Определение № 5915 от 15.05.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5915 гр. София, 12.05.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело № 20231100505181 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство „Д.К.“ ООД, ЕИК *******, представлявано от управителя Д.Ц.С., срещу постановление, изх. № 21115/27.03.2023 г. по изп. дело № 20228510402815 на ЧСИ М.П., с което е оставено без уважение възражението му, вх. № 28236/01.03.2023 г. с правно основание чл. 442а ГПК.

Жалбоподателят твърди, че постановлението на съдебния изпълнител било незаконосъобразно и обжалваемо. Със ЗИДГПК /ДВ, бр.86 от 27.10.2017 г./ нормативно било въведено с разпоредба на чл. 442а, ал. 1 ГПК изрично изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението. Несъобразяването на принудителното изпълнение с това изискване водело до неговата незаконосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 441, ал. 2 ГПК. На длъжника било предоставена възможността по чл. 442а, ал.2 ГПК да релевира несъразмерността чрез възражение пред съдебния изпълнител, който при установяване на такава трябвало да вдигне съответните обезпечителни мерки. Длъжникът разполагал и с възможността по исков ред да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди от незаконосъобразно поради явна несъразмерност принудително изпълнение, съгласно чл.

441, ал. 2 ГПК. Действително, посредством цитираното изменение и допълнение на ГПК не била приета разпоредба, която да предвижда възможност за длъжника да обжалва конкретно постановения по възражението му отказ на съдебния изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки, но след като взискателят разполагал с право на жалба в хипотезата на чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК на отказ на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, то на длъжника не следвало да бъде отречено реципрочното право да обжалва не само насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, съгласно чл. 435, ал.

2, т. 2 ГПК, но и върху имущество, съставляващо свръхобезпечение, при отказ на съдебния изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки поради несъразмерност в хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК на отказ на съдебния изпълнител да преустанови принудителното изпълнение спрямо това имущество.

Взискателят в изпълнителното производство "Б.Н." ЕООД, ЕИК *******, със седалище 1 и адрес на управление гр. София, бул. "*******, в депозирано възражение по чл. 436, ал. 3 ГПК счита, че жалбата на длъжника следва да бъде оставена без уважение като наложеният запор върху движимите вещи на „Д.К.“ ООД, находящи се в магазин БИЛЛА в гр. Пловдив, бул. ******* (филиал 302), не бъде вдиган.

В мотиви на ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити съображения за процесуална недопустимост на жалбата, тъй като отказът на съдебния изпълнител да уважи възражението на длъжника за несъразмерност на обезпечителните мерки по чл. 442а, ал. 2 ГПК не бил сред подлежащите на обжалване актове на съдебния изпълнител.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Жалбата е процесуално недопустима.

Уредбата на действащия ГПК е подчинена на принципа за ограничаване процесуалните възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението, като допустимите за обжалване действия и активно процесуално легитимираните лица, са изрично посочени, което не позволява правоприлагане по аналогия. Във всички останали случаи защитата на участниците в изпълнителното производство се осъществява чрез ангажиране отговорността за вреди на съдебния изпълнител, като контролът за законосъобразност върху извършени действия, респ. отказ такива да се извършат, се осъществява косвено от съда, при преценка предпоставките за реализиране на деликтната отговорност.

Според чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва единствено следните действия на съдебния изпълнител: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по изпълнението.

В конкретния случай длъжникът обжалва постановление на съдебния изпълнител, с което е оставено без уважение възражението на длъжника по чл. 442а, ал. 2 ГПК, което обаче не е включено в обхвата на обжалваемите действия на съдебния изпълнител.

В решение № 14 от 15.02.2021 г. по гр. д. № 3343/2020 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е разяснено, че с измененията на ГПК, обн. ДВ, бр. 86/2016 г., конкретно в текстовете на чл.

441, ал. 2, чл. 442а, чл. 507а и чл. 73а ГПК, като условие за процесуалната законосъобразност на действията на съдебния изпълнител в изпълнителния процес, изрично се прогласи принципа за съразмерност на изпълнителните действия и предмета на изпълнителното дело.

Съразмерността не е нов принцип - той е изведен от правната теория и съдебната практика по делата за обезпечения (преценката за адекватност на обезпечението и за избор на подходяща обезпечителна мярка), но не е бил изрично регламентиран в нарочна нормативна разпоредба, респ. не е съществувал законов текст, който да е пряко основание от съдебния изпълнител да се изискват само такива действия на принуда, които са съразмерни (количествено и стойностно) с оглед целта на принудителното изпълнение - взискателят да се удовлетвори за вземането си. От тази гледна точка, принудителната мярка трябва да е способна да осъществи тази цел, да съответства, но без да е прекомерна и да засяга неоправдано правната сфера на длъжника. Същевременно, както е посочвано в практиката 2 на ВКС (вж. решение № 209 от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2640/2020 г., III г. о., решение № 212 от 31.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1541/2018 г., IV г. о., решение № 523 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1496/2010 г., IV г. о.), съдебният изпълнител поначало не може да откаже да приложи посочен от взискателя изпълнителен способ върху секвестируемо имущество на длъжника, а в конкретния случай цялото имущество на дружеството-длъжник е секвестируемо. Единствено длъжникът разполага с възможността да предложи на основание чл. 443 ГПК изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане, или да бъде извършено само чрез някои от поисканите от взискателя начини на изпълнение. Ако съдебният изпълнител прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане, но освобождава от изпълнение посочените от взискателя имуществени обекти, след като той бъде удовлетворен.

При действието на нормата на чл. 442а ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) съдебният изпълнител може по възражение на длъжника да вдигне наложени обезпечителни мерки, когато установи, че са несъразмерни с размера на дълга, като при формиране на преценката си трябва да отчете "всички конкретни данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено", като ще отговаря за вреди както в случая, когато те са произтекли от неправилното неуважаване на възражението на длъжника; така и когато в резултат на вдигане на мерките, някаква част от вземането на взискателя остане неудовлетворена. Затова, при преценката си за съразмерността на наложените мерки съдебният изпълнител, трябва да има предвид не само стойностното съответствие между дълга и запорираното и възбранено имущество (известна несъразмерност е допустима), но и комплекс от фактори с различна относителна тежест по конкретното делото и в хода на целия изпълнителен процес, които законодателят най-общо е посочил в чл. 442а ГПК.

От мотивите към законопроекта на ЗИД ГПК - обн. ДВ бр. 86/2017 г. и обсъжданията в Народното събрание, става ясно, че приетите законодателни промени целят да се избегнат случаите на насочване на принудителното изпълнение върху имущество на длъжника, чиято стойност многократно надхвърля размера на вземането на кредитора, както и предприемането от съдебния изпълнител на множество изпълнителни действия, натоварващи длъжника с разноски, надвишаващи по размер сбора от главницата и лихвите по задължението му.

Несъобразяването на принудителното изпълнение с изискването за съразмерност води до неговата незаконосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 441, ал. 2 ГПК.

Защитата на длъжника срещу процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение при несъразмерност обаче не включва правото на жалба по чл. 435 ГПК. Длъжникът разполага с възможността по чл. 442а, ал. 2 ГПК да релевира несъразмерността чрез възражение пред съдебния изпълнител, който при установяване на такава вдига съответните обезпечителни мерки. Приетото за неоснователно възражение би могло да доведе до отговорност на съдебния изпълнител за причинени вреди от незаконосъобразно, поради явна несъразмерност, принудително изпълнение, съгласно чл. 441, ал. 2 ГПК, но само ако тези вреди стоят в причинна връзка с несъразмерността. Законодателят не е предвидил изрично възможност на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да вдигне несъразмерните обезпечителни мерки.

Процесуалното средство за защита, с което длъжникът разполага след постановен 3 отказ от съдебния изпълнител по възражението му за несъразмерност по чл. 442а, ал. 2 ГПК и искането му за вдигане на вече наложени обезпечителни мерки, за които се твърди, че нарушават изискването на чл. 442а ГПК, е чрез ангажиране отговорността на съдебния изпълнител за вреди по общия исков ред. При разрешаване на спор относно тази отговорност съдът ще извърши преценка на законосъобразността на принудителното изпълнение и на плоскостта на съразмерността. Самостоятелно право на жалба за разрешаване на този спор не е регламентирано.

В обобщение: обжалваното действие на ЧСИ Петков не попада в кръга на подлежащите на обжалване действия, изчерпателно изброени в чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което жалбата, подадена в упражняване на несъществуващо процесуално право, е недопустима и се налага да се остави без разглеждане.

Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на длъжника в изпълнителното производство „Д.К.“ ООД, ЕИК *******, представлявано от управителя Д.Ц.С., срещу постановление, изх.

№ 21115/27.03.2023 г. по изп. дело № 20228510402815 на ЧСИ М.П., с което е оставено без уважение възражението му, вх. № 28236/01.03.2023 г. с правна квалификация чл. 442а ГПК, като процесуално недопустима.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4