Решение № 2177 от 01.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2177 гр. Варна, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110112833 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от П. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, действаща чрез пълномощника си адвокат Д. Д., Варненска адвокатска колегия, с която срещу „*** с адрес на управление с. ***, общ. *** Стопански двор, представлявано от управителя *** е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 1 325,18 EUR (2 591,83 BGN) – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство, защита и съдействие на „***" ООД по гр.д. № ***/2024 г. на Районен съд – Варна, определено с Решение № ***по Протокол № 12 от 01.10.2025 г. на Адвокатския съвет на Варненска адвокатска колегия на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, включваща заплатена държавна такса в размер на 36,30 лв. (18,56 EUR) и адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на 420,00 лв. (214,74 EUR), ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***/04.11.2025 г. по ч.гр.д. № ***/2025 г. на Районен съд – Пазарджик.

Ищцата излага в исковата си молба твърдения, че в качеството си на адвокат е осъществявала процесуално представителство на ответника „*** по гр.д. № 13157/2024 г. на Варненски районен съд срещу „***по предявени установителни искове по чл. 422 ГПК. Твърди, че между страните не е бил сключен писмен договор за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение, като до оттеглянето на пълномощното на 27.08.2025 г. е 1 извършила всички необходими процесуални действия по образуване на исковото производство и участие в две съдебни заседания. Предвид липсата на уговорено възнаграждение ищцата е инициирала производство пред Адвокатски съвет – Варна за определяне на дължимото й такова на основание чл. 36, ал. 3 ЗА, в резултат на което с Решение № ***/01.10.2025 г. е определено адвокатско възнаграждение в размер на 2 135,53 лв. (1 092,29 EUR) съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След отправена покана за доброволно плащане, останала без отговор, ищцата се е снабдила с горепосочената заповед за изпълнение, срещу която ответникът е подал възражение, обусловило предявяване на настоящия иск в законоустановения срок. Претендира присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника. С молба от 05.05.2026 г. представителят на ответника е уведомил съда, че не е подал отговор, тъй като в срока за отговор е заплатил изцяло претендираната сума в размер на 1 325,18 EUR (2 591,83 BGN) с платежно нареждане от 02.02.2026 г. Ответникът изразява становище, че производството следва да бъде прекратено, а при евентуална нова претенция – да му бъде дадена възможност да изрази становище. Прави възражение срещу присъждане на адвокатско възнаграждение в настоящото производство, евентуално – за прекомерност на същото.

С молба от 07.05.2026 г. пълномощникът на ищцата е уведомил съда, че ответникът е заплатил сумата по заповедта в хода на настоящото производство, поради което поддържа иска в частта за законната лихва върху главницата за периода от 10.12.2025 г. – датата на подаване на исковата молба – до датата на плащането 02.02.2026 г., и настоява за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски съобразно представения списък по чл.

80 ГПК.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Производството е образувано след подадено от ответника възражение срещу издадена заповед за изпълнение, с което той е оспорил вземането на ищцата за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата. По така предявения иск в тежест на ищцата е да установи в условията на пълно и главно доказване съществуването на вземането, за което е издадена заповедта.

С представеното по делото платежно нареждане от 02.02.2026 г., издадено от „***" ООД в полза на адв. П.***на сума от 1 325,18 EUR (2 591,83 BGN), с посочено основание „гр.д. ***/2025", е безспорно установено, че ответникът е погасил изцяло вземането, предмет на Заповед за изпълнение № 2219/04.11.2025 г. по ч.гр.д. № ***/2025 г. на Районен съд – Пазарджик.

Плащането не се оспорва от ищцата и е изрично признато с молбата от 2

07.05.2026 г. Обстоятелството, че задължението е заплатено изцяло в хода на производството, е обявено от съда за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.

Плащането, извършено в хода на производството, представлява самостоятелно правопогасяващо основание. По аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да вземе предвид фактите, настъпили след предявяването на иска, ако имат значение за спорното право. Доброволното изпълнение на задължението от страна на ответника след образуване на исковото производство е именно такъв факт – той е последващ, безспорно установен, и носи самостоятелно правно значение: представлява конклудентно признание за съществуването и дължимостта на претендираното вземане към момента на издаване на заповедта за изпълнение. Ответникът, като длъжник по заповедното производство, се е противопоставил на вземането с подаване на възражение по чл. 414 ГПК, с което е обусловил необходимостта ищцата да предяви настоящия установителен иск. Впоследствие, след образуване на исковото производство, е пристъпил към доброволно изпълнение. Това поведение е правно несъвместимо с поддържането на становището за недължимост на вземането: плащането изключва всяка последваща защитна позиция, основана на отричане на задължението, и потвърждава, че то е съществувало.

В частта за главницата обаче искът подлежи на отхвърляне, тъй като към момента на приключване на съдебното дирене задължението вече не съществува – то е реално погасено чрез плащане. Установителният иск по чл.

422 ГПК има за предмет съществуването на вземането. Когато задължението е отпаднало в хода на производството поради плащане, искът губи предмета си в тази му част и следва да бъде отхвърлен. Отхвърлянето в случая не означава, че вземането не е съществувало – напротив, извършеното плащане го потвърждава – а единствено, че към момента на произнасяне то е погасено и съдебното установяване на съществуването му е лишено от правен интерес.

По отношение на акцесорната претенция за законна лихва: ответникът е изпаднал в забава най-късно от датата на подаване на заповедното заявление, доколкото вземането е изискуемо и ликвидно. Плащането е извършено на 02.02.2026 г. – след образуване на исковото производство и след изтичане на срока за доброволно изпълнение. За периода от датата на подаване на исковата молба – 10.12.2025 г. – до извършване на плащането на 02.02.2026 г. ответникът е дължал законна лихва върху главницата от 1 325,18 EUR.

Предявеният установителен иск в тази акцесорна част е основателен, тъй като задължението за законна лихва за посочения период е безспорно възникнало и не е погасено с извършеното плащане на главницата.

По отношение на отговорността за разноски: съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, когато ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В настоящия случай ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, с което е отрекъл дължимостта на вземането и по този начин е принудил ищцата да предяви настоящия установителен иск. Впоследствие е заплатил 3 задължението едва след образуване на исковото производство – на 02.02.2026 г. в срока за отговор на исковата молба, без данни, обуславящи забавеното изпълнение с поведение на кредитора. При тези обстоятелства следва да се приеме, че именно ответникът е дал повод за завеждане на делото по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което дължи на ищцата направените от нея разноски в пълен размер, независимо от отхвърлянето на иска в частта за главницата. Разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 4073/2025 г. на Районен съд – Пазарджик подлежат на присъждане като самостоятелна осъдителна претенция, доколкото задължението за тяхното заплащане произтича от процесуалното поведение на ответника в производството, в което е издадена заповедта, и е независимо от изхода на настоящия установителен иск.

В представения списък по чл. 80 ГПК са претендирани разноски за исковото производство в общ размер на 329,59 EUR (644,72 BGN), от които 22,81 EUR (44,61 BGN) – платена държавна такса, и 306,78 EUR (600,00 BGN) – заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното от ответника възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.

Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 600,00 BGN (306,78 EUR) е съответно на фактическата и правна сложност на делото с оглед естеството на производството по чл. 422 ГПК и не превишава значително минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Гореописаните разноски следва да бъдат присъдени в пълен размер в тежест на ответника. Ответникът дължи и разноските в заповедното производство в размер на 233,30 EUR (456,30 BGN), от които 18,56 EUR (36,30 BGN) – заплатена държавна такса и 214,74 EUR (420,00 BGN) – адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, срещу „*** с адрес на управление с. *** Стопански двор, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 36, ал. 3 ЗА за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 1 325,18 EUR (2 591,83 BGN) (хиляда триста двадесет и пет евро и осемнадесет евроцента, равностойни на две хиляди петстотин деветдесет и един лева и осемдесет и три стотинки) – адвокатско възнаграждение, определено с Решение № ***/01.10.2025 г. на Адвокатския съвет на Варненска адвокатска колегия, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2219/04.11.2025 г. по ч.гр.д.

№ ***/2025 г. на Районен съд – Пазарджик, поради погасяване на вземането чрез плащане в хода на производството, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от П. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, срещу ***, с адрес на управление с. *** 4

Стопански двор, в отношенията между страните, че *** е дължало на П. В. Д. законна лихва върху главницата от 1 325,18 EUR (2 591,83 BGN) за периода от 10.12.2025 г. – датата на подаване на исковата молба – до 02.02.2026 г. – датата на плащането, извършено в хода на производството.

ОСЪЖДА ** с адрес на управление с. ***, Стопански двор, да заплати на П. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, сумата от 233,30 EUR (456,30 BGN) (двеста тридесет и три евро и тридесет евроцента, равностойни на четиристотин петдесет и шест лева и тридесет стотинки), представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.

№ ***/2025 г. на Районен съд – Пазарджик, от които 18,56 EUR (36,30 BGN) – заплатена държавна такса и 214,74 EUR (420,00 BGN) – заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „***, с адрес на управление с. ***, Стопански двор, да заплати на П. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, сумата от 329,59 EUR (644,72 BGN) (триста двадесет и девет евро и петдесет и девет евроцента, равностойни на шестстотин четиридесет и четири лева и седемдесет и две стотинки), представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в исковото производство, от които 22,81 EUR (44,61 BGN) – заплатена държавна такса и 306,78 EUR (600,00 BGN) – заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.