Решение № 216 от 19.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110209721 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба на Х. Д. С., ЕГН: **********, срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 5395090 , с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на сумата от 50. 00 лв. /петдесет/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП .

Според жалбоподателя, атакуваното НП е издадено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалноправните норми, поради което се иска неговата отмяна.

В подкрепа на заявените доводи се твърди, че АУАН е съставен след изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН и е погасен по давност. Изразява се становище за това, че описаната в ЕФ фактическа обстановка не отговаря на действителността. Поддържа се също, че техническото средство, с което е заснето нарушението не е било технически изправно. Относно съдържанието на ЕФ се изразява становище, че не съдържа всички необходими реквизити, тъй като не съдържа указания за обжалване.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 321863 от 03.10.2025 г. заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на ЕФ. Направено е възражение за прекомерност на евентуално претендирано от другата страна юрисконсултско възнаграждение и за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна не се представлява, но в писмени бележки с вх.

1

№ 322158 от 03.10.2025 г. изразява становище по съществото на спора, като претендира неоснователност на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

От доказателствата по делото се установява, че на 02.11.2021 г., в 19:42 часа в гр. София, по бул. „История Славянобългарска“ № 2, с посока на движение от бул. „Рожен“ към ул. „Заводска“, като водач на собствения си лек автомобил, марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, жалбоподателят Х. Д. Ц. е управлявал автомобила със скорост 62 км/ч, при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, т. е. с превишение на максимално допустимата скорост с 12 км/ч като ограничението е било важимото за населено място. Нарушението е установено с мобилно автоматизирано техническо средство (АТСС) ARH CAM S1, след приспаднат толеранс 3 %. За така установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш Серия К № 5395090, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на сумата от 50.00 /петдесет/ лева.

Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства:

ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 5395090 /л. 8/; снимков материал /л.

9/; справка за собственост на лек автомобил /л. 10/; заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г. /л. 11/; протокол от проверка № 10-С-ИСИС от 08.03.2021 г. /л.

12/; удостоверение за одобрен тип средство за измерване /л. 13/; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система вид СПУКС с № 11743F0, ведно с 1 бр. снимка /л. 14-15/; ежедневна форма на отчет от 02.11.2021 г. на автопатрул със служебен автомобил с рег. № СА6707ММ /л.

17/; сертификат за обучение на мл. автоконтрольор /л. 18/; справка за нарушител/водач /л. 19-20/.

Гореописаната фактическа обстановка съдът изведе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват обективната фактическа обстановка. Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото съобразно чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма се прилага в настоящото производство съгласно чл. 84 ЗАНН.

При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:

Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен 2 контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което атакуваният с нея електронен фиш следва да бъде потвърден.

При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.

Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, съгласно която електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. По силата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Към датата на изготвяне на снимковия материал е известен автомобилът и нарушителят - собственикът на автомобила. По силата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Законодателят цели да санкционира нарушителите на правилата за движение по пътищата, като в отсъствие на контролен орган се ползва установеното и заснетото с техническо средство, което е мобилно в разглеждания случай. В тази посока са и мотивите на Тълкувателно решение на ВАС № 1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г., съгласно което електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в ЕФ не се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът „в отсъствие на контролен орган и на нарушител“ по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш.

3

Конкретният електронен фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити: посочени са териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, а именно СДВР, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът и сметката на доброволното заплащане. Въпреки, че нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Макар и нормата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП да предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта.

Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им.

Ето защо сроковете по чл. 34 ЗАНН в конкретната хипотеза са неприложими. Те регламентират сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания. Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се издават, остават извън обхвата на препращащата норма. В този смисъл е константната съдебна практика на касационната съдебна инстанция – виж. например Решение № 4744 от 13.07.2023 г. по КАНД № 3934/2023 г. на Административен съд София-град.

Въпреки че в съдържанието на ЕФ липсва информация дали същият може да се обжалва, пред кой орган и в какъв срок, на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП съдебното производство пред настоящата съдебна инстанция е образувано законосъобразно, а правото на защита на административнонаказаното лице не е ограничено, тъкмо обратно – то е ефективно упражнено от неговия носител с подадената въззивна жалба, станала повод за образуване на настоящото съдебно производство. Този извод на настоящия съдебен състав е съобразен и с практиката на касационната съдебна инстанция по сходни случаи – виж. например решение от 25.07.2023 г. по КАНД № 4575/2023 г. на Административен съд София-град.

Ето защо доводите на жалбоподателя, свързани с твърдяно съществено процесуално нарушение, неспазване на чл. 34 от ЗАНН и липса на указания относно обжалването на ЕФ са неоснователни.

4

Не е настъпило погасяване на административнонаказателното преследване поради изтичане на абсолютния давностен срок по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който в настоящия случай е четири години и половина. Съобразно датата на нарушението (02.11.2021 г.) този срок изтича на 02.05.2026 г., т. е. абсолютният давностен срок не е изтекъл.

Следва да се отбележи и това, че словесното описание на нарушението в електронния фиш е достатъчно ясно, не съдържа противоречия и съответства на дадената от наказващия орган правна квалификация. Не се споделя като основателно твърдението на жалбоподателя, че в случая техническото средство не е изправно, защото това се опровергава от приобщените доказателства по делото, видно от които е, че при осъществената на 08.03.2021 г. проверка на преносимата система за контрол на скоростта с № 1743FO е констатирана изправност на техническото средство, за което е налице и съответно удостоверение за одобрение. Конкретното техническо средство е надлежно въведено в експлоатация и преминало съответните технически проверки. По делото са налице доказателства, от които се установява кога, къде и от кого е поставено мобилното техническо средство за установяване на нарушението, като GPS координатите на мястото съответстват с посоченото в ЕФ. Видно от съдържанието на атакувания ЕФ е, че в същия недвусмислено е посочено, че собственик на когото е регистрирано описаното МПС е жалбоподателят Х. Д. С..