Решение № 69 от 07.02.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Враца, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Анита Людм. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20221420103155 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от М. Ц. К., ЕГН **********, чрез адв. Л. В., против Областна администрация на област с административен център гр. Враца.

В исковата молба се твърди, че между страните било налице служебно правоотношение, като за времето от 14.12.2009 г. до 29.07.2013 г. заемала длъжността „************“, като правоотношението било прекратено на основание чл. 107а ЗДСл.

Сочи, че за времето от 10.12.2014 г. до 27.05.2022 г. била назначена на длъжността „**********“ в Дирекция „**********“, а считано от 01.05.2015 г. заемала длъжността „************“.

Със Заповед № 03/27.05.2022 г. служебното й правоотношение било прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 27.05.2022 г., като й било определено и изплатено обезщетение в размер на 7 213,50 лева, равняващо се на 3,5 заплати – 50 на сто от последната месечна основна заплата в размер на 2 061 лева. Ищцата изразява несъгласие с определения размер на обезщетението по чл. 106, ал. 3 ЗДСл, като счита, че същото е следвало да се определи по реда на чл. 106, ал. 3, изр. второ ЗДСл в размер на 12 366 лева, равняващо се на шест основни месечни заплати, тъй като същата има стаж по служебно правоотношение повече от 10 години, а именно 11 години 00 месеца и 28 дни. Евентуално счита, че обезщетението следва да се определени по реда на чл. 106, ал. 3, изр. първо ЗДСл за прослужения стаж от 11 години 00 месеца и 28 дни в размер на 11 335,50 лева, равняващо се на 5,5 заплати.

1

Иска се постановяване на решение, с което Областна администрация – Враца да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 5 125,50 лева, представляваща неизплатен остатък от дължимото се по чл. 106, ал. 3, изр. второ ЗДСл обезщетение в размер на 12 366 лева, равняващо се на шест основни месечни заплати, при прекратяване на служебното правоотношение поради придобито от ищеца право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаването на исковата молба – 19.10.2022 г. до погасяването, както и сумата от 200 лева – лихва за забава върху посочената сума, считано от определянето му – 27.05.2022 г. до 18.10.2022 г.

В условията на евентуалност се претендира сумата от 4 122 лева, представляваща неизплатен остатък от дължимото се по чл. 106, ал. 3, изр. първо ЗДСл обезщетение в размер на 11 335,50 лева, равняващо се на 5,5 основни месечни заплати, при прекратяване на служебното правоотношение поради придобито от ищеца право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаването на исковата молба – 19.10.2022 г. до погасяването, както и сумата от 150 лева – лихва за забава върху посочената сума, считано от определянето му – 27.05.2022 г. до 18.10.2022 г. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от Областна администрация на област с административен център гр. Враца е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Не се оспорват фактическите твърдения, изложени в исковата молба, а именно, че ищцата е работила като държавен служител в Областна администрация – Враца за времето от 14.12.2009 г. до 29.07.2013 г. и от 10.12.2014 г. до 27.05.2022 г., като последното служебно правоотношение е прекратено на 27.05.2022 г. едностранно от органа по назначаването със Заповед № 03/27.05.2022 г. на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; както и че й е изплатено обезщетение в размер на 7 213,50 лева, което представлява 50 на сто от месечната основана заплата от 2 061 лева за всяка прослужена година като държавен служител – 07 години, 00 месеци и 26 дни.

Счита, че исковете са недопустими и че гражданският съд не е компетентен да се произнесе по тях, доколкото заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, която е индивидуален административен акт, не е била оспорена по надлежния ред и е влязла в законна сила. Счита, че въпросът за начина на изчисляване на обезщетението и неговият размер не може да се поставя пред съда, тъй като е налице стабилен административен акт.

По същество счита исковете за неоснователни. Твърди, че ищцата К. не е работила непрекъснато през последните 10 години в същата /или друга/ 2 администрация, поради което обезщетението не следва да се изчислява по реда на чл.

106, ал. 3, изр. второ ЗДСл. Счита и евентуалният иск за неоснователен, тъй като предходното й служебно правоотношение за времето от 14.12.2009 г. до 29.07.2013 г. е прекратено на основание чл. 107а ЗДСл – по инициатива на органа по назначаването срещу уговорено обезщетение, което обезщетение ищцата е получила. Счита, че с предявения иск ищцата претендира обезщетение за същия период, за който вече е била обезщетена. Иска се предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С протоколно определение от проведеното на 12.01.2023 г. открито съдебно заседание на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на предявените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава чрез увеличаване на техния размер както следва: искът за лихва за забава върху главницата по главния иск в размер на 5 125,50 лева се счита предявен за сумата от 205,02 лева, а искът за лихва за забава върху главницата по евентуалния иск в размер на 4 122 лева се счита предявен за сумата от 164,88 лева.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

С доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата, че ищцата е работила като държавен служител в Областна администрация – Враца за времето от 14.12.2009 г. до 29.07.2013 г. и от 10.12.2014 г. до 27.05.2022 г., като последното служебно правоотношение е прекратено на 27.05.2022 г. едностранно от органа по назначаването със Заповед № 03/27.05.2022 г. на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; както и че й е изплатено обезщетение в размер на 7 213,50 лева.

Продължителността на стажа на ищцата в ответната администрация се установява и от представените и приети Служебна книжка № 50/15.12.2009 г., Заповеди № 04/14.12.2009 г., № 14/18.03.2010 г., № 08/10.12.2014 г. № 09/11.12.2014 г. № 09/30.04.2015 г. № 01/15.12.2021 г. и № 03/27.05.2022 г. на Областния управител на област Враца.

В Заповед № 04/26.07.2013 г., с която е прекратено служебното правоотношение на ищцата по взаимно съгласие, е посочено, че на служителя се дължи обезщетение по чл. 107а ЗДСл в размер на 6-кратния размер на последната получена месечна основна заплата.

Ищцата не оспорва, а и от представените доказателства – платежно нареждане и извлечение от електронна система „Себра“ от 31.07.2013 г. е видно, че на същата дата на ищцата е начислено и изплатено обезщетение в размер на 6 210 лева по чл. 107а ЗДСл.

3

От представения фиш за работна заплата е видно, че за м. май 2022 г. основната брутна заплата на ищцата е била 2 061 лева.

По делото е изслушано и прието заключени по ССчЕ, по което вещото лице е посочило, че общият служебен стаж на ищцата К. като държавен служител в ответната администрация е за времето от 14.12.2009 г. до 29.07.2013 г. – 3 г. 7 м. и 15 дни и за периода от 10.12.2014 г. до 27.05.2022 г. – 7 г., 5 м. и 17 дни или общо 11 г. 1 м. и 2 дни.

В периода от 29.07.2013 г. до 10.12.2014 г. ищцата не е работила като държавен служител в ответната администрация. Вещото лице е изчислило размера на обезщетението по чл. 106, ал. 3, изр.първо ЗДСл на сумата от 4 122 лева, а на обезщетението по чл. 106, ал. 3, изр. второ ЗДСл на сумата от 5 152,50 лева, като отново е обърнато внимание, че за периода от 29.07.2013 г. до 10.12.2014 г. ищцата не е работила като държавен служител в ответната администрация. Изчислен е и размерът на лихвата за забава върху всяко обезщетение за периода от 28.05.2022 г. до 18.10.2022 г. – съответно 164,88 лева върху обезщетението от 4 122 лева и 205,02 лева върху обезщетението от 5 152,50 лева.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

От ищцата М. Ц. К., ЕГН **********, чрез адв. Л. В., против Областна администрация на област с административен център гр. Враца, са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва: с правно основание чл. 106, ал. 3, изр. второ ЗДСл за осъждане на ответника да й заплати сумата от 5 125,50 лева, представляваща неизплатен остатък от дължимото се по чл. 106, ал. 3, изр. второ ЗДСл обезщетение в размер на 12 366 лева, равняващо се на шест основни месечни заплати, при прекратяване на служебното правоотношение поради придобито от ищеца право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаването на исковата молба – 19.10.2022 г. до погасяването, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да й заплати сумата от 205,02 лева, представляваща лихва за забава върху посочената сума, считано от определянето на обезщетението – 28.05.2022 г. до 18.10.2022 г.

В условията на евентуалност са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва: с правно основание чл. 106, ал. 3, изр. първо ЗДСл за осъждане на ответника да й заплати сумата от 4 122 лева, представляваща неизплатен остатък от дължимото се по чл. 106, ал. 3, изр. първо ЗДСл обезщетение в размер на 11 335,50 лева, равняващо се на 5,5 основни месечни заплати, при прекратяване на служебното правоотношение поради придобито от ищеца право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаването на исковата молба – 19.10.2022 г. до погасяването, както и с правно 4 основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да й заплати сумата от 164,88 лева, представляваща лихва за забава върху посочената сума, считано от определянето на обезщетението – 28.05.2022 г. до 18.10.2022 г.

Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

По иска с правно основание чл. 106, ал. 3, изр. второ ЗДСл:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните кумулативни предпоставки: 1. Че е работила в същата администрация през последните 10 години преди прекратяване на служебното правоотношение; 2. Че служебното правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл – поради придобито от ищцата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и 3.

Размера на основната й заплата към момента на прекратяване на служебното правоотношение.

За заплащане на обезщетение в размера по чл. 106, ал. 3, изр. второ ЗДСл се изисква държавният служител да е работил в същата администрация през „последните 10 години“ преди прекратяване на служебното правоотношение, т.е. да е работил без прекъсване 10 последователни години в администрацията. Видно е, че за ищцата това условие не е налице, тъй като същата е работила като държавен служител в ответната администрация за времето от 14.12.2009 г. до 29.07.2013 г. и след това за времето от 10.12.2014 г. до 27.05.2022 г., а в периода от 29.07.2013 г. до 10.12.2014 г. ищцата не е работила като държавен служител в ответната администрация. Следователно макар и да има общо 11 г. 1 м. и 2 дни служебен стаж, същата не е работила в областната администрация непрекъснато през последните 10 години преди прекратяване на правоотношението. Преди последното прекратяване на служебното й правоотношение е работила точно 7 г., 5 м. и 17 дни. С оглед липсата на първата предпоставка за основателност на иска, безпредметно се явява обсъждането на останалите изискуеми се предпоставки, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.