Решение № 443 от 22.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100510406 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Производството е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД“ срещу решение по гр. д. №24801/2023 г. по описа на СРС, ГО, 73 състав в неговата цялост. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли се за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемият Й. Д. оспорва подадената въззивна жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано, поради което и моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

1

Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че с ответника Й. Д. Д. са обвързани договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилище в гр. **** през периода май 2019 - април 2021 г. и е извършвал услугата дялово разпределение за периода ноември 2019 - април 2021 г. Ответникът се е задължил да плаща цената й, не е платил, изпаднал е в забава и дължи главниците и обезщетение за забава. Сочи, че с третото лице помагач ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, са сключили договори, а то от своя страна е сключило договор с етажната собственост в сградата на ответника и се е задължило към ищеца и към етажната собственост да отчита показателите на измервателните уреди за потребените количества топлинна енергия и да води топлинно счетоводство. Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от ГПК, но ответникът е възразил, и това обуславя интереса му да предяви настоящите искове за установяване на осн. чл.422, ал.1 ГПК на вземанията си – по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в размер на 1656,49 - за периода май 2019 - април 2021 г. и 31,86 лв. - възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода ноември 2019 - април 2021 г. и по чл.86, ал.1 ЗЗД 303,16 лв.– обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.153, ал.1, вр. чл.150 ЗЕ за периода 15.9.2020 - 2.12.2022 г.

Ответникът Й. Д. Д. оспорва исковете по основание и размер. Отрича да е собственик на имота, както и че е вещното му право на ползване е погасено.

По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.

Представени са извлечения от сметки по месеци за процесния период, с посочени дължими, според ищеца, суми за топлинна енергия към датата на подаване на исковата молба.

Представени са съобщения към фактури относно процесния период.

Представен е договор между „Топлофикация София“ ЕАД и Техем Сървисис“ ЕООД.

Представен е договор между СЕС и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия.

Представен е и протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение.

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битова нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София.

2

Представен по делото е нотариален акт за дарение на недвижим имот от 27.12.2005 г. , видно от който Й. Д. Д. и съпругата му Р.П. Д.а даряват на дъщеря си П.Й.Д. собствения си недвижим имот- апартамент 79 в гр. София, ж. к. ****, като продавачите си запазват правото на ползване върху същия пожизнено и безвъзмездно Представена е справка за идентичност на имот.

Представена по делото е декларация от И.М., домоуправител, и И.С., в която посочват, че от 2015 г. до момента апартамент 79 не се обитава .

Представено е копие на лична карта, в която е посочен постоянен адрес на ответника Д. в гр. София, бул. Пенчо Славейков.

По делото са приети като доказателства и документи, предоставени от третото лице помагач, а именно: дялово разпределение и документи за главен отчет на името на ответника Д..

По делото е допуснато изслушване на комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От него се установява, че сградата, в която е процесният имот е топлоснабдена, ежемесечно е извършвала отчет на общ водомер абонатната станция. Извършените замервания в абонатната станция, начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за процесния имот са в съответствие с изискванията на действаща наредба и цени на топлинна енергия за процесния период. Действащият през същия в абонатната станция общ водомер е преминавал периодично метрологичен контрол. Размерът на сумите за топлинна енергия за процесния период, по месеци, и по пера, които за процесния период възлизат на сумата от 1656.49 лв. лв. след взимане предвид изравнителните сметки. Сумата за дялово разпределение пък според експерта възлиза на 31.86 лв. Посочено е, че е заплатена сума в размер на 276.68 лв., законна лихва.

С обжалваното решение № 315146/16.01.2018 г. постановено по гр. д.

№24801/2023 г. по описа на СРС, ГО, 73 състав исковите претенции са отхвърлени изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- частично неправилно.

За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение 3 от страна на ответника да заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.

Съгласно чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От представения по делото от ищеца нотариален акт за дарение, неоспорен от ответната страна, се установява, че действително собственик на процесния апартамент през 2005 г. е станала дъщерята на ответника П.Д., но също така е видно, че по силата на същия ответникът, както и неговата съпруга са с учредено право на ползване върху процесния имот пожизнено и безвъзмездно. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗС „Правото на ползуване се погасява и ако не се упражнява в продължение на 5 години“. Това обстоятелство следва да бъде доказано пълно и главно от твърдящата го страна, а именно ответникът. В подкрепа на това твърдение последният е представил, а съдът е приел, декларация от двама души, трети за процеса лица, без дата, която представлява частен документ, негоден за категоричното доказване на вменения в тежест на Й. Д. факт. Същото се отнася и до приложеното по делото копие от лична карта на ответника с посочен различен от процесния адрес. Тезата на ответника не се подкрепя по никакъв начин от останалия доказателствен материал, поради което възражението, че правото му на ползване било погасено, е неоснователно. Следва извод, че между него като ползвател на процесния имот и ищеца съществувало договорно правоотношение със съдържание задължение на „Топлофикация София“ да доставя на имот, находящ се в гр. **** топлинна енергия, срещу задължение на ответницата да заплаща нейната цена, в качеството й на клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ЗЕ.

Не се оспорва, а и от представените по делото документи и експертиза се установи, че сградата, в която е процесният имот, е топлоснабдена, поради което се явява потребител по смисъла на ЗЕ и като такава се явява обвързан от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане.

Съгласно разпоредбата на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване е регламентиран в чл. 139-148 ЗЕ и в действащите Наредба за топлоснабдяването /отм./, Наредба №2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. От приетата по делото експертиза е видно, че за процесния имот е потребена топлинна енергия на обща 4 стойност, която вещото лице е изчислило на сумата от 1656.49 лв. след взимане предвид на изравнителните сметки. Дължими са според заключението и 31.86 лв. такса за дялово разпределение или общо 1688.35 лв. Настоящият съдебен състав обаче намира, че ответникът и дължи само половината от нея, доколкото не е бил единствен ползвател на процесния апартамент през процесния период, с оглед гореизложеното.

Така остават дължими от него 844.18 лв., от които 828.25 лв. главница за доставена топлинна енергия за процесния период и 15.93 лв. такса за дялово разпределение.

Следва да се отбележи, че процесното правоотношение се регулира от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в от 2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1, ал. 2 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща задълженията за топлинна енергия в 45 -дневен срок от изтичане на периода за който се отнасят. В този смисъл и предвид заключението на вещите лица дължимата законна лихва за периода 15.09.2020 г. до 02.12.2022 г. възлиза на 326.25 лв., от която е била заплатена сума в размер на 276.68 лв. или остават дължими 49.57 лв., от които ответникът , како бе споменато по-горе, дължи половината или сума от 24.79 лв.

По отношение цената на услугата за дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребител на топлинна енергия, то същият изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена от кредитора покана до ответника за заплащане на такова задължение и то от дата, предхождаща исковата молба, поради което тази претенция за лихва върху такса дялово разпределение се явява неоснователна.

Следователно решението следва да бъде частично отменено, доколкото се установи, че ответникът дължи следните суми: 828.25 лв. главница за доставена топлинна енергия за периода 05.2019 г. до 04.2021 г. и 15.93 лв. такса за дялово разпределение за периода 11.2019 г. до 04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на заявлението до окончателното плащане; 24.79 лв. лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. до 02.12.2022 г.

Всички изложени дотук разсъждения касаят претенциите в лева, представляващ официална парична единица към датата на приключване на устните състезания пред съда. Същевременно към момента на постановяване на решението по делото, считано от 1.1.2026 г., официалната парична единица в Република България е евро. С чл. 11, ал.1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България е предвидено, че въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти, с позовавания и препратки към лева. Това означава, че посочването на претенциите на страните в лева следва да остане в решението в лева, като в скоби се посочи и стойността в евро, което към произнасянето на съда, е официалната парична единица в Република България, при стриктно прилагане разпоредбите на чл. 12, ал. 1 ЗВЕ, който гласи: „В съответствие с чл. 4 от Регламент (EО) № 1103/97 превалутирането от левове 5 в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая.“, и чл. 12, ал. ал. 2 ЗВЕ, според който: „Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.“. При официален и фиксиран курс от 1.95583 лева за едно евро това означава, че в диспозитива следва да се отразят следните дължими суми: 828.25 лв. /423.48 евро/, главница за доставена топлинна енергия за периода 05.2019 г. до 04.2021 г. и 15.93 лв.