Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262817 от 26.08.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3101/2020
Вид
Решение № 262817
Подписан
26.08.2022
В сила
26.08.2022
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА, НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ ДИМОВ, ВЕЛИНА СВЕТЛОЗАРОВА ПЕЙЧИНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 26.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - В въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ

ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Цветелина

Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр. д. № 3101 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 994/05.01.2020 г. по гр. д. № 41847/2016 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 27 състав, са осъдени на основание чл.

150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 32 СК и чл. 86 ЗЗД М.М.А. и М.А. да заплатят солидарно на „Т.С.“ ЕАД сумата от 3284,67 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м. 06.2013 г. - м. 04.2015 г. за имот в гр. София, ж. к. „*********ап. № ****сумата от 551 лв., представляваща лихва за забава върху сумата за топлинна енергия за периода 31.07.2013 г. - 29.06.2016 г., сумата от 84,36 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода м. 06. 2013 г. - м. 04.2015 г., както и сумата от 16,03 лв., представляваща лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода 31.07.2013 г. - 29.06.2016 г., ведно с обезщетение за забава върху главниците в размер на законната лихва, считано от 26.07.2016 г. до окончателното изплащане на вземанията, като са отхвърлени исковете за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 3692,18 лв., както и искът за лихва за забава върху сумата за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 617,45 лв. Ответниците са осъдени на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК да заплатят на ищеца разноски по делото в размер на 788 лв.

Решението е постановено при участието на „С.-Е.“ ООД - трето лице - помагач на страната на ищеца.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответниците М.А. и М.М.А., чрез назначения им особен представител адвокат Т.Й., срещу решението в частите, с които са уважени предявените искове, с доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост. Твърди се, че не е доказано обстоятелството, че ответниците са съпрузи. Ищецът не е навел подобни твърдения в исковата молба, липсват доказателства за установяване на съсобствеността по отношение на процесния имот, а също и такива, обуславящи солидарност на задължението. Приложените към исковата молба доказателства са незаверени преписи, като предвид липсата на заверка по чл. 183 ГПК не представляват годно доказателство за твърдените от ищеца факти и съдът е следвало да ги изключи от доказателствата по делото. Не е доказано и качеството на собственици на ответниците на процесния имот, съответно на клиенти на топлинна енергия. В тази връзка се сочи, че М.А. не фигурира в нотариалния акт за покупко - продажба на недвижим имот № 164, дело № 139 от 2002 г., не е установено и че посоченият в нотариалния акт купувач - М.М. П., ЕГН ********** (от която е подадено и заявлението за откриване на партида), е едно и също лице с ответницата М.М.А., с посочен в исковата молба ЕГН **********. Не е установена връзката на М.А. с процесния имот. Излагат се и твърдения, че съдът неправилно е кредитирал изготвената съдебно – техническа експертиза, без да изследва възражението на ответниците, че не е възможно натрупването на такова потребление. Експертизата е изготвена изцяло въз основа на документи, които са били оспорени от ответниците, поради което решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. В исковата молба липсва и разбивка на сумата от 3776,54 лв. – главница за топлинна енергия, като не става ясно и за какъв вид топлинна енергия. Не е доказано, че ответниците са били уведомени за процесните задължения. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ищеца „Т.С.“ ЕАД и от третото лице – помагач на страната на ищеца „С.-Е.“ ООД.

Първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени предявените искове до посочените по - горе размери не е обжалвано от ищеца, поради което е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и доводите на насрещната страна, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав намира, че решението е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По правилността на решението в обжалваните части с оглед конкретните оплаквания на въззивниците съдът приема следното:

Предявени са за разглеждане кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответниците М.М.А. и М.А. да заплатят на ищеца в условията на солидарност следните суми: 3692,18 лв. – главница за топлинна енергия, доставена до ап. № ****в гр. София, община Слатина, ж. к. „*********за периода м. 06.2013 г. – м. 04.2015 г., 617,45 лв. – лихва за забава в плащане на главницата за топлинна енергия за периода 31.07.2013 г. – 29.06.2016 г., 84,36 лв. – цена за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода м. 06.2013 г. – м. 04.2015 г., 16,03 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2013 г. – 29.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.07.2016 г. до окончателното плащане.

За да се уважи искът за вземане на ищеца за стойността на доставената топлинна енергия по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответниците топлинна енергия срещу задължение на последните да заплащат стойността ѝ, както и че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за него съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34/24.04.2007 г., отм.), поради което и за ответниците е възникнало задължение за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, по иска за заплащане на възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия - че е била извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия в полза на ответниците; че те са поели задължение да заплатят тази сума на ищеца; договорения размер на възнаграждението. По отношение на акцесорните искове за обезщетение за забава в плащането на главниците ищецът следва да установи, че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорните суми. В тежест на ответниците е да докажат положителния факт на плащането.

На първо място следва да се посочи, че приложените към исковата молба доказателства са надлежно заверени съобразно изискването на чл. 183 ГПК, съответно са годно доказателство за твърдените от ищеца факти и оплакванията на въззивниците, че съдът е следвало да ги изключи от доказателствата по делото, са неоснователни.

Неоснователно е и оплакването за нередовност на исковата молба, подкрепено с довода, че ищецът не е изложил обстоятелствата, на които основава претенцията си, тъй като не е посочил дали потребената топлинна енергия е за отопление на имота, БГВ или за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, количеството й и продажната й цена (липсва разбивка на сумата от 3776,54 лв.). Ищецът е изложил фактически твърдения относно обстоятелствата, на които основава претенцията си, като за индивидуализацията на вземането за стойността на потребената топлинна енергия не се налага изрично посочване каква част от вземането е за потребена топлинна енергия за отопление на имота, за БГВ и такава, отдадена от сградната инсталация, поради което не е налице нередовност на исковата молба, а стойността и вида на доставената топлинна енергия е установена с експертно заключение, неоспорено от страните.

Пред въззивната инстанция не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Въззивният съд намира за неоснователно оплакването, че съдът неправилно е приел, че въззивниците са собственици на процесния имот, съответно клиенти на доставената до него топлинна енергия. Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ

- в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на

ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ

(приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.

2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, отм.) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.