Решение № 157 от 09.02.2025, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Плевен, 09.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20244430103375 по описа за 2024 година

Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, със седалище и адрес на управление г***, чрез юрк.***, против *** И. Г., ЕГН **********, от ***, за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 12 340,16 лева главница, възнаградителна лихва в размер на 3716,85 лева за периода 05,01,2020 г. – 18,02,2021 г., обезщетение за забава в размер на 896,52 лева за периода 05,01,2020 г. – 18,03,2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 01,04,2021 г. до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че на 26,03,2019 г. между „Ти би ай Банк“ ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски кредит №**********, съгласно който на ответника е предоставен кредит в размер на 13 978,04 лева, която сума е следвало да бъде върната на месечни вноски в срок до 05,11,2022 г. ведно с уговорените лихви, с уговорена годишна възнаградителна лихва от 29,14%. Твърди се, че между кредитора и ищеца в настоящото производство, на 25,11,2021 г. е подписано Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31,08,2018 г., въз основа на които в полза на ищеца е прехвърлено вземането по процесния договор за кредит. Твърди се, че въз основа на рамковия договор за цесия, ищецът се е задължил да изпраща уведомления до длъжниците за станалата цесия, като се твърди, че до ответника е изпратено такова уведомление. Моли съда да връчи уведомлението за станалата цесия с преписите от ИМ и приложенията й. Твърди се, че „Ти би ай Банк“ ЕАД е депозирал заявление по чл.417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№2194/2021 г. на ПлРС, издадена е Заповед за незабавно изпълнение, срещу която длъжникът е възразил. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено 1 спрямо ответника, че дължи на ищеца посочените суми. Претендират се разноски. В молба, депозирана на 05,12,2024 г., проц.представител на ищеца развива съображения по същество на спора, като изрично посочва, че в настоящото производство не се претендират суми по договора за застраховка. В молба от 14,01,2025 г. проц.представител на ищеца моли съда да уважи предявените искове, като прави и възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.А. Д. от ПАК, в който оспорва предявения иск. Твърди, че уведомление за цесията не е връчвано на ответницата, нито пък уведомление за предсрочна изискуемост. Твърди се, че договорът за кредит е за сумата от 9700,00 лева, от които ответницата е заплатила около 5000,00 лева.

Посочва, че няма данни кога кредитът е обявен за предсрочно изискуем, а това има значение за възражението за погасяване на иска по давност. Посочва се, че ГЛП и ГПР съставляват неравноправни клаузи в договора. Посочва се, че договорът за застраховка е недействителен на основание използвания шрифт. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните суми. Моли съда да отхвърил иска. В с.з. проц.представител на ответнизата моли съда да отхвърли иска. В писмена защита, депозирана на 30,01,2025 г. /в дадения от съда срок/, са развити подробни съображения за това, че ответницата не е получила уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост, а това има значение за началния период на погасителната давност. Посочва се, че клаузите за ГЛП и ГПР съставляват неравноправни клаузи. Прави се и възражения за погасяване на претендираните суми по давност.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото ч.гр.д.№2194/2021 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.417 от ГПК заповед за изпълнение №1312/02,04,2021 г., срещу която ответницата е възразила в срок – на 28,07,2021 г., като ПДИ е връчена на 26,07,2021 г.

Разпореждане по чл.415, ал.1 от ГПК е постановено от заповедния съд едва на 21,05,2024 г., като на 18,06,2024 г. е депозирана исковата молба, възоснова на която е образувано настоящото дело.

От представения с исковата молба договор за потребителски кредит

№**********/26,03,2019 г. се установява, че страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 9700,00 лева, при общ размер на кредита 13 978,04 лева, с годишен лихвен процент 29,14%, и начин на връщане: 43 погасителни вноски, с краен срок на погасяване – 05,11,2022 г. В погасителния план към договора са посочени падежите на отделните вноски и техния общ размер, както и размерите на главницата и договорната лихва. В чл.7.1 от Договора, след посочения размер на кредита е посочена и застраховка „Bank Комбо живот“ на стойност 1376,43 лева и застраховка „Bank Комбо безработица“ на стойност 1403,96 лева /2780,39 лева общо/. Посочен е общ размер на кредита 13 978,04 лева, в който се включва и дължима еднократна такса за оценка на риска в размер на 1497,65 лева, дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансирана от кредитора и възстановима от 2 потребителя заедно с дължимите месечни вноски. В чл.7.2.2 е посочено, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, дължимата част от кредита за съответната застраховка се превежда директно на застрахователя или застрахователния посредник, съгласие за което кредитополучателя декларира с подписване на договора. В чл.9.1. от договора за кредит е посочено, че годишния лихвен процент е в размер на 29,14%, като лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита, на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, а в чл.10 е посочен годишният процент на разходите – 42,83%, и обща сума, дължима от потребителя – 22 678,47 лева. В договора за потребителски кредит е обективиран и погасителен план с посочване на падежа на всяка вноска и нейния размер – 42 вноски по 527,41 лева и последна вноска в размер на 527,25 лева.

Представена е и застрахователна полица №81001NLB2011 по застр.програма „Защита живот, безработица/хоспитализация“ с преддоговорна информация към нея, подписани от ответницата, и издадена от ЗК „Уника живот“ АД, в полза на застрахования потребител – ответницата. В застрахователната полица е предвидено еднократно заплащане на застрахователната премия в размер на 2780,396 лева.

По делото се установява също и факта на сключване на Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 31,08,2021 г. между „Ти би ай Банк“ ЕАД като продавач, и ищцовото дружество като купувач, Анекси към него от 28,08,2019 г., от 02,11,2020 г., от 31,08,2021 г. и от 25,11,2021 г., като в Приложение №1/25,11,2021 г. към Договора за цесия, под №2108 е посочено вземането към ответницата М. Г., индивидуализирано както следва: отпусната главница - 9700,00 лева, общо задължение по кредита - 24 176,12 лева, остатък на дължима сума към дата 04,11,2021 г. – 18 159,44 лева.

С пълномощно от 31,08,2018 г. „Ти би ай банк“ ЕАД е упълномощило “Агенция за събиране на вземания” ЕАД да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания, цедирани с Рамков договор за цесия от 31,08,2018 г.

По делото е представено Уведомително писмо за извършената цесия от дата 31,05,2024 г., за което няма данни да е връчено на ответницата.

От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ се установява, че по данни на представено от „Ти би ай банк“ ЕАД Извлечение от разплащателна сметка на граждани и домакинства в BGN с аналитичен номер 1815 100 310148550 16 5 с титуляр ответницата, на 26,03,2019 г. е усвоена сума в размер на 13 978,04 лева. ВЛ сочи, че внесените от ответницата суми по процесния договор за кредит са в общ размер на 4 269,77 лева, с които са погасени 1637,88 лева главница, 2594,88 лева договорна възнаградителна лихва и 37,01 лева обезщетение за забава. ВЛ посочва, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда – 01,04,2021 г., непогасената главница е в размер на 12 340,16 лева, от които 3743,88 лева падежирала и 8596,28 лева предсрочно изискуема главница; непогасената дог.лихва е в размер на 3716,85 лева за периода 05,01,2020 г. – 18,02,2021 г., а непогасеното обезщетение 3 за забава е в размер на 980,57 лева за периода 04,02,2020 г. – 01,04,2021 г.

От представеното в ч.гр.д.№2194/2021 г. на ПлРС копие от известие за доставяне №ИД PS 1421 006EFV J се установява, че на 17,02, ответницата М. Г. ЛИЧНО е получила на адрес в с.Петърница, изпратено Уведомление за предсрочна изискуемост на дог.№**********, съставено на 21,01,2021 г. от „Ти би ай Банк“ ЕАД, поради просрочие в изплащането на вноски с падеж 05,01,2020 г., 05,02,2020 г. и 05,03,2020 г. Идентично уведомление е получено от майката на ответницата – П. Г. Н., на 18,02,2021 г. на адрес в с.Крушовица.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

На първо място, неоснователни са възраженията на ответницата, че не е уведомена за обявената предсрочна изискуемост на задълженията по процесния договор за кредит, тъй като същата лично е получила изпратеното й от „Ти би ай Банк“ ЕАД Уведомление за предсрочна изискуемост на дог.№**********, съставено на 21,01,2021 г., на 17,02,2021 г.

Неоснователни са и възраженията относно неуведомяването на ответницата за извършената цесия. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса /с получаването на ИМ, към която е приложено и Уведомителното писмо за цесията/, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде взет предвид при решаване на делото, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, която намира приложение и в настоящото производство /в този смисъл е Решение №78 от 09,07,2014 г. на ВКС по т. д. №2352/2013 г., II т. о., ТК/. Задължението за съобщаване по чл.99, ал.4 от ЗЗД цедентът може да извърши както лично, така и чрез трето лице, поради което съдът приема, че съобщаването, извършено от цесионера по силата на изрично дадено пълномощно от 31,08,2018 г. за целта /л.34 от делото/, с изпращането на писмо от 31,05,2024 г., е валидно и е породило свързаните с него правни последици, като е прекратена облигационната връзка между длъжника и цедента, и новият кредитор на длъжника по сключения договор за потребителски кредит е ищецът-цесионер. Установеното в чл.99 ал.4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането, като го предпази от двойното плащане на едно и също задължение.

Възражение от длъжника, че цесията не му е надлежно съобщена може да се прави само в случай, че длъжникът е платил на стария кредитор до момента на уведомяването, а в настоящия процес ответникът не твърди извършено пълно плащане - в този смисъл е Определение №987 от 18,07,2011 г. на ВКС по гр.д.№867 от 2011г. на ІV г.о. – „Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението“, и Решение №173 от 15,04,2004 г. на ВКС по гр. д. №788/2003 г., ТК – „..неизпълнението му /на условието на чл.99, ал.4 от ЗЗД/ не се отразява на действителността на договора за цесия, а води до неговата непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато съобщението за сключването му се предхожда от изпълнение, престирано на досегашния кредитор. От това следва ирелевантността на факта кога и на кого е съобщено за 4 прехвърленото вземане, след като по делото безспорно е било установено, че задължението за главница по договора за заем не е погасено”.