Решение № 4483 от 29.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4483 гр. Пловдив, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20265330101338 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с искова молба от Ц. Г. М. против „Кредирект“ ЕООД, с която се предявява иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за потребителски кредит № ****/***** г., сключен между страните, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, а при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не целият договор е недействителен, се предявява иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка по договора, е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ****/***** г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на сумата в размер на 3000 лева при фиксиран лихвен процент от 50,00 % и ГПР от 63,20 %. Посочва се, че в чл. 18, ал.1 от договора било предвидено задължение за заплащане на неустойка за ищеца в размер на 5728,18 лева при непредставяне на обезпечение, която сума се дължала разсрочено, с всяка вноска. От правна страна се излагат съображения, че сключеният между страните договор за потребителски кредит е недействителен на основани чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, 1 ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото неустойката представлявала скрито възнаграждение, което следвало да бъде включено в ГПР. Доколкото това не било сторено, се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не целият договор е недействителен, се излагат съображения, че клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна. Поради изложеното се предявяват исковите претенции и се претендират разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Кредирект“ ЕООД, с който се оспорва исковата претенция. Посочва се, че договорът за кредит отговаря на всички изисквания на чл. 11, ал.1, т. 7 – 12 и 20 ЗПК, поради което се явява действителен. Излагат се доводи, че неустойката не представлява допълнително възнаграждение, като не следва да бъде включвана в ГПР. Отделно от изложеното се възразява, че клаузата за заплащане на неустойка е действителна, като е уговорена в съответствие с добрите нрави и не е неравноправна. Поради изложеното се претендира исковите претенции да бъдат отхвърлени като в полза на ответното дружество се присъдят разноски в производството.

В срока по чл. 211 ГПК е предявен насрещен иск от „Кредирект“ ЕООД срещу Ц. Г. М., с който се претендира ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 327,23 евро – частично от сумата в общ размер на 1533,88 евро, представляваща главница по договор за паричен заем № ****/***** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – 17.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, а при условията на евентуалност – сумата в размер на 327,23 евро, представляваща дължима чиста стойност по недействителен договор за паричен заем № ****/***** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – 17.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

В насрещната искова молба повторно се излагат съображенията, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ****/***** г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на сумата в размер на 3000 лева при фиксиран лихвен процент от 50,00 % Посочва се, че договорът е със срок за изплащане на вземането до 26.03.2026 2 г., като след сключване на договора ищецът е заплатил на ответника сумата в размер на 1206,65 евро, с която са погасени изцяло първите три вноски по договора и частично четвъртата. Предвид неизпълнението на останалата част от задължението, се предявяват исковите претенции и се претендира в полза на ответника да се присъдят разноски.

По делото е постъпил и отговор на насрещната искова молба от Ц. Г. М., с който се излагат повторно съображенията за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Претендира се, в случай, че се уважи насрещния иск, от главницата да се приспадне сумата в размер на 480,62 евро, заплатена от ищеца.

С Определение № 7029/05.06.2026 г., постановено по делото, е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство предявеният насрещен иск от „Кредирект“ ЕООД срещу Ц. Г. М., с който се претендира ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 327,23 евро – частично от сумата в общ размер на 1533,88 евро, представляваща главница по договор за паричен заем № ****/***** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – 17.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, а при условията на евентуалност – сумата в размер на 327,23 евро, представляваща дължима чиста стойност по недействителен договор за паричен заем № ****/***** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба в съда – 17.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за потребителски кредит № ****/***** г., сключен между страните, от който се установява, че ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 3000 лева, която последният следвало да върне на 18 вноски, при фиксиран лихвен процент от 50 % и ГПР в размер на 63,3 %. В чл. 6 от договора било посочено, че страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно обезпечение от следните: безусловна банкова гаранция или две физически лица – поръчители, които да отговарят на посочени в договора условия.

Кредитополучателят следвало да осигури обезпечението в срок от два дни от 3 сключване на договора. При неизпълнение в срок на горепосоченото задължение, съобразно чл. 18 от договора, длъжникът следвало да заплати на кредитора неустойка в размер от 5728,18 лева.

С Определение № 13195/14.10.2025 г., постановено по делото, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по договора за потребителски кредит ищецът е заплатил на ответника сумата в размер на 1206,65 евро.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между „Кредирект“ ЕООД като заемодател и Ц. М. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 3000 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съобразно нормата на чл. 19, ал. 4 ГПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Ал. 5- та на чл. 19 ЗПК (ДВ, бр.

35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) разписва, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Съгласно чл. 18 от договора, при непредоставяне от страна на потребителя в срок обезпечение в полза на кредитора, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер на 5728,18 лева. Разпоредбата на чл. 6 от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: едно или две физически лица- поръчители ( които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания, при които ответникът предоставя кредитно финансиране) или банкова гаранция.

4

Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 6 и чл. 18 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество „неустойката“ представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които клаузата на чл. 6 от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция за целия размер на вземането по договора (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или физически лицапоръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях (така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение ). Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати.

Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” при формиране на ГПР по договора, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи на съда са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, в погасителния план към договора изначално добавя вземането за „неустойка при липса на обезпечение” към всяка анюитетна вноска. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. Впрочем, невключването на вземането за неустойка към разходите по договора следва да се окачестви като нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО (директивата адресира нелоялните търговски практики), тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от 5 всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай в договора е посочено, че ГПР е 63,3 %, но от съдържанието му не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната в чл. 18 от Договора „неустойка”, то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Впрочем, предвид процента ГПР и обстоятелството, че в него е включена единствено договорната лихва, то е очевидно, че ако „неустойката” бъде включена в ГПР, размерът му ще нарасне над размера, посочен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той не би сключил договора.