание чл. 42, ал. 1, вр. чл. 476, ал. 1 НПК, съдията-докладчик от

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ЧНД № 1486/2025 г. по описа на Окръжен съд –Бургас.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски районен съд Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 3