Определение № 15317 от 27.04.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15317 гр. София, 27.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20221110155731 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

По делото е постановено решение, с което съдът е уважил предявения от ищеца отрицателен установителен иск, като с оглед направеното от ответника признание на същия и липсата на доказателства да е дал повод за предявяването му, е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и не е присъдил разноски в полза на ищеца.

В срока за обжалване на съдебното решение е постъпило искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, именувано въззивна жалба, с което ищецът, чрез адв. В., навежда оплаквания срещу решението единствено в частта относно неприсъдените в полза на ищеца разноски. В искането са изложени съображения, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.

78, ал. 2 ГПК, доколкото ответникът е дал повод за предявяване на иска, тъй като е издал фактура, с което индиректно е поискал плащане на погасени по давност задължения. Иска се решението да бъде изменено, като в полза на страната се присъдят разноски за производството пред първоинстанционния съд.

Не е постъпил отговор от "Софийска вода" АД /ответник по делото/.

Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадено в срок и от легитимирана страна, поради което е допустимо. Преди устните състезания е представен списък по чл. 80 ГПК, съгласно който се претендира държавна такса и заплатено в брой на процесуалния представител на страната адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.

Разгледано по същество, искането е неоснователно, като съображенията за това са следните:

В мотивите на съдебното решение, изменението на което се иска, като в полза на ищеца се присъдят разноски съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът е изложил съображения защо приема, че ответникът, признал иска, не е дал повод за предявяването му.

Същите не следва да бъдат преповтаряни. По делото не е установено ищецът да се е позовал на изтеклата давност пред ответника с искане задълженията да бъдат "отписани" счетоводно от доставчика на ВиК услуги, нито е установено да е използвана извънсъдебна принуда с цел плащане на процесното задължение. Цитирана е относима съдебна практика, която съдът приема, че намира приложение в конкретния случай предвид наличните по делото данни. Не са налице основания вече изразеното становище относно начина на разпределение на отговорността за разноските в производството да бъде преразгледано.

1

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. К. П., именувано въззивна жалба, вх. № 87688/30.03.2023 г. за изменение на постановеното по делото решение № 3686/11.03.2023 г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС, като дължимата по същата държавна такса е в размер на сумата от 15 лева, вносима по сметка на сезирания съд.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2