Решение № 1967 от 29.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1967 гр. Варна, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20233110103484 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове от Б., Е. с код от естонския търговски регистър 10183757, чрез клона в Република България - Б. клон България“ КЧТ, срещу И. С. И., с правно основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № CL-BGC-22000422 от 14.02.2022 г.: сумата от 1 924,44 лева, представляваща главница; сумата от 65,14 лева, представляваща договорна лихва; сумата от 27,45 лева, представляваща мораторна лихва за просрочие; сумата от 20 лева - дължима за компенсация за действия по възстановяване на вземане; сумата от 20 лева – дължима за компенсация на разходи и предоставяне на услуга за уведомяване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.01.2023 г. до окончателното изплащане на задълженията.

В исковата молба се твърди, че между ищецът, в качеството на кредитор, и И. С. И., в качеството на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № CLBGC-22000422 от 14.02.2022 г. по електронен път в съответствие с и при спазване на разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронната идентификация и Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги (за краткост „elDAS"). Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Съобразно договора, на ответника била предоставена сума в размер на 1 850 лева, след удържане от общия размер на одобрения кредит на такса ангажимент в размер на 150 лева на дата 14.02.2022 г., чрез превод по негова собствена банкова сметка с IBAN: ....... като 1 преводът бил извършен след проверка в и потвърждение от Регистъра на банковите сметки и сейфове, организиран и поддържан от Българската народна банка, че банковата сметка, по която следва да бъде преведен кредитът, е собственост на И. С. И.. Преводът бил с основание „Bigbank Bulgaria CL-BGC-22000422“.

С договора бил уговорен годишен лихвен процент в размер на 11.90%, изчисляван въз основа на действителния брой дни в даден месец и година от 360 дни и срок на кредита 120 месеца, като кредитополучателят се задължавал да заплати на кредитора и такса за ангажимент в размер на 3.5% от общия размер на кредита, минимум 150 лева, тоест 150 лева, на основание Раздел „Такса за ангажимент“ от Договора за потребителски кредит № CL-BGC-22000422. Таксата за ангажимент била такса за сключване на договор с фиксиран лихвен процент, а не с променлив такъв, и съответно за фиксиране на лихвения процент на нивото, описано в основните условия на договора за целия срок на кредита. Таксата за ангажимент била заплатена от кредитополучателя при предаването на общия размера на кредита, като е приспадната от същия, в резултат на което кредиторът превел на кредитополучателя сумата от 1 850 лева. Кредитополучателят поел задължение да погаси общия размер на кредита, общия размер на лихвата за целия срок на договора и всички приложими такси в полза на кредитора. В съответствие с погасителния план по договора лихвата се изчислявала и начислявала на основание Раздел „Лихвен процент“ от договора, както следва: 11.90% от непогасения общ размер на кредита, годишно изчисляван въз основа на действителния брой дни в даден месец и година от 360 дни.

Поради забавата на изплащане на вноски договорът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 6.1, вр. чл.6.1.1 от Общите условия на същия, според които в случай, че кредитополучателят е забавил извършването на дадена погасителна вноска, съгласно погасителния план, изцяло или отчасти повече от 5 работни дни, след като вноската е станала дължима, и което обстоятелство е налице, кредиторът има правото да анулира извънредно договора и да обяви целия дълг (общия размер на кредита, лихвата, таксите и всякакви други разходи) за предсрочно изискуем и да поиска той да бъде изплатен незабавно и преди изтичането на срока на кредита, както и да образува производство за принудително публично изпълнение. Договорът бил обявен за предсрочно изискуем, чрез изпращане на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на адреса на кредитополучателя и на електронния му имейл адрес, посочен в договора. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост била 19.12.2022 г.

Кредитополучателят поел задължение да заплаща такса за уведомяване в размер на 5 лева месечно, съгласно колона „Такса за уведомяване" от погасителния план. Съгласно договора, Раздел „Такса за уведомяване“, страните уговорили предоставянето на услуга от страна на кредитора на кредитополучателя, представляваща изпращане на ежемесечни напомнителни уведомления под формата на кратко текстово съобщение (sms) или по електронна, поща преди плащанията на месечните вноски и падежните дати. Тази услуга създавала стойност за кредитополучателя, защото без нея последният трябвало сам да следи датите от погасителния план, което създавало риск той да изпадне в забава с всички негативни последици от това. Таксата за уведомяване се явявала компенсация за кредитора относно услугата по изпращане на ежемесечни напомнителни уведомления на кредитополучателя под формата на кратко текстово съобщение (sms) или по електронна поща, преди плащанията на месечните вноски и падежните дати. Кредитополучателят не изпълнил задължението си да погаси такса уведомяване в размер на 5 лева месечно, както било посочено в приложената таблица. Тази такса представлявала компенсация и възнаграждение за разходите по предоставяне на услугата по изпращане на ежемесечни напомнителни уведомления от Кредитора на Кредитополучателя под формата на кратко текстово съобщение (sms) или по електронна поща преди плащанията на месечните вноски и падежните дати.

2

На основание Раздел „Ставка на лихвата за просрочие" от договора за кредит кредитополучателят поел задължение да заплаща лихва за просрочие в размер на 21.90%, на годишна база 360 дни, както следва: в случаи на просрочени плащания кредитополучателят се задължава също да заплати и лихва за просрочие, възлизаща на законната лихва за просрочени парични задължения, начислена върху размера на просрочените плащания за периода на просрочието - от падежната дата до датата на действителното плащане. Ставката на годишната законна лихва за просрочени парични задължения възлиза на основния лихвен процент в сила от 1 януари, приложимо за първото полугодие на текущата година, съответно в сила от 1 юли, приложимо за второто полугодие на текущата година, плюс надбавка 10,00%, като към датата на сключване на договора годишната ставка на законната лихва била 10,00%. Основният лихвен процент се определял от Българската народна банка, а размерът на надбавката се определял от Министерски съвет. Лихвата за просрочие се изчислявала въз основа на действителния брой дни в даден месец и година от 360 дни. В случай на просрочени плащания, лихвеният процент и ставката на лихвата за просрочие се сумирали, като възлизали към момента на 21.90%.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди наличие на валидно сключен между страните договор, което обстоятелство косвено се установява от извършените от ответника плащания на пет погасителни вноски, поради което се иска уважаване на исковите претенции като основателни и доказани. В условията на евентуалност и с оглед заключението на вещото лице по допуснатата Съдебно-техническа експертиза в частта й, касаеща шрифта на процесния договор за кредит, се иска уважаване на претенцията за главница. Претендират се сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на иска.

Оспорва се авторството на всички волеизявления, постъпили в системата на ищцовото дружество, с твърдението, че не ответникът е лицето, което ги е отправяло. Оспорва се ответникът да е участвал и да е преминал успешна регистрация в приложението Евротръст, като се оспорва съдържанието на всички разпечатки от електронните системи, приложени към исковата молба. Оспорва се твърдението, че договорът е подписан с квалифициран електронен подпис. Оспорва се твърдението, че съдържанието на договора и преддоговорната информация са достигнали до знанието на ответника. Оспорва се ответникът да е бил запознат с общите условия и същите да са му били предадени. Твърди се, че при изпращането и/или визуализирането на договорната и преддоговорната информация същата е била с шрифт по-малък от 12, което е в разрез с императивната норма на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Оспорва се твърдението ответникът да е получил реално сумата по заема. Предвид реалният характер на договора за заем и липсата на фактическо предаване на сумата, се твърди, че е с незавършен фактически състав, т.е. действителен договор между страните няма.

Отделно се твърди нищожност на клаузите от договора, поставящи в тежест на потребителя заплащането на „такса ангажимент“, „такса уведомяване“ и „такса възстановяване на вземане“ в размер съответно на 150 лева, на 25 лева и на 20 лева, поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Сами по себе си подобни такси се сочат за лишени от основание, тъй като срещу тях не се предоставя каквато и да е допълнителна престация.

Оспорва се тезата на ищеца, че напомнянето за падежа и за просрочието на месечните вноски представлява услуга, най-малкото защото благото от тази „услуга“ – редовното плащане на заемната вноска е в интерес главно на кредитора.

Твърди се, че процесният договор е недействителен (нищожен) поради противоречие с императивни правни норми – чл. 26, ал. 1, пр.1 и 3 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП, вр. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 145 ЗЗП. Записаната на видно място на първата страница информация 3 относно ГПР – 21.12 % и лихвения процент – 11,90 % се твърди, че не отговарят на действителния размер на поетия дълг. Сочи се, че в договора за потребителски кредит липсва конкретна методика как е определен ГПР (кои елементи са включени и как се формира посочената величина 21,12 %), а същият е посочен като абсолютна стойност.

Излага се, че погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и на допълнителните разходи – застрахователна премия и такса обслужване, което е в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК.

Оспорва се наличието на материалноправните предпоставки за обявяване на договора за предсрочно изискуем, както и факта на уведомяването на кредитополучателя за предсрочната изискуемост. Съобразно твърденията в исковата молба, че по силата на чл.

9.4.1., вр. чл. 9.6. от Общите условия „самото изпращане на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост е достатъчно, за да се счете, че предсрочната изискуемост е настъпила“, се сочи, че такова фингирано връчване е несъвместимо с принципите на потребителската защита и отношенията между икономически неравнопоставени субекти, съответно съдържащите го клаузи от общите условия – за нищожни. Оспорват се изпратените до адреса на кредитополучателя пратки да са съдържали волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Оспорва се длъжникът да е изпадал в забава, т.е. да дължи мораторна лихва.