Решение № 776 от 26.06.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. Варна, 25.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100500769 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба вх. № 2321/12.01.2023г. от Община Аксаково, с адм. адрес гр. Аксаково, ул. „Г.П.“ ***, чрез гл. юрисконсулт В.

Ю . , срещу решение № 3912/12.12.2022г., постановено по гр. дело № 5175/2022г. на ВРС, L-ти състав, с коeто е прието за установено по отношение на К. М. К., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, кв. „Вл. В.“ ***, че въззивникът не е собственик на 473 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР, целият с площ от 973 кв.м. по КК и КР на ГКК гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-96 от 28.12.2015г. на ИД на АГКК, находящ се на адм. адрес в местност „Панорама I II III“, в землището на с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна, на основание чл. 124, ал.

1 ГПК.

Въззивникът намира обжалваното решение за недопустимо, в евентуалност за неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон, необосновано и постановено в несъответствие на фактическите и правни изводи със събраните по делото доказателства.

Намира, че ищцата не е установила наличието на правен интерес от провеждане не отрицателен установителен иск. Сочи, че ищцата не е 1 предприела действия спрямо нея в защита на твърдяното право, поради което не е осъществявала владение, а единствено държане на процесния имот и то не за себе си, а за собственика му. Счита, че ищцата не би могла да придобие права по давностно владение, доколкото не се позовава, че владението е осъществявано срещу собственици, различни от държавата и общината, тъй като давност в нейна полза не би могла да тече, съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ и ЗС. Оспорва фактическия извод на първоинстанционния съд, че имотът е бил собственост на физически лица, като в тази връзка представя и моли да бъдат приети като доказателства писмени доказателства. Освен това сочи, че придобиването на правото на собственост върху имот, който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ по давност е изключено до приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността. Не може да се приеме, че от страна на ищцата е осъществявано владение до одобряване на ПНИ, тъй като по отношение на нея вещта не е индивидуализирана. Освен това ищцата не е установила, че към момента на актуването на процесния имот, същият е имал собственик. Сочи се, че ищцата не е ангажирала доказателства за предприети действия до датата на завеждане на иска, доведени до знанието на ответника, с които недвумислено да манифестира, че владее идеалните части за себе си, поради което по отношение на нея не е започнала да тече придобивна давност до момента на завеждане на исковата молба. Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение и да се прекрати образуваното производство като недопустимо, в евентуалност – да се отхвърли предявения иск. Претендира се и присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.

Образувано е и по частна жалба вх. № 14744/27.02.2023г. от Община Аксаково срещу определение № 1829 от 13.02.2023г., постановено по гр. дело № 5175/2022г. на ВРС, L-ти състав, с което е оставено без уважение молбата на частния въззивник за изменение на решение № 3912 от 12.12.2022г., в частта му за разноските.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното определение. Намира за неправилно становището на първоинстанционния съд, че размерът на адвокатското възнаграждение на ищцата следва да се определи по реда на чл.7, ал.5 от Наредба № 1. Счита, че приложимата разпоредба е чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата и че присъденото адвокатско възнаграждение се явява прекомерено.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по частната жалба със становища за нейната неоснователност. Намира за правилно становището на първоинстанционния съд, че минималния размер на адвокатското възнаграждение е 1500 лв. и че е налице фактическа и правна сложност по делото, обуславящи присъждане на по-висок размер от 2 минимално предвидения.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от К. М. К. срещу Община Аксаково.

Ищцата излага в исковата молба, че е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР, целият с площ от 973 кв.м. по КК и КР на ГКК гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-96 от 28.12.2015г. на ИД на АГКК, находящ се на административен адрес в местност „Панорама I II III“, в землището на село Осеново, община Аксаково, обл. Варна, придобит по наследство и давност. Сочи, че на 27.05.1971г. нейните наследодатели – М.С.К. и В.П. К. са придобили чрез покупко-продажба от Д.К.А., само 500 кв.м. ид. части от притежаваното от него празно място, цялото с площ от 1400 кв.м., находящо се в землището на село Кичево при граници на целия имот: асфалтов път за с. Кичево, черен път и Горско стопанство, съгласно НА № 26, том 6, дело № 2036 от 27.05.1971г. Твърди, че от момента на покупката през 1971г. нейните родители, а в последствие и тя лично, до настоящия момент стопанисва имота в по-голям размер от закупения, така както е отразен в КК към АГКК гр. Варна, с площ 973 кв.м. Излага, че през годините в имота са построени няколко сгради, извършени са множество подобрения и насаждения. Твърди, че е искала да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка за 473 кв.м. ид.ч. от процесния поземлен имот, като за целта се снабдила със скица, от която узнала, че за тази част от имота от Община Аксаково е съставен АОС № 32, том 9, рег 3483, дело 1878 от 16.02.2021г. на АВ гр. Варна. Излага подробни твърдения, че върху процесния имот била упражнявана фактическа власт непрекъснато, необезпокоявано и явно от наследодателите на ищцата от 1971г., в последствие и от нея лично от 1993г. до настоящия момент, като в нейна полза била изтекла десетгодишната придобивна давност върху 473 кв.м. ид.ч. от процесния имот. Твърди, че с факта на съставяне на АОС, ответникът оспорва правото на собственост върху процесния имот, в неговата цялост, като лишава ищцата от възможността да установи същото по установения административен ред. Отправеното искане е да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на 473 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР, целият с площ от 973 кв.м. по КК и КР на ГКК гр. Варна, одобрени със заповед № РД18-96 от 28.12.2015г. на ИД на АГКК, находящ се на административен адрес в местност „Панорама I II III“, в землището на село Осеново, община Аксаково, обл. Варна, както и искане за отмяна на съставения от Община Аксаково АОС № 32, том IX, рег. 3483, дело 1878 от 16.02.2021г., както и присъждане на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който излага становище за недопустимост,евентуално неоснователност на иска. Твърди, че при спор за собственост е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск, а не на отрицателен такъв и ищцата следва да докаже правото си на собственост върху процесния имот, като доказателствената тежест не следва да е върху 3 ответника. Сочи, че ищцата не би могла да придобие права по давностно владение, тъй като давност в нейна полза или в полза на нейните праводатели не би могла да тече предвид разпоредбите на чл. 24, ал. 7 от ЗСПЗЗ, чл. 86 от ЗС /редакция от 1951г. до 1996г./. § 1 от ЗД на ЗС /обн. в ДВ, бр. 46 от 2006г., в сила от 01.06.2006г./ и § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС /до обявяването му за противоконституционен с влизане в сила на Решение № 3 от 24.02.2022г., постановено по КД № 16/2021г. по описа на КС/, според който давността за придобиване на държавни и общински имота спира да тече до 31 декември 2022г. Отделно от това твърди, че придобиването на имот, правото на собственост, върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по давност е изключено до приключването на административната процедура по възстановяването на собствеността, като до този момент индивидуализацията на имота не може да се осъществи, което е част от фактическия съставна придобиването на имот по давност, поради което придобивна давност по отношение на ищцата и нейните родители не е текла.

Сочи, че Община Аксаково се легитимира като собственик на процесните 473 кв.м. ид.ч. от имота съгласно АОС № 6957/12.02.2021г., вписан в Служба по вписванията. Излага твърдения, че АОС не бил оборен и процесния имот бил общински, поради което дори и ищцата да е владяла същия, владението било неправомерно и не би могло да служи като годно основание да направи ищцата собственик. Излага твърдения, че ищцата била признала правото на собственост на ответника, подавайки заявление за закупуване на процесните идеални части с вх. № ОС90-23/29.08.2020г., с което не била противопоставила свои права, поради което същата не била владяла процесния имот, а само го държала и то не за себе си, а за ответника. По тези съображения моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

С обжалваното решение предявеният отрицателен установителен иск е уважен.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото НА № 106, дело №2082/1969г. за собственост на недвижим имот даден в замяна срещу друг имот, включен в блока на ДЗС, се установява, че Д.К.А. е придобил собствеността върху празно дворно място с площ от 1400кв.м. в с. Кичево при съседи: асфалтов път, черен път и горско стопанство.

От представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 26, том VI, дело 2036/1971г. на нотариус при Районен съд Варна, се установява, че Д.К.А., придружен от съпругата си А.Д.А., е продал на М.С.К. и В.П. К. 500 кв.м. ид.части от празно място, цялото с площ от 1400кв.м., находящо се в землището на с. Кичево, при граници: асфалтов път, черен път и горско стопанство. При изповядването на сделката продавачът е представил НА №106 от 1969г.

Съгласно разписните листи към кадастралния план на м-ст Панорама от 1988г., ПИ 56 е вписан като собственик С.К.С. съгласно нотариален акт от 4

1972г. за 500кв.м.; за ПИ 57- М.С.К. с нотариален акт от 1971г. за 250 от 500кв.м. и В.П. М. с нотариален акт от 1971г. за 250 от 500кв.м.

Видно от представеното удостоверение за наследници

№002235/30.05.2008г., издадено от община Шумен, М.С.К., починал на 06.08.2004г., е оставил като наследник К. М. К. /дъщеря/.

Съгласно удостоверение за наследници от 11.08.2020г., издадено от община Варна, наследник на В.П. М., починала на 04.08.2020г. е К. М. К.

/дъщеря/.

Съгласно писмо от 09.12.2008г. от Община Аксаково до К. К. имот № 506.57 попада в територия по пар. 4 ЗСПЗЗ и за този имот е одобрен ПНИ със заповед №РД-07-7706-***г. на областния управител, която в частта за имота на ищцата е влязъл в сила. Поради осъществено владение на поголяма площ от удостоверената в документа за собственост следвало да се предприемат действия за изменение на ПНИ.

От АЧОС №5293/25.11.2011г., издаден на основание чл.2, ал. 1, т. 7, чл.

56, ал.1, чл. 58,а л. 1 от ЗОС чл.25, ал. 1 от ЗСПЗЗ и заповед от 08.08.2007 г. на областния управител на област Варна, е прието, че Община Аксаково е собственик на 473 кв.м. ид.ч. от новообразуван имот № 506.57. Отбелязано е, че няма по-рано съставен акт за собственост.