Решение № 21001 от 18.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21001 гр. С., 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110174480 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх. №406904/13.12.2024 г., подадена от Т. Й. М. и С. К.

М., чрез адв. Х. и адв. С., срещу В. Г. Ц. и Ц. К. Ц., с която са предявени активно и пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците В. Г. Ц. и Ц. К. Ц., че ищците Т. Й. М. и С. К. М. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност, на основание придобивна давност, текла в периода от 26.10.2007 г. до 13.12.2024 г., правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор ***, представляващ апартамент № 92, находящ се в гр. С., район „*****“, ж.к. „*****“ бл. 10, вх.

„Е“, ет. 1, с площ от 56,48 кв.м., заедно с избено помещение № 16 и 0.894 % идеални части от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху мястото.

Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че считано от 26.10.2007 г. до 13.12.2024 г. владеят непрекъснато и необезпокоявано недвижим имот с идентификатор ***, представляващ апартамент № 92, находящ се в гр. С., район „*****“, ж.к. „*****“ бл. 10, вх. „Е“, ет. 1, с площ от 56,48 кв.м. Излагат доводи, че са установили фактическа власт върху имота на основание сключен с Г. К. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 63, том II, рег. № ****, дело № ****** г. по описа на нотариус Б.Я..

Твърдят, че владеят имота непрекъснато, считано от датата на смъртта на прехвърлителя Г.

К.. От 2007 г. до настоящия момент ответницата няколко пъти искала да й се предостави достъп до процесния имот, но ищците категорично отказвали да удовлетворят искането й, предвид правото им на собственост спрямо жилището. Сочат, че са извършили множество подобрения в имота, като в по-голямата част от посочения период отдавали жилището под наем. През 2021 г. ответницата В. Ц. предявила иск за прогласяване на нищожността на процесния договор за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради липса на съгласие. В тази връзка, с влязло в сила Решение № 12886/29.06.2024 г. по гр.д. № 69221/2021 г. по описа на СРС, 142 с-в, съдът прогласил нищожността на процесния договор. След постановяването на съдебния акт ответницата, в качеството й на законен наследник на Г. К., поискала от ищците да й предадат владението на 1 имота. Ищците за пореден път отказали да предадат имота на ответницата, доколкото придобили същия на основание давностно владение в периода от 26.10.2007 г. до 27.10.2017 г. Твърдят, че по силата на сключен договор за дарение от 16.12.2024 г. ответницата прехвърлила на сина си - Ц. К. Ц. процесния имот. Отбелязват, че до образуване на настоящото дело ответниците не са упражнявали фактическа власт върху жилището.

Поддържат, че са придобили имота в режим на СИО, на основание придобивна давност. В тази връзка, молят съда да признае за установено спрямо ответниците, че са придобили по давност правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор ***, представляващ апартамент № 92, находящ се в гр. С., район „*****“, ж.к. „*****“ бл. 10, вх. „Е“, ет. 1, доколкото са упражнявали фактическа власт спрямо същия непрекъснато и необезпокоявано, считано от 26.10.2007 г. до 13.12.2024 г. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците В. Г. Ц. и Ц. К. Ц., чрез адв. Т., са подали отговор на исковата молба. Считат, че предявените искове срещу В. Ц. са недопустими, доколкото с договор за дарение от 16.12.2024 г. същата е прехвърлила правото си на собственост спрямо имота в полза на Ц. Ц.. Излагат доводи, че в производството по гр.д. № 69221/2021 г. по описа на СРС, 142 с-в, съдът се е произнесъл по направеното от ищцата Т. М. възражение за придобивна давност, което обуславяло недопустимостта на предявените искове. Оспорват придобиването по давност на процесния имот от страна на ищците, доколкото същите са се позовали на посоченото придобивно основание след прекъсване на давността. Твърдят, че фактическата власт спрямо имота била упражнявана от Ц. Ц., както и че на 30.11.2021 г. придобивната давност в полза на ищците била прекъсната. Сочат, че по силата на констативен нотариален акт № ***, том II, рег. № ****, дело № 202/12.12.2024 г., ответницата се легитимирала като единствен собственик на имота, на основание съдебно решение и наследство. Молят съда да остави без разглеждане предявените искове като недопустими, евентуално да ги отхвърли като неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:

По делото е представено решение от 19.05.***8 г. по гр.д. № 1314/***8 г. на СОС, влязло в сила на 14.06.***8 г., с което Г. Й. К. от гр. С., ж.к. „*****“, бл. 10, вх. „Е“, ап. 92, е бил поставен под пълно запрещение.

Представено е мнение на съвета по настойничество на Г. Й. К., с което е било дадено съгласие процесният ап. № 92 да бъде прехвърлен на Т. Й. М. срещу поемане на задължение от последната да осигури спокоен и нормален живот на прехвърлителя, като за целта е прието да се сключи договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.

От представеното по делото удостоверение за граждански брак се установява, че на 26.08.1984 г. бил сключен граждански брак между С. К. М., роден на 31.10.1962 г., и Т. Й. Г., родена на 10.07.1963 г., която след брака се именува Т. Й. М..

Като доказателство по делото е представен Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 63, том II, рег. № ****, дело № 331 от 06.08.1999 г., по силата на който Г. Й. К., представляван от настойника си П. Й.а Г., прехвърлил на Т. Й. М., следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент № 92, находящ се в гр. С., район „*****“, ж.к. „*****“ бл. 10, вх. „Е“, ет. 1, със застроена площ от 56,48 кв.м., заедно с избено помещение № 16, заедно с 0,894% ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, срещу задължението на Т. Й. М. да поеме гледането и издръжката на Г. Й. К., като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега, лично или чрез трети лица. Съгласно т. 2 от цитирания нотариален акт, Т. Й. М. заявила, че е съгласна и приема прехвърлянето на 2 недвижимия имот.

От представеното и прието като писмено доказателство по делото удостоверение за наследници изх. № ГР0104-853/11.12.2012 г. се установява, че Г. Й. К. е починал на 26.10.2007 г. и е оставил за свой наследник по закон дъщеря си В. Г. Ц..

По делото е представен договор за наем на недвижим имот от 11.06.2021 г., съгласно който С. М., в качеството му на наемодател, предоставил за временно и възмездно ползване на Р.П., в качеството й на наемател, следния недвижим имот, а именно: „двустайния апартамент в кв. *****“. По силата на чл. 5 от сключения договор наемателят се задължил да заплаща на наемодателя месечна наемна цена в размер на 300 лв., която следвало да бъде заплащана от 15-то до 20-то число на текущия месец за всеки следващ наемен месец.

Съгласно чл. 18 от договора, при подписването му наемателят предава на наемодателя сума в размер на 300 лв., която да служи за обезпечение, в случай на извършване на посочени в чл. 19 от договора нарушения. Съгласно чл. 22 от договора, същият бил сключен за срок от 12 месеца, считано от 11.06.2021 г.

От представеното по делото Решение № 12886 от 29.06.2024 г. по гр.д. № 69221/2021 г. описа на СРС, ГО, 142 състав, влязло в сила на 15.10.2024 г., се установява, че е прогласен за нищожен по предявения от В. Г. Ц. срещу Т. Й. М. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, сключеният между Г. Й. К. и Т. Й. М. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 06.08.1999 г., обективиран в нотариален акт № 63, том II, рег. № ****, дело № ****** г., с който Г. Й. К. е прехвърлил на Т. Й. М. процесния недвижим имот, а именно: апартамент № 92, находящ се в гр. С., район „*****“, ж.к. *****, бл. 10, вх. Е, ет. 1, с площ от 56.48 кв.м., заедно с избено помещение № 16 и 0.894 % идеални части от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху мястото.

Представена е по делото нотариална покана от 02.12.2024 г., изпратена от В. Г. Ц. до Т.

М. С. и Р. Х. П.-С.а, в която е било посочено следното: „Обръщам се към Вас с настоящата нотариална покана в качеството ми на собственик на владения от Вас недвижим имот, находящ се в гр. С., район „*****“, ж.к. *****, бл. 10, вх. Е, ет. 1, ап. 92, с площ от 56.48 кв.м….Въпреки опитите ми за доброволно уреждане на въпроса, към настоящия момент Вие все още владеете недвижимия имот без каквото и да е правно основание…На основание чл. 108 ЗС с настоящата нотариална покана Ви каня в 30-дневен срок, считано от получаване на поканата, доброволно да напуснете владения от Вас имот като ме снабдите с ключ от него. Ако продължите да използвате жилището в посочения по – горе 30-дневен срок ще ме възпрепятствате да си служа с вещта по предназначение, поради което ще ми дължите обезщетение в размер на 400 лв. заедно с всички консумативни разходи за ползването на имота за съответния период…“.

От представения Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № ***, том II, рег. № ****, дело № **** г., се установява, че на 12.12.2024 г., на основание чл. 587, ал. 1 ГПК, В. Г. Ц. е била призната за собственик, на основание влязло в сила съдебно решение и наследствено правоприемство, на процесния недвижим имот, а именно: апартамент № 92, находящ се в гр. С., район „*****“, ж.к. „*****“ бл. 10, вх. „Е“, ет. 1, със застроена площ от 56,48 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

От представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том II, рег. № ***, дело № ***** г., се установява, че на 16.12.2024 г., в течение на производството по настоящото дело, В. Г. Ц. дарила на сина си Ц. К. Ц. процесния недвижим имот, а именно: апартамент № 92, находящ се в гр. С., район „*****“, ж.к. „*****“ бл. 10, вх. „Е“, ет. 1, със застроена площ от 56,48 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

По делото е представен договор за наем на недвижим имот от 21.12.2024 г., съгласно 3 който Ц. К. Ц., в качеството му на наемодател, предоставил за временно и възмездно ползване на Т. М. С. и Р. Х. П.-С.а, в качеството им на наематели, следния недвижим имот, а именно: апартамент № 92, с площ от 56,48 кв.м., находящ се в гр. С., район „*****“, ж.к.

„*****“ бл. 10, вх. „Е“, ет. 1. По силата на чл. 2, ал. 1 от сключения договор наемателите се задължили да заплащат на наемодателя месечна наемна цена в размер на 400 лв., която следвало да бъде заплащана до 21-во число на месеца в брой. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, същият бил сключен за срок от една година, считано от 21.12.2024 г.

От представените от ответниците и приети като писмени доказателства по делото разписки се установява, че за периода м.12.2024 г. – м.05.2025 г. Р. Х. П. е заплащала на Ц. К.

Ц. парични суми, както следва: на 26.12.2024 г. – 400 лв., с основание за превода „депозит за наем“; на 22.01.2025 г. – 550 лв., с основание за превода „наем и ток“; на 18.02.2025 г. – 400 лв., с основание за превода „наем“; на 24.03.2025 г. – 200 лв., с основание за превода „наем“ и на 22.05.2025 г. – 400 лв., с основание за превода „наем“.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.Ф.К. и М.Д.

М. (на страната на ищците).

Свидетелят И.Ф.К. заявява, че от петдесет години живее в гр. С., ж.к. „*****“, бл. 10, вх. Е, ап. 91. Изяснява, че познава Т. и С. М.и от много години, тъй като в съседния на неговия апартамент живеел възрастен съсед - Г. К., а Т. била негова племенница и заедно с майка й идвали да се грижат за човека. Свидетелства, че от 2007 г. в апартамент № 92 живели наематели, които били допуснати от Т. и нейната майка. Свидетелят заявява още, че е от две години е домоуправител в процесната сграда и не познава лице с имена В. Ц.. През цялото време в ап. 92 имало наематели, като майката на Т., а именно П. отдавала под наем апартамента. Също така заявява, че Т. и нейната майка идвали в апартамента, докато е имало наематели. Когато е имало нужда от ремонт във входа на блока, свидетелят К. се обаждал на Т. и съответно тя заплащала разходите за ремонти. Наемателите също заплащали някакви такси и впоследствие се разбирали с Т. или П.. Изяснява още, че познава сегашните наематели на процесния апартамент № 92 - Т. се казвал мъжът, а жена му се казвала Р.. Те живеели в процесния апартамент от около две години, както и към настоящия момент, като били допуснати в този апартамент от Т. и нейната майка. Заявява, че миналата година разбрал за възникналия спор за собственост относно процесния апартамент. Изяснява, че до 2007 г. Г. К. живеел в този апартамент, а след това, поради влошаване на състоянието му, Т. и нейният съпруг го взели в апартамента на сестра му, тъй като бил болен от паркинсон и трудно подвижен. Свидетелят твърди, че не знае да е сключван друг или нов договор за наем на процесния апартамент № 92, както и не знае за периода от 2007 г. до 2024 г. да е имало спор за собственост относно този апартамент и съответно някой да не е допускал ищците до същия.