Решение № 64 от 13.03.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №53

№ 64 гр. С., 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Гражданско дело № 20241870101342 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Д. П. К., чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., срещу „К.“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.

11, ал. 1 т. 10, и чл. 19 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че сключения между тях Договор за потребителски кредит № 103**** от 04.03.2024 г. не ги обвързва поради нищожност на същия, съединен при условията на евентуалност с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и 2, вр. чл.

146, ал. 1 ЗЗП за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 18 от Договора не ги обвърза поради нищожност.

В исковата молба се твърди, че на 04.03.2024 г. между ищеца и ответника е бил сключен Договор за потребителски кредит № 103****, по силата на който на ищеца е предоставена сумата в размер на 2 000,00 лв., която ищецът се е задължил да върне на 4 месечни вноски (1 по 83,33 лева и 3 1 по 722,98 лева) с краен срок на погасяване 04.07.2024 г., при размер на годишната лихва от 50 % и ГПР от 62,24 %.

Твърди се, че съгласно чл. 6 от процесния договор страните са уговорили в срок от два дни кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, при спазване на множество условия.

Твърди се още, че съгласно чл. 18,, ал. 1 от Договора при неизпълнение на условията по чл. 6 се дължи фиксирана неустойка в размер на 901,88 лева, която била включена в погасителния план, като по този начин общата сума за връщане била в размер на 3 154,15 лева.

Изложени са подробни съображения във връзка с твърдяната неравноправност на договорната клауза, както и наличието на основания за прогласяване недействителността на целия договор за кредит.

В срока по чл. 131 ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор на исковата молба, в който се оспорва основателността на предявените претенции, като в тази връзка са изложени подробни доводи. Не се оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, но ответникът счита, че същият не противоречи на разпоредбите на ЗПК, като не е и налице неравноправност на клаузите му.

В съдебното заседание страните не се явяват.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните няма спор, а и се установява от приложените писмени доказателства, че на 04.13.2024 г. между „К.“ ЕООД, в качеството му на заемодател („кредитор“, според формулировката на договора, от една страна и Д. П. К., в качеството й на заемател („потребител“) от друга страна е сключен Договор за потребителски кредит № 103****.

Съгласно чл. 3 от Договора, ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на 2 000,00 лева, при ГЛП – 50% и ГПР – 62,24 %, като общата сума за плащане е в размер на 2 252,27 лева, дължима на 4 вноски и при първо плащане на 04.04.2024 г. и последно – на 04.07.2024 година.

Видно от погасителния план, обективиран в самия договор, към месечните погасителни вноски е начислена и сума за неустойка в размер на 2

919,73 лева.

Съгласно чл. 6 от Договора, страните са уговорили, че ищецът в срок от два дни следва да представи едно от посочените обезпечения на договора – физическо лице, отговарящо на коректни условия, с което заемодателят да сключи договор за поръчителство или банкова гаранция.

В чл. 18 от Договора е посочено, че при непредставяне на договореното в чл. 6 обезпечение в срок кредитополучателя дължи на кредитора неустойка в размер на 909,88 лева.

По делото е прието заключение по допуснатата съдебно счетоводна експертиза, извършена след запознаване с материалите по делото и при направени справки в ответното дружество, от което се установява, че на 04.03.2024 г. „К.“ ЕООД е превело по сметка с титуляр Д. П. К. – Б. сумата от 2000,00 лева. От своя страна последната е направила погасявания по кредита в периода от 10.04.2024 г. до 27.05.2024 г. (подробно описани от експерта), които са заприходени от ответното дружество, както следва: общо 96,65 лева плащания по главница, общо 166,66 лева плащания на лихва; общо 761,84 лева, плащания по неустойка; общо 30,00 лева плащания на лихва за забава.

Вещото лице посочва, че при изчисляване на ГПР, посочен в договора 62,24 %, ответникът не е включил начислената неустойка, като действителния размер на ГПР при съобразяване и на нея би бил в размер на 991,1225%.

С оглед горната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

При преценка съдържанието на сключения между страните договор, настоящият съдебен състав намира, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което в случая са приложими разпоредбите на посочения закон.

По силата на този договор ищецът е поел задължение да предостави на ответника определена парична сума срещу задължението на последния да я върне, като размерът, начинът и сроковете за връщане на сумата са уговорени между страните в представения по делото Стандартен европейски формуляр, съгласно изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

В случая между страните не е налице спор по отношение на това, че са спазани изискванията на специалния ЗПФУР. Спорът се концентрира върху 3 това спазени ли са изискванията на ЗПК относно задължителното съдържание на договора по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Според посочената норма договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В настоящия случай макар формално да е посочен ГПР като абсолютна стойност липсва конкретизация относно начина, по който е формиран и какво е взето предвид при калкулацията му. Действително посоченият в договора размер на ГПР от 62,24 % не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК (към м. 03. 2024 г. – 69%), но всъщност не отразява общите разходи по кредита, дължими от потребителя и известни на кредитора към момента на сключване на договора, каквото е изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Предвид изложеното, е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които кредитополучателят трябва да заплати, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

4

Нарушение е налице, т. к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият). Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях, за да не се налага той да предполага как е формиран посочения в договора размер.

Отделно, посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т, 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В този смисъл е и Определение № 1369 от 27.05.2024 г. на ВКС по т. д.

№ 333/2024 г., II т. о., ТК, в което е прието, че „…Тъй като договорът за потребителски кредит по своето правно естество представлява възмездна правна сделка, годишният процент на разходите изразява насрещната парична престация, която кредитополучателят е длъжен да осъществи (включваща общите разходи по кредита – лихвени и нелихвени разноски, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит; съобразно легалната дефиниция, уредена в чл. 19, ал. 1 ЗПК). Следователно, годишният процент на разходите е част от основния предмет на договора, поради което 5 структурата на ГПР трябва да бъде посочена ясно и разбираемо за средния потребител на кредитни услуги, вкл. и чрез изясняване на обстоятелството от какъв вид и стойност на лихвените и нелихвените разноски се състои. Както последователно е разяснявано в задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС (при приложението на чл. 4, § 2, във вр. с чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори), в този случай договорът не може да продължи да се изпълнява без тези клаузи, тъй като премахването им би довело до изменение на естеството на основния предмет на договора. Поради тези правни съображения при неяснота относно начина на формиране на стойността на ГПР (в конкретния казус в размер на 62,24%, при уговорена ставка на възнаградителната лихва от 50,00%) договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, т. 10 ЗПК, като без значение за изхода на спора е обстоятелството дали сумата, начислена по клаузата за неустойка, е или не е включена в ГПР.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният главен иск за прогласяване нищожността на процесния договор е основателен и следва да се уважи, поради което не следва да се разглежда по същество предявеният при условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 18 от Договора.

По разноските

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдени и сторените от него разноски в производството.