Решение № 239 от 15.07.2026, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Дупница, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20261510200581 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-0348-000128 от 04.05.2026 г., издадено от ВПД Началник група, към ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Дупница, с което на А. С. К., с адрес: гр. С.б., ул."П." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН са наложени следните наказания:

1. по чл. 177, ал.1, т. 2 ЗДвП - административно наказание ,,глоба“, в размер на 153,39 евро /равностойност на 300,00 лв. по фиксиран курс на БНБ, 1.95583 лева за евро/, за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

2. по чл. 175, ал.1, т. 3 от ЗДвП - административно наказание ,,глоба“, в размер на 102,26 евро /равностойност на 200,00 лв. по фиксиран курс на БНБ, 1.95583 лева за евро/ и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 3 месеца, за нарушение по чл.

175, ал.1, т. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си и след това в съдебно заседание чрез редовно упълномощен от него процесуален представител - адв. С. излага доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и недоказаност, като моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се представлява. В съпроводително писмо към АНП изразява становище за неоснователност на жалбата и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

1

На 06.04.2026 г., около 20:10 ч. в с. Сапарево, общ. Сапарева баня, по ул. „Христо Ботев“ и с посока на движение към ул. „Павел Бобеков“ жалбоподателят А. К. управлявал двуколесно МПС с неустановена марка, модел и номер на рама, наподобяващо тип кросов мотоциклет, което било без поставена рег. табела на предвиденото за това място.

Движението на това МПС било забелязано на няколко пъти на различни места на територията на общ. Сапарева баня от автопатрул на РУ-Дупница, ПУ-Сапарева баня съставен от свидетеля И. Д. и друг негов колега с имена И. К.. Полицейските служители последвали процесното МПС и по-късно го забелязали до бензиностанцията в с. Сапарево да се движи заедно с още един такъв мотоциклет, като при обход на селото спрели водачите за проверка. Единият от тях върнал мотоциклета си назад и избягал покрай патрулния автомобил, но другият бил засечен и спрян на място. Полицейските служители застанали пред мотоциклета, като дръпнали каската на водача, която паднала на земята и установили, че това е именно жалбоподателят К.. Поискали му документи за мотоциклета и СУМПС, като същият заявил, че няма нищо у себе си. Разпоредили му да премести мотоциклета встрани от пътя, тъй като същият бил в работен режим, при което жалбоподателят се качил на мотора и изчезнал с него пред погледа на полицейските служители, които не реагирали.

Тъй като познавали водача полицейските служители отишли по-късно в дома му, където бил неговият баща, който го повикал и лицето се появило по-късно пеша и без мотоциклета.

Тогава представил пред полицейските служители личната си карта и били установени трите му имена. Същият бил отведен в РУ-Дупница по разпореждане на ОДЧ при РУ-Дупница.

След това направили опит да открият мотоциклета на посочено от жалбоподателя място, където не бил установен изобщо такъв. Бащата на жалбоподателя заявил пред полицейските служители, че има документи за мотоциклета, но не представил такива. Поради липсата на данни за номер на рама и рег. номер не била възможна справка в системата на КАТ за това, дали това МПС е регистрирано.

Във връзка с тези констатации св. Д. в присъствието на св. К. съставил по-късно на дата 07.04.2026 г. на жалбоподателя АУАН. Актът е подписан от посочените полицейски служители и е направен опит да бъде връчен на жалбоподателя срещу подпис без възражения, но същият отказал да го подпише и да получи препис от АУАН. Този отказ бил удостоверен с подписа на един свидетел – Р. К. В.

На следващия ден била издадена и ЗППАМ на водача, която му била връчена пред дома му в гр. Сапарева баня, в присъствието на св. Д..

Въз основа на този АУАН било издадено и обжалваното НП № 26-0348-000128 от 04.05.2026 г., издадено от ВПД Началник група, към ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Дупница, с което на А. С. К., с адрес: гр. С.б., ул."П." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН са наложени следните наказания:

1. по чл. 177, ал.1, т. 2 ЗДвП - административно наказание ,,глоба“, в размер на 153,39 евро /равностойност на 300,00 лв. по фиксиран курс на БНБ, 1.95583 лева за евро/, за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

2. по чл. 175, ал.1, т. 3 от ЗДвП - административно наказание ,,глоба“, в размер на 102,26 2 евро /равностойност на 200,00 лв. по фиксиран курс на БНБ, 1.95583 лева за евро/ и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 3 месеца, за нарушение по чл.

175, ал.1, т. 3 от ЗДвП.

По доказателствата:

В съдебното производство е разпитано едното от длъжностните лица при АНО – актосъставителят Д., докато свидетелят по съставяне на акта И. К. редовно призован на няколко пъти не се е явил и съдът го е заличил от лицата за призоваване, доколкото страната е заявила, че не държи на разпита му и неявяването му не е пречка за разкриване на обективната истина с оглед вида и обема на събраните гласни и писмени доказателства. В показанията си разпитаният свидетел Д. потвърждава изцяло фактите описани в АУАН, както и обстоятелствата относно неговото съставяне, подписване и връчване на място на жалбоподателя. Споделя сам, че датата посочена в АУАН не е датата на нарушението, тъй като АУАН бил съставен след 00:00 часа на 07.04.2026 г., а нарушението е установено предходния ден. Свидетелят добросъвестно заявява, че не е установил, никакви индивидуализиращи белези за процесното МПС, и не е извършил справка за собственост и регистрация на същото, като само предполага относно неговите характеристики. Неговите показания са сравнително логични и последователни, но непълни и на моменти несигурни.

В голяма част казаното от този свидетел се подкрепя изцяло от наличните писмени доказателства прочетени и приети по реда на чл. 283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 14-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., приложена към преписката.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество, съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. сам да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл.

84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно:

Налице е допуснато съществено процесуално нарушение. Липсва коректно посочване на датата на нарушението – 06.04.2026 г., вместо изписаната неточно и неправилно според св. Д. по-късна дата 07.04.2026 г., на която реално е бил съставен след 00:00 часа процесния АУАН. Липсва дължимото според ЗАНН задължително минимално съдържание на НП. Постановлението е съставено в нарушение чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Налице е пропуск, като не е посочена в задължителното описание фактическата обстановка, представляваща 3 описание на нарушението, вкл. обстоятелствата, при които е извършено, както и посочване на доказателствата, които го потвърждават, което съществено накърнява правото на защита на жалбоподателя и наред с това възпрепятства обективно съда при осъществяване на контрола му за законосъобразност на оспореното НП в аспекта да се установи има ли извършено административно нарушение и при какви точно обстоятелства е осъществено то.

В случая същественият пропуск при описание на нарушението е относно обстоятелствата свързани с посоченото в АУАН и НП най-общо и без каквито и да е конкретни индивидуализиращи го белези МПС. Същото е описано като „мотоциклет с неустановена марка, модел и рама“, т.е. все едно нищо не е описано, тъй като без да се посочват характеристиките и категорията му, респ. регистрирано ли е или не, както и как е било определено, че същото е „мотоциклет“, а не „мотопед“ например, съдът неможе да потвърди или да отрече тези обстоятелства, които представляват само голословни и субективни предположения на разпитания актосъставител – св. Д.. Същият сам заявява, че за кратко е видял лично „мотоциклета“ преди жалбоподателят да изчезне с него. Не е ясно и изобщо издавани ли са документи за такова МПС от органите на МВР, каквито се сочи, че жалбоподателят не е представил при проверката. Въобще същото не е намерено според свидетеля и по-късно и едва ли не се сочи като някакъв неидентифициран обект, което е недопустимо. Не са посочени и какви са поисканите документи, които се сочи, че жалбоподателят не е представил.

Отделно от това са смесени и съставите на няколко нарушения, като в АУАН са посочени словом и цифром 3 броя отделни нарушения, като в НП са санкционирани само две от тях. В същото време, нито в АУАН, нито в текста на НП не е посочено твърди ли се извършено нарушение и на чл. 103 от ЗДвП, за каквото има данни в описаните обстоятелства, но не е изрично посочено и санкционирано.

В този смисъл е налице и формално нарушение на чл. 18 от ЗАНН, доколкото за описани и посочени словом в АУАН и в текста на НП като фактология и поредност, макар и непълно, неясно и неточно, три отделни извършени от жалбоподателя административни нарушения, но за тях са наложени с НП само две административни наказания.

Невъзможността да се установи конкретно и безпротиворечиво обективен елемент от фактическия състав на административното нарушение, в случая поради неточност и непълнота на даденото описание на нарушението и обстоятелствата при които е осъществено представлява съществено нарушение, допуснато в административнонаказателното производство, което представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна в цялост на издаденото наказателно постановление.

Липсата на задължителен реквизит на

НП опорочава драстично административнонаказателното производство. Нарушено е правото на защита на санкционирания субект, тъй като за него остава неясно за какво конкретно административно нарушение, от гледна точка на вида и характеристиките на управляваното МПС е понесъл административнонаказателна отговорност с издаденото му НП. Пропускът да се посочи вида на МПС и мястото на нарушението, както е в настоящия случай или пък дори непълното и, 4 респ. неточно и непълно посочване, дори и да се дължи на някаква грешка /технически пропуск/, всякога е неотстранимо и съществено процесуално нарушение и основание за незаконосъобразност на наказателното постановление. Изцяло в този смисъл, макар и в друг случай относно непълно посочване на реквизита - дата на съставяне на АУАН виж и Решение от 17.01.2020г., по КАНД № 343/2019 г. на АС-Кюстендил. Съгласно чл. 303, ал.

1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН Присъдата, в случая решението не може да почива на предположения. Изводите на съда фактите и обстоятелствата няма как да се извличат за пръв път и едва от събраните доказателства, като същите следва да са изначално ясно и точно посочени по разбираем за санкционирани субект начин.

Отделно от това нарушението е и категорично недоказано от събраните гласни и писмени доказателства, които в голямата си част са производни и косвени такива.