Решение № 2 от 05.01.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№2 гр. С., 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Пенка Сп. И.а като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20222200500510 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на гл.25 от ГПК „Бързо производство“.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №724/27.09.2022г. по гр.д.

№125/2022г. на С. районен съд, с което е признато за незаконно уволнението на П. С.

Р. /допусната ЯФГ в диспозитива на първоинстанционното решение относно бащиното име/ и е отменена Заповед № 34/12.11.2021г. на Управителя на „Водоснабдяване и канализация - С." ООД; присъдено е обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа поради незаконното уволнение на П. С. Р. в размер на 755,05лв. за периода от 09.11.2021г. до 23.11.2021г. , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на сумата, като иска в останалата част до пълния претендиран размер от 830,56 лв. е отхвърлен като неоснователен; оставен е без разглеждане, като недопустим, предявения от П. С. Р. против „Водоснабдяване и канализация - С.” ООД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата й книжка и е прекратено производството по делото в тази му част.

С решението са присъдени по съразмерност разноски на ищцата П. Р. в размер на 727,27лв., а на ответника – разноски в размер на 70,91лв. и ответника е осъден да заплати държавна такса в размер на 90,20лв. по сметка на СлРС и разноски за вещо лице в размер на 149,10лв.

1

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство „Водоснабдяване и канализация - С.” ООД и с нея се обжалва посоченото решение в уважаващите исковите претенции части и относно разноските.

Дружеството въззивник „Водоснабдяване и канализация - С.” ООД чрез пълномощника си адв. С. Р. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Счита, че първоинстанционният съд е тълкувал превратно разпоредбата на чл, 70, ал. 4 от КТ, като е приел, че разпоредбата има предвид единствено времето, през което работникът или служителят е бил в законноустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, но в рамките на самия шестмесечен изпитателен срок, а не и след неговото изтичане.

Съдът приел, че изпитателния срок може да бъде удължен само с дните попадащи в рамките на шестмесечния срок, считано от сключване на договора, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът, но не и с периода от време, през който същия не е изпълнявал работата по същите причини след шестте месеца от сключване на договора, макар и изпитателния срок реално да не е бил изтекъл поради удължаването му точно с дните през които работника или служителя не е изпълнявал работата в рамките на шестте месеца от сключване на договора.

Намира за превратно това тълкуване, защото в практиката на ВКС изрично било посочено, че времето на изпитателния срок следва да е реално отработено с цел да бъде използвано за проверка дали работата и работника са подходящи един за друг.

Счита, че при тълкуването, направено от Районен съд - гр. С., ще се стигне до хипотеза, при която смисъла на чл. 70, ал. 4 от КТ, изяснен в практиката на ВКС, ще се изгуби защото без реално лицето да е полагало труд в уговорения изпитателен срок той ще изтече. Районния съд приел, че уговореният шестмесечен изпитателния срок е следвало да изтече на 07.09.2021 год. Съдът е приел, че в периода от 04.03.2021 год. до 07.09.2021 год. ищцата е ползвала отпуски платен годишен и за времена неработоспособност за общо 17 работни дни, като срокът за изпитване се удължил само с тези 17 работни дни и съответно изтекъл на 04.10.2021 год., без да вземе предвид, че за периода от 30.08.2021 год. /което е преди изтичане, на който и да е изпитателен срок/ до датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата непрекъснато е била в отпуск поради временна нетрудоспособност, т.е. тя изобщо не е полагала труд по трудовото си правоотношение и обективно не е изминал шестмесечен период на изпитване. По този начин се стига до положение, че изпитателният срок изтича, без реално да е отработен, защото не се вземат предвид дните, през които работника или служителя не е полагал труд след изтичане на шестте месеца считано от датата на сключване на договора независимо от това, че това неполагане на труд попада в рамките на удължения срок на изпитване. При анализ на тази разпоредбата на чл.70, ал.4 от КТ се установява, че е невъзможно срока за изпитване да изтече в ден, в 2 който работника или служителя не е на работа, какъвто е настоящия случай. Дори и последния ден от срока за изпитване работникът или служителят да не полага труд по причините посочени в закона този ден не влиза в срока му за изпитване и срокът следва да изтече на следващия ден. Ако и следващия ден работника или служителя пак не е работи реално тъй като срокът му за изпитване не е изтекъл, то и този ден не би бил включен в срока за изпитване. Съотнесено към конкретния случай последното означавало, че след като ищцата към 07.09.2021 год. е имала да отработва реално, за да и изтече изпитателния срок още 17 дни /както и съдът е приел/, които не се включват в срока за изпитване, тъй като тя е ползвала законоустановени отпуски в такъв размер в периода от сключване на договора до датата 07.09.2021 год., към последната дата тя все още е в изпитателен срок, т.е. изпитателния срок не е изтекъл. След като към тази дата, когато все още е в срок за изпитване и до прекратяване на трудовото и правоотношение тя е била в отпуск за времена неработоспособност и реално не е работила нито един ден, то тя към датата на прекратяване на трудовото и правоотношение има да отработва още 17 работни дни от срока си за изпитване за да изтече този срок, т.е. обратно на възприетото от Районния съд към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата все още е в срок за изпитване и работодателят е имал правото и законосъобразно е прекратил на основание чл. 71, ал.

1 от КТ трудовия договор на ищцата със срок за изпитване, в рамките на този срок.

Поради това, въззивникът – работодател счита, е счита, че е упражнил това свое право законосъобразно, поради неизтичане на срока по чл. 70, ал. 1 във вр. с ал. 4 от КТ. По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ, освен неоснователност, поради неоснователност на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, излага и съображения за неоснователност на самостоятелно основание. Посочва, че ищцата не е претърпяла вреди изобщо, защото тя за претендирания от нея период за обезщетение по чл. 225 от КТ обективно не би получавала трудово възнаграждение, а единствено би получила обезщетение, каквото реално е получила, за времена неработоспособност, тъй като е в този период тя е била в отпуск поради времена неработоспособност. За периода след изтичане на отпуска й за времена неработоспособност, тя не претендира обезщетение по чл. 225 от КТ, тъй като е започнала работа. Следователно, ищцата е получила всичко обективно и законово дължимо за периода от 12.11.2021 год. до 23.11.2021 год, и липсват понесени от нея вреди, които да и бъдат обезщетявани по реда на чл. 225 от КТ. С оглед изложеното, дружеството въззивник моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните, уважаващи исковите претенции, части и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените срещу него искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ. Претендира присъждане на направените по делото и за двете инстанции разноски в пълен размер.

С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

3

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., дружеството въззивник „Водоснабдяване и канализация - С.” ООД, редовно призовано, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв.

С. Р., който поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания и моли съда да я уважи. Намира обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени и да постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции като неоснователни. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата П. С. Р., редовно призована не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Ж. Димова от АК – Хасково, която посочва, че оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли въззивния съд да го потвърди. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Излага съображения относно незаконосъобразността на уволнението, свързани с връчване на заповедта по време на ползване на отпуск поради временна нетрудоспособност и недоказване на връчването на заповедта за уволнение на посочената в нея дата.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че решението е незаконосъобразно и неправилно.

Въз основа на събраните по делото пред районния съд доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Ищцата в първоинстанционното производство П. С. Р. е работила по трудово правоотношение в ответното дружество „Водоснабдяване и канализация - С.” ООД въз основа на трудов договор №7/04.03.2021г., сключен на основание чл.70, ал.1, вр. с чл.67, ал.1, т.1 от КТ – безсрочен, със срок на изпитване в полза на работодателя, считано от 04.03.2021г., на длъжност „главен счетоводител“, на пълно работно време, с основно месечно възнаграждение в размер на 1450 лв., основен платен годишен отпуск 4 в размер на 22 дни.

Със Заповед №34/12.11.2021г. на Управителя на „Водоснабдяване и канализация - С.” ООД е прекратено трудовото правоотношение с ищцата П. С. Р. за длъжността „Главен счетоводител“, на основание чл.71, ал.1 от КТ. Разпоредено е изплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 15 дни неползван платен годишен отпуск.

Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на П. С. Р. на 12.11.2021г. в 16,20 часа, при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели:

Я.И.С. и К.Д.Б.

Видно от показанията на разпитаните по делото пред първата инстанция свидетели К.Б., Я.С. и С.И., управителят на дружеството бил им поставил задача да връчат заповедта за уволнение на ищцата. Ищцата по това време била в болничен и била поискала да й бъдат върнати болнични листове. Нямало я вкъщи. Чакали я и след разговор по телефона със С.И. ищцата дошла след около 15 минути. Свид. И. – специалист ТРЗ, й казал, че с болничния лист й връчва и заповед за уволнение и прочел съдържанието на заповедта на ищцата. П. Р. заявила, че няма да я подпише, тъй като била в болничен. Ищцата отказала да получи заповедта и С. и Б. се подписали като свидетели.

Видно от обясненията, дадени по реда на чл. 176 ГПК, от управителя на ответното дружество, ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност и не се е явяла по това време на работното си място. Трудовият договор на ищцата бил прекратен, тъй като същата била в изпитателен срок. Служителката А. му била разказала как се е осъществило самото връчване на заповедта, като тя била организирала връчването, като свидетелите И., Б. и С. били отишли да връчат заповедта. Ищцата била отказала да получи заповедта, тъй като била в болничен.