Решение № 322 от 05.12.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Варна, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседА.е на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

ДА.ела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Г. Йовчев Въззивно търговско дело № 20243001000424 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба подадена от „Го–Фор–Кат“ ООД, ЕИК 203895549, със седалище гр.Варна, срещу решение №242/26.05.2024 г., постановено по т.д.№34/2023 год. по описа на ОС – Варна, с което въззивникът е осъден да заплати на Й. Г. У. от гр.Пловдив, общо сумата от 139 780 лв., представляваща сбор от недължимо платени - преведени без основА.е от ищеца по банковата сметка на ответника суми, с които последният неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, както следва: - на 10.07.2018 г. сума от 10 000 лв.; - на 12.07.2018 г. сума от 10 000 лв.; - на 03. 09. 2018 г. сума от 10 000 лв.; - на 03. 09. 2018 г. сума от 8 000 лв.; - на 01.10.2018 г. сума от 4000 лв.; - на 05. 11.2018 г. сума от 10 000 лв.; - на 06. 11.2018 г. сума от 10000 лв.; - на 27.12.2018 г. сума от 10 000 лв.; - на 17.01.2019 г. сумата от 8 000 лв.; -на 11.02.2019г. сума от 10000лв.; - на 20. 03. 2019г. сума от 10 000 лв.; -на 21.03.2019г. сума от 10000 лв.; - на 13. 05. 2019г. сума от 10 000 лв.; - на 07. 06. 2019г. сума от 10 000 лв.; - на 13.08.2019 г. сума от 9780 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба - 17.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основА.е 55 ал.1 предл. първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Въззивникът счита постановеното решение за неправилно – поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано ст.

Излага, че въззиваемият сам е посочил основА.ето на извършените парични преводи, което като неизгоден за него факт го обвързва, поради което за въззивника не е налице задължение да сочи други доказателства, установяващи наличието на основА.е за разместване на парични средства между стрА.те. Моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Въззиваемата страна е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Ищецът излага, че в периода 2016 г. - началото на 2020 г. е бил съдружник в „Го –Фор –Кат“ ООД, чиято основана дейност е била събиране, транспортиране преработката и 1 търговия с отпадъци от черни и цветни метали, в частност употребявА. автомобилни катализатори. Излага, че с оглед дейността на предприятието, се е налагало да превежда свои парични средства по банковата сметка на дружеството, които не са му били върнати, с което дружеството се е обогатило за негова сметка, тъй като лилсва основА.е за задържането им.

Ответното дружество е оспорило иска с твърдения, че дейността му е била изцяло финансирана от мажоритарния собственик и управител Г. Г., който с оглед осъществяване на търговската дейност в цялата страна е предоставял на съдружниците по банков път и в брой парични средства за закупуване на цветни метали, остатакът от които е бил внасян по сметката на дружеството.

В подадената допълнителна искова молба, ищецът е оспорил твърдението на ответника, че управителят на „Го-Фор-Кат" ООД му е предоставял в брой парични средства, които да внася по сметка на дружеството, както и твърдението за каквито и да било уговорки, които не били отразени и в счетоводството на ответника. Наред с това излага, че ответното дружество е осчетоводило задълженията, предмет на исковата молба, което е намерило отражение в ГФО за 2018 г., с което ги е признало като такива към ищеца.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на стрА.те, събрА.те доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част, по правилността на решението съдът е обвързан от оплаквА.ята в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искА.я и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Като предмет на въззивно обжалване е въведен въпроса за наличието на правно основА.е, поради което въззиваемият Й. У. през периода 01.07.2018 г. – 13.08.2019 г. е превел по банковата сметка на въззивника „Го–Фор–Кат“ ООД, общо сумата от 139 780 лв.

В нормата на чл.55, ал.1 от ЗЗД са уредени три фактически състава, като за осъществяване на първия от тях се изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основА.ое. Една от хипотезите на получаване при начална липса на основА.е, предпоставя предаване без наличие на съществуващо между стрА.те правоотношение.

Съгласно чл.55, ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е само да докаже факта на плащането, докато задължение на ответника е да установи, че е налице правно основА.е за получаването.

Между стрА.те не се спори, че в периода от 28.01.2016 г. до 26.01.2022 г., въззиваемият Й. У. е бил съдружник във въззивното дружество, чиито основен предмет на дейност е бил търговия с черни и цветни метали и техните сплави, в частност автомобилни катализатори.

От представените разпечатки за движение по банковата сметка на въззиваемия в „УниКредит Булбанк“ АД се установява, че през периода 17.01.2018 г. – 13.11.2019 г., въззивникът е получил по банков път от въззиваемото дружество сумата от 120 000 лева, а е превел по сметката на дружеството сумата от 259 780 лева.

С оглед разпределението на доказателствената тежест, въззивникът следва да установи наличието на основА.е за получаване на разликата между предоставените на въззиваемия по банков и получени от него през процесния период парични средства, в общ размер на 139 780 лв.

В хода на процеса, въззивникът е поддържал наличието на мандатно правоотношение между стрА.те, по силата на което управителят на „Го–Фор–Кат“ ООД, периодично е предоставял в брой на въззиваемия У. парични средства, с които да заплаща изкупените от него катализатори, а разликата е следвало да превежда по сметка на дружеството.

2

По делото обаче не са ангажирА. надлежни доказателства, от които да се направи извод, че управителят на „Го–Фор–Кат“ ООД, освен по банкова сметка е предоставял на въззиваемия и пари в брой, които последният е използвал да заплаща изкупените катализатори, а остатъкът е превел по сметка на дружеството. Представените в тази връзка протоколи от съдебни заседА.я по други дела, в които са обективирА. проведени разпити на свидетели, не са годно доказателствено средство по смисъла на ГПК и не могат да бъдат ценени от съда при постановяване на решението си. Действително признА.ето на страна в производството направено пред съд или друг орган на власт, може да бъде доказателствено средство по отношение на фактите, които са неизгодни за страната, но в случая представените протоколи, в които са обективирА. разпити на въззиваемия в качеството му на свидетел по други дела, не съдържат признА.е на неизгоден за него факт, релевантен за настоящия спор, а именно, че е получавал пари в брой от управителя, които е превеждал по банковата сметка на въззивното дружество.

Обстоятелството, че за по-голямата част от банковите транзакции извършени от въззиваемия към въззивното дружество е посочено като основА.е „възстановяване на служебен аванс“, също не представлява доказателство в тази насока, тъй като за да се дължи връщане на аванс, от една страна следва да е предоставен такъв аванс, а от друга да е отпаднало основА.ето за задържането му, но доказателства в тази насока не са ангажирА..

Напротив, видно от годишните финансови отчети на въззивното дружество за 2017, 2018 и 2019 г., обявени по партидатата на дружеството в ТР, за нито една от годините, няма осчетоводени вземА.я от предоставени аванси срещу което да се породи и насрещно задължение за връщането им от страна на лицето, което ги е усвоило.

Междувременно в ГФО за 2018 и 2019 г., са осчетоводени задължения към трети лица, в размер близък до този, който се претендира в настоящото производство и при липса на установени други кредитори, това осчетоводяване следва да се приеме за признА.е за съществуването на дълг на дружеството спрямо въззиваемия.

Обстоятествата дали преведените парични средства са били лични на въззиваемия и защо същият не ги е претендирал в по-ранен момент са ирелевантни за спора, доколкото се установява по безспорен начин, че парите са били по банковата сметка на въззиваемия, който ги е превел на дружеството, а то до приключване на устните състезА.я по делото, не е установило наличие на основА.е да ги получи.

По изложените съображения и поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди.

Въззиваемият е направил искане за присъждане на разноски, но не е представил доказателсва за извършването им, поради което разноски не се дължат.

Воден от изложените правни изводи, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №242/26.05.2024 г., постановено по т.д.№34/2023 год. по описа на ОС – Варна, с което „Го–Фор–Кат“ ООД, ЕИК 203895549, със седалище гр.Варна е осъдено да заплати на Й. Г. У. от гр.Пловдив, общо сумата от 139 780 лв., представляваща сбор от недължимо платени - преведени без основА.е от ищеца по банковата сметка на ответника суми, с които последният неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, както следва: - на 10.07.2018 г. сума от 10 000 лв.; - на 12.07.2018 г. сума от 10 000 лв.; - на 03. 09.

2018 г. сума от 10 000 лв.; - на 03. 09. 2018 г. сума от 8 000 лв.; - на 01.10.2018 г. сума от 4000 лв.; - на 05. 11.2018 г. сума от 10 000 лв.; - на 06. 11.2018 г. сума от 10000 лв.; - на 27.12.2018 г. сума от 10 000 лв.; - на 17.01.2019 г. сумата от 8 000 лв.; -на 11.02.2019г. сума от 10000лв.; на 20. 03. 2019г. сума от 10 000 лв.; -на 21.03.2019г. сума от 10000 лв.; - на 13. 05. 2019г. сума от 10 000 лв.; - на 07. 06. 2019г. сума от 10 000 лв.; - на 13.08.2019 г. сума от 9780 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба - 17.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основА.е 55 ал.1 предл. първо от ЗЗД и чл. 86 3 от ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на стрА.те пред ВКС на РБ при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4