Решение № 7 от 09.01.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Пазарджик, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20225200500574 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от „Застрахователно дружество Евроинс „ АД гр. С. , ЕИК 121265113 ,със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., , бул. „ Х.К. “№ 43, против търговското дружество „ Транго „ ЕООД гр. П. , ЕИК 200328757.

С Решение № 282/29. 03 .2022г. на районен съд П. , постановени по гр. д. № 662/ 2021г. предявения иск е уважен частично . Присъдени са разноски в полза на ищцовото дружество .

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответното дружество , подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли иска.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна. В писмения отговор ответната страна оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на 1 противните страни и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ).

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .

Възраженията , които са направени с отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК и във въззивната жалба против постановеното съдебно решение са относно „деликтната отговорност“ на ответното дружество ( налице ли е причинен деликт от страна на дружеството /виновно и противоправно поведение на преките причинители на вредата/ ,като възложител на работата ,при която са причинени вредите ) . Тези възражения са предмет на обсъждане и от съда в постановения съдебен акт.

Въззивната инстанция счита ,че неправилно , като основание на отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответното дружество се позовава на „деликтна отговорност“ на възложителя на работата , тъй като тази отговорност не е предмет на исковата претенция .

Неправилно също така районния съд е мотивирал постановеното решение с наличието на деликтна отговорност.

От съдържанието на исковата молба се установява ,че претенцията на ищеца не се основава на възникналото застрахователно събитие/ деликт/ , а на подписаното на 26. 11.

2019г. Споразумение между застрахователя и причинителя на вредите /деликвента/. По своята правна природа това Споразумение представлява Договор за спогодба , по смисъла на чл. 365 ал. 1 от ЗЗД. Чрез взаимни отстъпки страните са избягнали един бъдещ спор относно отговорността на причинителя на вредата пред застрахователя при положение ,че застрахователя встъпи в правата на застрахования против причинителя на вредата след изплащане на застрахователното обезщетение / суброгация по чл. 410 от КЗ/.

По своята правна природа договора за спогодба представлява формален или неформален , двустранен и вторичен договор. Формата на спогодбата следва от формата на първоначалния договор. Това произтича от нейния вторичен и зависим от първоначалния договор характер. Спогодбата е двустранен договор ,тъй като и двете страни поемат задължението да си правят взаимни отстъпки . Спогодбата е вторичен договор, който се обуславя и зависи от предхождащи я правни отношения , породили спора между страните , 2 който спогодбата е призвана да отстрани.

От съдържанието на Споразумението се установява следното :

-Ответното дружество ,чрез своя едноличен собственик на капитала и управител на дружеството С. А.С. е признал вината си за настъпилото застрахователно събитие в гр. С. ;

-На основание чл. 410 от КЗ застрахователя е встъпил в правата на застрахованите лица срещу причинителя на вредата ;

-Деликвентът е признал вземането на застрахователя, в размер на изплатените застрахователни обезщетения ;

-Застрахователят е опростил на деликвента дължимата законна лихва върху главницата на вземането ;

-Деликвентът се е задължил да заплати на застрахователя изплатеното застрахователно обезщетение в размерите ,начина и сроковете, посочени в споразумението.

Установено е по делото ,че размера на изплатеното застрахователно обезщетение е сумата 478 лв. От тази сума деликвента е заплатил на застрахователя сумата 178 лв. и остава да дължи сумата от 300 лв. , какъвто е размера на ищцовото претенция .Касае се за неизпълнение на договорно ,срочно и парично задължение и по силата на чл. 79 ал.1 от ЗЗД кредитора има право да иска или реално изпълнение заедно с обезщетение за забавата или обезщетение вместо изпълнението. В конкретния казус кредитора претендира реално изпълнение ведно с обезщетение за забавата в размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.

Районният съд е уважил претенцията на ищеца до размера на сумата 232лв. Тъй като няма жалба от противната страна / застрахователното дружество / с решението на въззивната инстанция не може да се влошава положението на жалбоподателя/ чл. 271 ал. 1 от ГПК/.

По тези съображения и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва да се потвърди решението на районния съд.

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25 ал. 1 от НЗПП ще следва да се присъди юрисконсулско възнаграждение в полза на въззиваемата страна в размер на 100 лв.

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл.

Пазарджишкия Окръжен съд

271 ал.1 от ГПК

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 282/29. 03 .2022г. на районен съд П.,постановени по гр. д.

№ 662/ 2021г.

ОСЪЖДА търговското дружество „ Транго „ ЕООД гр. П. , ЕИК 200328757, да заплати в 3 полза на „Застрахователно дружество Евроинс „ АД гр. С. , ЕИК 121265113 ,със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., , бул. „ Х.К. “№ 43, сумата 100 лв. , представляваща юрисконсулско възнаграждение за въззивната инстанция .

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4