Решение № 4868 от 21.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4868 гр. София, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100513520 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 7.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 11515/ 2021 г. на Софийски районен съд, ГО, 153 състав, са отхвърлени предявените от „А.Т.Т.“ ЕООД- гр.

Омуртаг /ЕИК *******/ срещу ЗАД „А.Б.“- гр. София /ЕИК *******/ „обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на имуществени вреди, претърпени от лошо/забавено изпълнение на задължението на застрахователя по договор за имуществена застраховка от 24.09.2019 г.“, както следва: 6 178.17 еврозаплатена застрахователна премия, 2 160.92 лева- заплатена лизингова вноска, и 6 548 лева- изплатени заплати на персонала на застрахованото превозно средство. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „А.Т.Т.“ ЕООД е осъден да заплати на ответника ЗД „А.Б.“ АД сумата 1 230 лв.- разноски по делото /за заплатено адвокатско възнаграждение/.

Постъпила е въззивна жалба от „А.Т.Т.“ ЕООД- гр. Омуртаг /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС отхвърлително решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на горепосочените суми, ведно с лихви и разноски по делото.

Въззиваемата страна ЗАД „А.Б.“- гр. София /ответник по делото/ оспорва 1 жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1, изр.2 вр. чл.82 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от „А.Т.Т.“ ЕООД срещу ЗАД „А.Б.“ осъдителни искове по чл.79, ал.1, изр.2 вр. 82 ЗЗД като неоснователни и недоказаничл.272 ГПК.

Основателността на предявените искове за заплащане обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение е обусловена от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/ наличие на договорно правоотношение, валидно обвързващо страните; 2/ виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорно задължение; 3/ вреди /ефективни/, настъпили от неизпълнението, и 4/ причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди.

По делото не е спорно, а се установява и от представените писмени доказателства, че на 24.09.2019 г. между „ВФС България“ ЕООД /собственик и лизингодател/ и ответника ЗАД „А.Б.“ е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „каско“ с предмет: влекач „Рено Т“, с номер на рама VF610A364KD019262, и рег.№ ******* /съгласно приложен добавък от 26.09.2019 г./, и застраховано лице- ищецът по делото „А.Т.Т.“ ЕООД, явяващ се лизингополучател на застрахованата вещ. Застрахователният договор е сключен за срок от 4 години, считано от 25.09.2019 г. до 24.09.2023 г., при застрахователна сума от общо 296 914 евро /за 4- те години на действие на договора/, застрахователна премия от 6 178.17 евро /общо за 4- те години/, клауза: „пълно каско- валутна клауза“, при действащи Общи и Специални условия на застрахователя.

Не е спорно между страните и че на 9.12.2019 г., по време на действие на застрахователния договор на територията на Кралство Белгия е настъпило застрахователно събитие- ПТП, при което застрахованата вещ била силно увредена, в 2 следствие на което е репатрирана в България и предоставена за ремонт в сервиз в гр.

София на 27.02.2020 г., който продължил над 30 дни.

Според фактическите твърдения на ищеца, вследствие лошо/ забавено изпълнение на задължението на застрахователя по договора за имуществена застраховка от 24.09.2019 г., претърпял имуществени вреди, изразяващи се в: заплатена по договора застрахователна премия от 6 178.17 евро, заплатена по сключения с лизингодателя „ВФС България“ ЕООД лизингов договор лизингова вноска от 2 160.92 лева и изплатени на персонала на застрахованото превозно средство заплати в размер на 6 548 лева общо. Твърдяното неточно изпълнение на договора от страна на застрахователя се изразявало в отказа му да разреши извършването на „провизионен ремонт“ /правилният термин е „провизорен ремонт“/ на застрахованото МПС в сервиз на „Рено“ в Кралство Белгия, където настъпило процесното ПТП, за което била представена и съответна оферта. Вследствие на това се наложило увреденият автомобил да бъде транспортиран до сервиз в България, където бил предоставен за ремонт на 27.02.2020 г., който продължил 35 дни. Поради голямата забава при отремонтиране на влекача ищецът претърпял горепосочените загуби, без да може да използва същия.

Видно от приложената от ищеца проформа- фактура с дата 18.12.2019 г., вероятната цена на ремонта в сервиз в Белгия /не е видно от документа да се касае за сервиз на „Рено“/ е определена на 37 397.58 евро, равностойни на 73 143.31 лв.

Приложена е и втора проформа- фактура с дата 20.12.2019 г., издадена от същия сервиз, според която ремонтът на МПС би бил на стойност 39 059.11 евро.

Стойността на извършения в Р България през периода 27.02.2020 г.- 31.03.2020 г. ремонт на процесния автомобил, заплатена от затрахователя- ответник, възлиза на 55 643.65 лв. /с включен ДДС/.

Съгласно клаузата на т.7 от „условия по застрахователен договор“, претенциите за обезщетяване на частични щети на увреденото имущество се уреждат чрез възстановяване на същото в доверен сервиз, а според т.88,13.3 от Общите условия и т.4 от Специалните условия към договора /с идентично съдържание/, при настъпване на застрахователно събитие извън територията на Република България застрахованият извършва провизорен ремонт на територията на държавата, където е настъпило събитието, и цялостен в Република България. Определен е в т.4 от Специалните условия към договора и лимит на застрахователното обезщетение за провизорен ремонт в чужбина, вкл. разходи за спасяване, евакуация, товарене, претоварване и др. подобни, за всеки застрахователен период, в границите от 15 % до 25 % от застрахователната сума, но не повече от левовата равностойност на сумата 3 000 евро /максимален размер за товарни автомобили с обща маса над 3.5 т, влекачи, ремаркета и т.н./. Посочените суми са определени за евентуалното извършване на провизорен 3 ремонт на ППС или, ако то не е в движение, за транспорт на същото до територията на Р България за извършване на цялостен ремонт. Предвидено е също, че всички направени разходи, надвишаващи посочените в Специалните условия суми /в случая- с максимален размер от 3 000 евро/, са изцяло за сметка на собственика, лизингополучателя или ползвателя на МПС.

При тази договорна регламентация следователно застрахователят- ответник не е бил длъжен да одобри извършването на ремонт на увреденото при ПТП МПС в сервиз на територията на Кралство Белгия, тъй като предполагаемата му стойност от над 37 000 евро многократно надхвърля предвидения в Специалните условия към застрахователния договор лимит за заплащането на разходи за провизорен ремонт до размер на 3 000 евро. Не се касае за неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, като извършеният по възлагане от застрахователя цялостен ремонт на влекача „Рено Т“ в сервиз на официалния представител на марката в Република България, чиято стойност съответно е и заплатена като застрахователно обезщетение, е в съответствие с уговореното в застрахователния договор. Следва да се отбележи в тази връзка и че несъответно на застрахователния интерес би било заплащането на застрахователно обезщетение за ремонт на автомобила в Белгия на стойност над 37 000 евро /или приблизително 73 000 лв./, надхвърлящо с повече от 17 000 лв. действително изплатеното от застрахователя за извършения в сервиз в Р България ремонт на автомобила застрахователно обезщетение от 55 643.65 лв. /с включен ДДС/. Липсва такъв интерес и в хипотезата на ограничаване размера на вредите, каквато цел имат и цитираните по- горе клаузи за извършването на провизорен ремонт в чужбина, чиито разходи са лимитирани до размер на 3 000 евро.

Не се твърди от страна на ищеца, нито са представени доказателства между страните по застрахователния договор да е било сключено допълнително рамково споразумение- съобразно чл.7 от специалните условия към договора, предвиждащо възможност за извършването на цялостен ремонт на застрахованото МПС в чужбина.

Същевременно недоказано е по делото, поради непроведено от ищеца пълно главно доказване на производящите спорното материално право факти и обстоятелства, ищецът да претърпял вреди, вследствие виновно неизпълнение на договора от страна на застрахователя- ответник. Изпълнението на договорни задължения на ищеца /застрахован и лизинго-получател/ по застрахователния и лизинговия договори чрез плащането на дължими застрахователна премия и лизингови вноски, за което при това не са представени никакви доказателства в процеса, изобщо не може да бъде квалифицирано като вреда, вкл. такава, намираща се в причинна връзка с твърдяното виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника. Относно заплащането на заплати на персонал, обслужващ увреденото МПС, също не са представени доказателства по делото, въз основа на които да бъде направен 4 извод за наличие на визираните по- горе материално- правни предпоставки за уважаването на тази претенция.

Съгласно чл.82 ЗЗД обезщетението за неизпълнение на договорно задължение обхваща вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждането му, а ако длъжникът е недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Според установената по приложението на чл.82 ЗЗД константна практика на ВКС /Решение № 240 от 07.05.2015 г. по т.д.№ 317/ 2014 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 73 от 27.07.2010 г. по т.д.№ 897/ 2009 г. на ВКС, ТК, I ТО; Решение № 172 от 11.12.2013 г. по т.д.№ 588/ 2012 г. на ВКС, ТК, I ТО; Решение № 296 от 05.11.2013 г. по гр.д.№ 48/ 2013 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/, която в случая следва да бъде съобразена, разликата между имуществото след неизпълнението и икономическото положение, което кредиторът би имал, ако задължението би било точно изпълнено, формира размера на претърпяната вреда. Претърпените загуби представляват ефективните вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора или увеличаването на неговия пасив, докато пропуснатата полза е осуетена сигурна възможност за увеличаване на имуществото на кредитора, което би настъпило при точното изпълнение от страна на задълженото с договора лице. Без значение какъв е видът на вредите, те следва да са в пряка причинно- следствена връзка с неизпълнението на длъжника. Пряка е онази вреда, която нормално произтича от неизпълнението на поетото задължение, която е закономерен негов резултат. Когато вредите се дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжникана поведение на кредитора, на трети лица или на непреодолима сила, вредите са косвени. Вредата следва да е и предвидима, освен в случаите когато длъжникът е недобросъвестен. Предвидими са вредите, които нормално би трябвало да се допуснат при пораждане на задължението, като закономерен резултат от неговото неизпълнение.