Решение № 6140 от 08.06.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6140 гр. София, 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20211110138513 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Н. П. З., ЕГН: ********** срещу „ФИРМА“ АД, ЕИК: *******. Mоли се съдът да приеме за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата от 1700,59 лева по фактура № ***** от 31.05.2021 г., представляваща стойност на неизплатена електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г., доставени до сгради, находящи се в В исковата молба се твърди, че ответникът е издал фактура № ***** от 31.05.2021 г. за сумата от 1700,59 лева, представляваща стойността на отчетена, консумирана електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 01.05.2021 г. до 31.05.2021 г., начислена на клиентски номер , разпределена за три абонатни номера – абонатен номер , абонатен номер и абонатен номер . Ответникът претендирал заплащането на горепосочената сума да е в тежест на ищеца. Последният отрича съществуването на вземането, като излага твърдения, че няма качеството потребител на електрическа енергия, тъй като не е собственик на имотите, където се твърди да е потребена електричeската енергия, а именно сгради, находящи се в гр. София, район , кв. „“, ул. „“ (-ра) № . Посочва, че съсобственици на същите при равни дялове саА Н И Н П З. /негов брат/.

В условията на евентуалност ищецът твърди, че не дължи сумата, тъй като отчетената електрическа енергия не отговаря на реалната консумация, което се установявало при сравнение с дължимите суми за предходен период при отсъствие на промяна на броя и вида на консуматорите. Изтъква, че средствата за търговско измерване (СТИ) били монтирани в нарушение на чл. 120, ал. 1 ЗЕ и че ищецът нямал достъп до тях. Поддържа, че ответникът не е доставил посоченото в оспорената фактура количество електрическа енергия до СТИ, а също и че ответникът не е отчитал редовно показанията на измервателните уреди. Оспорва СТИ да са били технически изправни през исковия период.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че ищецът е страна по договор за доставка на електрическа енергия за обект, находящ се на адрес: гр. София, ул. „“ (-ра) № . Посочва, че 1 договорното правоотношение датира от преди 2013 г., в който период ищецът многократно е признавал качеството си на потребител на електроенергия. Оспорва договорът за доставка на електрическа енергия между страните да е прекратен. Застъпва, че обстоятелството кой е титуляр на правото на собственост върху имота, находящ се на горепосочения адрес, е ирелевантно за наличието на качеството потребител на електрическа енергия. Твърди, че ищецът владее имота. Оспорва СТИ да са монтирани в нарушение на законовите изисквания. Намира за ирелевантно за дължимостта на консумираната в имота електроенергия обстоятелството каква е била начислената консумация в предходен период, но пояснява, че разликата се дължи на това, че на 10.11.2020 г. служители на „“ АД са установили, че два от електромерите, обслужвали дотогава обекта, са били манипулирани.

Поддържа, че количеството фактурирана електрическа енергия е реално потребено, че е изчислено въз основа на годни и преминали метрологична проверка измервателни уреди, въз основа на отчет на трите СТИ, данните от които са остойностени по утвърдените от КЕВР цени. Оспорва твърдението, че електромерите са негова собственост. Твърди същите да са собственост на оператора на електроразпределителната мрежа, поради което и ответникът няма задължение за поддръжка на СТИ.

Към датата на приключване на устните състезания по делото са променени фирмите на ответното дружество „ФИРМА“ АД, като същото е преименувано на „“ АД, както и на третото лице помагач „“ АД, като същото е преименувано на „“ АД, видно от служебно изготвена справка от Търговския регистър.

Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намери следното:

Спорен по делото е въпросът за наличието на облигационно правоотношение между страните в процесния период, а именно 01.05.2021 – 31.05.2021 г. като се изтъкват аргументи, че ищецът не е носител на правото на собственост върху присъединения към електропреносната мрежа имот. Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот от 18.12.2001 г. на нотариус , от който се установява, че на посочената дата ищецът Н.З. и съпругата му Василена Ангелова З.а са дарили на З.а придобитите от тях по време на брака ½ ид.ч. от двуфамилна двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в гр. , р-н „“, кв. „“, ул. „-ра“ № . От договор, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № , том I, рег. № , дело на нотариус се установява, че на 27.12.2000 г. ищецът и съпругата му З.а са дарили на З.а притежаваните от тях ½ ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. , с площ от 3875 кв. м., съставляващо парцел , образуван от имот с пл. № по плана на гр. София, местността „– “. От ангажираните доказателства се потвърждават твърденията на ищеца, че към процесния период същият не е бил титуляр на правото на собственост върху електроснабдения обект.

Представени са по делото заявления за отсрочване/разсрочване на задълженията с №№ 1201136904/31.05.2013 г., 12025556521/21.04.2017 г., 1202965834/07.06.2018 г., **********/26.06.2018 г., 12028852502/27.06.2018 г., жалба № 10000129840/14.12.2020 г. и заявление за предоставяне на безплатни услуги № 1200931331/14.12.2020 г., от които се установява, че многократно преди завеждането на настоящата искова молба ищецът се е легитимирал пред ответника като потребител на ел. енергия за процесния имот. От цялостното извънсъдебно поведение на ищеца е ясно, че същият се признава за клиент на електрическата енергия, доставяна до имота. Това се установява и от констативните протоколи, съставени на 10.11.2020 г. /л. 124 -129 от делото/, отнасящи се за смяната на СТИ, в които като потребител фигурира ищецът Н.З.. Същият се е подписал на мястото за потребител като автентичността на подписите не е оспорена от ищцовата страна.

Не е спорно и се установява, че ответникът е енергийно предприятие по смисъла на 2

§1, т. 24 от ДР на ЗЕ, което осъществява снабдяването с ел. енергия на обекти на битови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в определена в лицензията територия /чл. 94а, ал.1 ЗЕ/. Не се спори и се установява еднопосочно от доказателств а т а по делото, че процесният имот е бил присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение през исковия период и до него е доставяна електрическа енергия, като имотът е ползван за битови нужди.

Партидата, открита за обекта е с клиентски № и е разпределена за три абонатни номера – абонатен номер , абонатен номер и абонатен номер .

Продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти става по регулирани от КЕВР цени и при публично известни общи условия на енергийното предприятие - краен снабдител - чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а ЗЕ. Публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане. На съда е служебно известно, че общите условия са публикувани съгласно изискванията на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ в централен ежедневник, а именно вестник „Телеграф“. Същите са представени и приети по делото като писмени доказателства.

Уредбата в ЗЕ на договорите за доставка на електрическа енергия за битови нужди е сходна с тази на доставката на топлинна енергия за битови нужди, и съобразно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС по отношение възникването на договорното правоотношение с битов клиент следва да се приеме, че договорното правоотношение по продажба на електрическа енергия също произтича от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР, като писмената форма не е за действителност, а за доказване.

В случая между страните не е спорно, че процесният имот е присъединен към електроразпределителната мрежа, както и че партидата при ответника е открита на името на ищеца. Между страните е възникнало договорно правоотношение по продажба на електрическа енергия за битови нужди, със съдържание по ОУ, одобрени от КЕВР, в които са уредени правата и задълженията на страните по договора. Спорно по делото е дали при прехвърлянето на правото на собственост върху имота с дарствените актове ищецът е загубил качеството потребител на ел. енергия, респ. налице ли е било договорно отношение между страните в процесния период.

С оглед възприетото по-горе, че договорното правоотношение възниква не по силата на закона, следва да се приеме, че и през процесния период ищецът е имал въпросното качество. След възникване на договорното правоотношение между страните, ищецът е бил длъжен да изпълнява задълженията си по договора съобразно относимите ОУ на договора.

Според чл. 13, т. 5 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ФИРМА“ АД, потребителят е длъжен да уведоми продавача в 30-дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана със собствеността върху електроснабдения имот. Това задължение е предвидено именно с оглед прекратяване на договорните правоотношения между досегашния собственик и продавача и сключване на договор с новия собственик.

Следователно сама по себе си промяната в правото на собственост върху имота не води до прекратяване на договорното правоотношение, а за това е необходимо изявление от купувача до продавача, че вече не е собственик, с което договорното правоотношение между страните ще се прекрати. От момента на това уведомяване продавачът вече няма да има право да води партидата на името на стария собственик.

Следва да се посочи също така, че с представените и обсъдени по-горе заявления и констативни протоколи, подписани от ищеца като потребител на електрическа енергия за процесния обект, същият многократно след извършване на разпоредителната сделка (дарение) се е легитимирал като страна по сега оспорваното правоотношение с „ФИРМА“ АД, от което се прави извод, че и след като е изгубил собствеността върху имота, ищецът не 3 се е дезинтересирал от предоставяната услуга и не е демонстрирал воля да прекрати съществуващото между страните по делото договорно правоотношение.

По изложените аргументи съдът намира възражението на ищеца, че не се намира в облигационно правоотношение с ответното дружество за доставка на ел. енергия за имота, за неоснователно.

Следващото възражение на ищеца е свързано с това, че СТИ били монтирани в нарушение на чл. 120, ал. 1 ЗЕ и че ищецът нямал достъп до тях.

Съгласно чл. 120, ал.1 от ЗЕ електрическата енергия се измерва от СТИ, разположени до или на границата на имота на клиента. СТИ са собственост на оператора на електроразпределителната мрежа, в случая „“ АД, и той е длъжен да доставя, монтира и поддържа същите – чл. 8 и чл. 9, ал. 2 от ПИКЕЕ /Обн. ДВ. бр. 35/30.04.2019 г./. Съгласно чл. 29, ал. 1 и 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, СТИ се монтират в електромерни табла до или на границата на имота на клиента на място, определено от оператора на разпределителната мрежа. Тази граница следва да се приеме за външните очертания на недвижимите имоти, които ги обособяват от околните имоти, части от терена и от инфраструктурните обекти.

По делото не са формулирани твърдения относно точното местоположение на СТИ.

Ищецът посочва, че те са монтирани в табло на доставчика на електроенергия, което е „извън границите на процесния имот“. По делото е разпитан свидетелят Р. С.

Николов, чиито показания като логични и непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства съдът кредитира. Свидетелят, който е посещавал адреса, посочва, че електромерите се намират вътре в имота, с което опровергава ищцовите твърдения.