Решение № 48 от 06.04.2026, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Брезник, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА АС. Д.А като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20251710100212 по описа за 2025 година

Предявени са два обективно съединени иска от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“, № 109-115, бизнес сграда „ТАО“, ет. 6, представлявано от изпълнителни директори С. П. и С. Б. срещу К. Б. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:

***********, с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 124, ал. 1 и чл. 422 от ГПК, като моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер от 1377.41 лв., формирана както следва: 500 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на задължението; 790,88 лв. – договорна лихва, начислена за периода от 05.12.2020 г. до 01.04.2024г. включително; 86,53 лв. – лихва за забава, начислена за периода от 02.04.2024 г. до 01.07.2025 г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените в заповедното и исково производство разноски.

В условията на евентуалност, моли съдът да постанови Решение, с което да осъди К. Б. М., с ЕГН: **********, като Кредитополучател по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R-165508/11.03.2020 г. (Договор за овърдрафт) да плати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: 200644029 следните неизплатени по процесния договор сумата в общ размер от 1377.41 лв., формирана както следва: 500 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на задължението; 790,88 лв. – договорна лихва, начислена за периода от 05.12.2020 г. до 01.04.2024 г. включително;

86,53 лв. – лихва за забава, начислена за периода от 02.04.2024 г. до 01.07.2025 г., 1 законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените в заповедното и исково производство разноски.

Ответникът К. Б. М., чрез назначения му особен представител в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор, с който по подробно изложени съображения оспорва иска.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена Заповед за изпълнение № 24 от 27.02.2025 г. по ч. гр. д. № 55 по описа на РС Брезник за 2025 г.

Установи се от обсъдените доказателства, че на 11.03.2020 г. ответникът К. Б. М. е сключил Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) до 500 лв. по разплащателна сметка № 000CC-R-165508/11.03.2020 г. с „Първа инвестиционна банка“ АД.

Установи се от заключението по съдебно – техническата експертиза, че съглашението е било подписано от ответника в качеството на кредитополучател.

Установи се от заключението по съдебно-икономическата експертиза, че усвоената сума по кредита е в размер на 500 лв. и че ответникът е заплатил по договора за кредит сума в размер на 534 лв.

Установи се от заключението на по съдебно-техническата експертиза, че договорът за кредит е сключен при шрифт, по-малък от 12 пункта.

По делото се установи също, че въз основа на договора за цесия от 02.04.2024 г., вземането е прехвърлено от „Първа инвестиционна банка“ АД в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.

На първо място съдът следва да отговори на въпросът: налице ли е прехвърляне на валидно задължение от цедента на цесионера, налице ли е уведомяване за цесията, изправна страна ли е кредиторът и какви са дължимите суми.

Паричните вземания, които ищцовото дружество – цесионер претендира, произтича от разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД, като в разглеждания случай безспорно се установи, че „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е активно материалноправно легитимиран по предявените искове с оглед факта, че е сключен договор за прехвърляне на вземания с „Първа инвестиционна банка“ АД на 02.04.2024 г., в предмета на който попада и вземането на цедента срещу ответника по делото. По отношение на уведомяването за цесията, липсват доказателства за получаване на уведомление от страна на ответника. Неспазването на задължението за уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането (в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2352/2013 г., II т.о., ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т.о.). По-нататък, съгласно чл.

235, ал. 3 ГПК настоящият съдебен състав отчете, че длъжникът на осн. чл. 99, ал. 3 2

ЗЗД е надлежно уведомен, с връчения препис на исковата молба по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за сключения договор за цесия от 02.04.2024 г., по силата на който ищцовото дружество е придобило вземанията, произтичащи от договор за заем от 11.03.2020 г.

Именно поради това са възникнали и последиците на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД спрямо него от 01.10.2025 г. Това е така, защото съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК съобщението съдържащо препис от исковата молба с приложеното към нея уведомление за цесия, се счита за редовно връчено. Трайна е практика на ВКС, обективирана в решение Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г., на I т.о., Решение № 139/05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г., І т.о., Решение № 6/04.04.2019 г. по т.д. № 917/2018 г., на І т.о., а именно, че ако в исковата молба е обективирано изявление на банката – ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита за предсрочно изискуем, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник, е приложима и по отношение на уведомяването на длъжника за извършената цесия по реда и при условията на чл. 99, ал. 3 ГПК. В случай на невъзможност длъжникът да бъде намерен на посочения от него в договора адрес, правата на кредитора са защитени с предвидените възможности за връчване на уведомлението или чрез нотариална покана по чл. 50 ЗННД, или чрез прилагане на процедурата по чл. 47, ал. 1-5 ГПК. Правото на защита на длъжника, било то спрямо цедента или спрямо цесионера, е защитено, чрез назначаването на особен представител в исковото производство и то след стриктно провеждане на процедурата по връчване на уведомление, предвидена в чл. 47, ал. 1–5 ГПК. По своята правна същност, както обявяването на кредита за предсрочно изискуем, така и прехвърлянето на вземането (цесията), представляват правопроменящи юридически факти, които заварват едно вече съществуващо правоотношение и въздействат върху него. При правопроменящите юридически факти промяната на облигационното правоотношение може да се свърже, както с промяна на неговото съдържание (какъвто е случая с обявяването на кредита за предсрочно изискуем), така и с промяна на правното качество (в хипотезата на цесия).

Именно в този смисъл са и определенията, постановени по реда на чл. 288 ГПК, с които по този правен въпрос, не е допуснато касационно обжалване (Определение № 72/05.02.2021 г. по к.т.д. № 1188/2020 г. на I т.о. на ТК на ВКС, Определение № 50649/06.12.2022 г. по к.т.д. № 977/2022 г. на I т.о. на ТК на ВКС, Определение № 60850/02.12.2021 г. по гр.д. № 2537/2021 г. на III г.о. на ГК на ВКС).

Цедираното вземане, предмет на издадената Заповед за изпълнение ч.гр.д. № 55 по описа на РС Брезник за 2025 г. и предявените искове, произтича от Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) до 500 лв. по разплащателна сметка № 000CC-R165508/11.03.2020 г., който безспорно се установява, че е сключен. Безспорно е от заключението на вещото лице по СИЕ, че заемната сума е предадена, с което е завършен фактическия състав на реалния договор. Същият разкрива характеристики на потребителски договор съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, но съдът цени усвояването на средства и като конклудентно действие, с което заемателят се съгласява с параметрите на договора. Така след усвояване на паричния заем, за заемателя е възникнало задължението да върне сумата, като съгласно Общите условия изискуемостта на вземанията по Договора настъпва с определената месечна падежна дата, която в 3 настоящия случай е 5-то число от месеца, следващ отчетния месец.

Основните възражения на особения представител на ответника срещу предявения иск касаят действителността на сключения договор за потребителски кредит. Твърди се, че последният нарушава редица императивни разпоредби на ЗПК, поради което се явява нищожен и не е породил своите правни последици. Така наведените доводи са основателни. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В случая от заключението на назначената съдебна – техническа експертиза се установява, че в процесният договор основният текст е с приблизителен размер около 11–12 pt, докато в „Общите условия“ основният текст е с приблизителен размер около 9–10 pt, като на места е и по-малък.

Представените „Общи условия“ не са оформени със същия размер на шрифта като договора и са отпечатани с по-малък от 12 pt шрифт. Вещото лице изрично е посочило, че двата документа (Договор и Общи условия) не са изготвени с еднакъв размер на шрифта. „Общите условия“ са отпечатани със съществено по-малък размер на шрифта от този в договора и под 12 pt, като текстът е силно сгъстен с малки междуредови разстояния и повишена плътност на знаците. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че на основание чл. 22 от ЗПК сключеният договор за кредит от 11.03.2020 г. е недействителен и като такъв не може да обвърже и да създаде задължения за ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.

В случая, според експертизата, до момента са били платени от ответника общо 534 лева. Доколкото договорът е недействителен, цялата платена сума трябва да се отнесе като дадена за погасяване само на главницата. Така че, независимо от отнасянето на част от сумата за погасяване на лихвите и неустойките, както е направил ищецът, след като лихви и неустойки не се дължат, то цялата платена сума служи за погасяване на главницата. Платени са общо 534 лева, при положение, че сумата, дадена в заем, възлиза на 500 лева. С други думи, главницата по заема е погасена изцяло като К. Б. М. е надвнесъл сумата от 17.38 евро (34 лв.).

Доколкото разглеждането на евентуално предявения осъдителен иск да бъде осъден К. Б. М., с ЕГН: **********, да плати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: 200644029 сумата в общ размер от 1377.41 лв., е поставено от ищеца под условие на отхвърляне на главния иск, поради липса на обявена предсрочна изискуемост, което обстоятелство не е сред обсъдените от съда мотиви за неоснователност на главния иск, не се следва произнасяне по евентуалния, по който изхода би бил идентичен.

С оглед изхода на делото на ищцовото дружество не следва да се присъждат разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“, № 109-115, бизнес сграда „ТАО“, ет. 6, представлявано от изпълнителни директори С. П. и С. Б., искове с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл.