Решение № 2123 от 25.06.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 2123 25.06.2020 година град Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6521 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът

„Юробанк България” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Околовръстен път” № 260, е предявил против И.Б.Ш., с ЕГН **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи следните суми: 701,31 лева – главница по Договор за потребителски кредит № *** от 12.07.2013 г., възнаградителна лихва в размер на 59,44 лв. за периода от 12.04.2017г. до 12.11.2018 г.вкл., мораторна лихва в размер на 73,76 лв. за периода от 12.04.2017 г. до 04.12.2018 г. вкл. и такси в размер на 53,50 лв. за периода от 12.04.2017 г. до 04.12.2018 г. вкл., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 19875/2018г. на РС Пловдив.

В исковата молба се твърди, че на

12.07.2013 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит ***, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 1130 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор *** от 17.05.2010г., срещу което кредитополучателят се задължил да върне отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви. Към договора за кредит бил подписан и погасителен план. По силата на чл. 6(1) от Договора, кредитополучателят погасил кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски, включващи лихва и главница (с изключение на вноските през първата една година от срока за вноска за лихва). Съгласно чл. 7(а) от същия договор за потребителски кредит погасителните вноски, съгласно погасителния план се изплащат от кредитополучателя в брой до 12-то число на месеца.

Дължимите месечни вноски по погасителен план били общо 64 бр., като крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви, е бил до 12.11.2018г. Считано от 12.04.2017 г. било трайно преустановено погасяването на кредита съобразно условията, уговорени в чл. 6 и чл. 7 от договора. На 12.11.2018г. кредитът станал изцяло изискуем поради настъпил краен срок (падеж) за цялото кредитно задължение съгласно чл. 5 от процесния договор за банков кредит. Неизплатени останали следните суми: главница в размер на 701,31 лв., възнаградителна лихва в размер на 59,44 лв. за периода от 12.04.2017г. до 12.11.2018 г. вкл. на основание чл. 3, ал. 1 от процесния договор за банков кредит, както и мораторна лихва в размер на 73,76 лв. за периода от 12.04.2017 г. до 04.12.2018 г. вкл. на основание чл. 8 от процесния договор за банков кредит и такси в общ размер на 53,50 лв. за периода от 12.04.2017г. до 04.12.2018 г. вкл.. Възнаградителната лихва в размер на 59,44лв. била начислена за периода от 12.04.2017г. до 12.11.2018г., дължала се на основание чл. 3 от Договора и се равнявала на сбора от Референтния лихвен процент ПРАЙМ на Юробанк България АД за необезпечени кредита в лева за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 1,55%. Към момента на сключване на договора Референтния лихвен процент ПРАЙМ е бил в размер на 5,95%. Съгласно ал. 2 от чл. З за всяка следваща година до крайния срок на вноска за лихва, а кредитопучателят дължал на Банката променлива годишна лихва в размер на сбора на Референтния лихвен процент ПРАЙМ на Юробанк България АД за необезпечени кредита в лева за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 8,050 %. Съгласно чл. З (4) от Договора годишният процент на разходите по разрешения кредит бил 19,19 %. С оглед на обстоятелството, че кредитът станал изцяло изискуем поради настъпил краен срок (падеж) за цялото кредитно задължение на 12.11.2018г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ********* подало заявление по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата за процесните суми. Срещу издадената заповед за изпълнение постъпило възражение от страна на длъжника. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск.

Посочва,че разпоредбите на чл. 3, ал. 6 и чл. 6 и ал. 2 от договора заобикаляли закона и по-конкретно чл. 10, ал. 4 от ЗПК. При промяна на референтния лихвен процент ПРАЙМ на ищеца за необезпечени кредити в лева по реда на чл. 3, ал. 6 водило до необходимост от съответната промяна в размера на погасителните вноски по погасителен план. В този случай банката изготвяла едностранно нов погасителен план за остатъка от дълга, съобразен с променения размер на лихвите. Разпоредбата била неравноправна по см. на чл. 143 от ЗЗП вр. чл. 24 от ЗПК, тъй като водила до значително неравновесие между правата на кредитодателя и кредитополучателя и било в противоречие с т.10 и 12 на същия.Твърди, че основният критерий за приложимостта на изключението по чл.

144, ал. 3, т.1 от ЗЗП било изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависели от доставчика на финансови услуги, а да са породени от въздействието на свободния пазар и/или държавен регулатор. Цитира съдебна практика. В настоящия случай не намирало приложение изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП, а чл. 3, ал. 6 и чл. 6, ал. 2 от договора били неравноправни клаузи по чл. 143, т.10 и т. 12 от ЗЗП., поради което били нищожни на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Освен това посочва, че съгласно чл. 2, ал.

1 от договора ищцата била принудена да сключи още един договор с ищеца за откриване на разплащателна сметка, по която да се отпусне разрешения кредит, а ищцата дължала такси и комисионни за обслужването на сметката. Изложените обстоятелства били в противоречие с регламентираното в чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което цитираната договорна разпоредба била неравноправна на осн. чл.

143, т. 19 ЗЗП. Посочва, че съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължал само чистата стойност на кредита. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

От приложеното ч.гр.д. № 19875/2018 г. на ПРС, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 14,12,2018 г. и изпълнителен лист против ответника за следните суми: 701,31 лева – главница по Договор за потребителски кредит № *** от 12.07.2013 г., възнаградителна лихва в размер на 59,44 лв. за периода от 12.04.2017г. до 12.11.2018 г.вкл., мораторна лихва в размер на 73,76 лв. за периода от 12.04.2017 г. до 04.12.2018 г. и такси в размер на 53,50 лв. за периода от 12.04.2017 г. до 04.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2018 г. до изплащане на вземането. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това ищецът е предявил иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит от 12.07.2013 г. и погасителен план към него между страните е подписан договор за потребителски кредит ***, по силата на който банката – ищец е предоставила на кредитополучателя – ответник кредит в размер на 1130 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор *** от 17.05.2010г., срещу което кредитополучателят се задължил да върне отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви. Към договора за кредит е бил подписан и погасителен план. Крайния срок за погасяване на кредита е 12,11,2018 г. – чл. 5 от договора. По силата на чл. 6(1) от Договора, кредитополучателят погасявал кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски, включващи лихва и главница (с изключение на вноските през първата една година от срока за вноска за лихва).

Съгласно чл. 7(а) от същия договор за потребителски кредит погасителните вноски, съгласно погасителния план се изплащат от кредитополучателя в брой до 12-то число на месеца. Годишния процент на разходите по отпуснатия кредит е 19.19%, като общо дължимата сума от кредитополучателя е 1758,35 лв. – чл. 3, ал. 4 от договора. В чл. 3, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че за първата година от кредита ще се дължи променлива годишна лихва, която се равнявала на сбора от Референтния лихвен процент ПРАЙМ на Юробанк България АД за необезпечени кредита в лева за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 1,55%. Към момента на сключване на договора Референтния лихвен процент ПРАЙМ е бил в размер на 5,95%. Съгласно ал. 2 от чл. 3 за всяка следваща година до крайния срок на вноска за лихва, кредитопучателят дължал на Банката променлива годишна лихва в размер на сбора на Референтния лихвен процент ПРАЙМ на Юробанк България АД за необезпечени кредита в лева за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 8,050 %. Към договора за кредит е приложен и методология за определяне на Референтния лихвен процент ПРАЙМ по потребителски кредити.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като компетентно дадено и не оспорено от страните, по която в.л. след извършена проверка в банката по кредитното досие на длъжника е установило, че на 12.07.2013 г. ищовото дружество е превело по сметка на ответницата сумата от 1130 лв. Неизплатените задължения на кредитополучателя – ответник възлизат на 701,31 лв. – главница, възнаградителна лихва в размер на 27,92 лв. за периода от 12.04.2017г. до 12.11.2018 г., мораторна лихва в размер на 63,68 лв. за периода от 12.04.2017 г. до 04.12.2018 г. и такси в размер на 53,50 лв. за периода от 12.04.2017 г. до 04.12.2018 г.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

В производството по установяване съществуването на вземането си, банката следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка с кредитополучателя, размера на вземането си и настъпване на падежа на кредита. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.

Безспорно от представените писмени доказателства

- Договор за кредит 12.07.2013 г. се установява, че между страните съществуват валидни договорни правоотношения. Те са породили уговорените правни последици и следователно налице са основания за възникване задължението на ответника, като в негова тежест е да установи, че го е изпълнил. Същият не представя никакви доказателства в този смисъл по делото. Ето защо, съдът намира за безспорно установено по делото обстоятелството, което се потвърждава и от съдебно-счетоводната експертиза, че към датата на извлечнието от счетоводните книги на банката – 13.12.2018 г., неизплатеното задължение е, както следва: главница – 701,31 лв. – главница, възнаградителна лихва в размер на 27,92 лв. за периода от 12.04.2017г. до 12.11.2018 г., мораторна лихва в размер на 63,68 лв. за периода от 12.04.2017 г. до 04.12.2018 г. и такси в размер на 53,50 лв. за периода от 12.04.2017 г. до 04.12.2018 г. Крайният срок за погасяване на кредита е настъпил на 12,11,2018 г.

Инвокирано от ответницата възражение за наличието на неравноправните клаузи в чл. 3, ал. 6 във вр. с чл. 3, ал. 2 от договора за потребителски кредит съдът го намира за неоснователно поради следните причини. В чл. 3, ал. 6 от договора е предвидено, че референтния лихвен процент ПРАЙМ на Юробанк АД за необезпечени кредите се определя от Комитета по управление на активите и пасивите на банката съгласно методологията на банката за определяне на референтен лихвен процент ПРАЙМ по потребителски кредити, публикувани на интернет сайта на банката и представляващи приложение към настоящия договор. ори промяна на референтния лихвен процент ПРАЙМ на ищеца за необезпечени кредити в лева по реда на чл. 3, ал. 6 водило до необходимост от съответната промяна в размера на погасителните вноски по погасителен план. Съгласно ал. 2 от чл. 3 за всяка следваща година до крайния срок на вноска за лихва, кредитопучателят дължал на Банката променлива годишна лихва в размер на сбора на Референтния лихвен процент ПРАЙМ на Юробанк България АД за необезпечени кредита в лева за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 8,050 %.

Разпечатката съдържа 31 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/344df6ff-d330-46c4-9367-843a634f9f50