Определение № 232 от 29.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 232 гр. София, 29.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500105 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.274 ГПК - ЧЛ. 279 ГПК

ВР. С ЧЛ. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Г. В. К. , против ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 16202 от 16.10.2024 г., постановено по гр. д. № 4778/2024 г. по описа на СГС, ГО, I-14 състав, с което на основание чл. 130, изр. 1 от ГПК е върната исковата молба по предявения от Г. К. иск срещу Софийски районен съд с правно основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 2б от ЗОДОВ вр. с чл. 282, ал. 2 ал. 3 от НК, чл. 3, 6 и 13 ЕКЗПЧ и чл. 47 и чл. 48 ХОПЕС и чл. 29, 45, 57 КРБ вр. с чл. 5, ал. 4 КРБ и е прекратено производството по делото. Излага съображения, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Счита, че са налице противоречиви произнасяния по отношение исканията му за освобождаване от държавна такса по различни производства пред СРС и СГС, което съставлява отказ от правосъдие. Счита, че са налице основания за отвод на съдебния състав на СРС, както и че се нуждае от адвокат – особен представител, който следва да е адв. Ю., както и че има нужда от преводач.

Моли съда да отмени определението и да върне делото за продължаване на процесуалните действия.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК (обжалваното определение връчено на частния жалбоподател чрез адв. Т. на 25.10.2024 г.

1 като частната жалба е подадена на 29.10.2024 г. по пощата). Жалбата изхожда от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

СГС е сезиран с искова молба вх. № 47329/23.04.2024 г., депозирана от Г.

В. К., с която са предявени искове срещу Софийски районен съд за обезщетение за причинени неимуществени вреди, свързани с разглеждането и решаването на гр.д. № 449/2019 г. по описа на ВКС. Ищецът твърди, че правното основание на предявените искове е по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 2в от ЗОДОВ вр. с чл. 4, ал. 3 от ДЕС, чл. 6 от ДЕС вр. с чл. 6 от ЕКПЧОС и чл.

47 ХОПЕС.

С Определение № 12678/14.08.2024 г. СГС, ГО, VІ-14 състав, е освободил ищеца от заплащане на държавна такса. Със същото определение е оставена без уважение молбата за допускане на правна помощ под формата на процесуално представителство.

Така постановеното определение в частта за отказ от предоставяне на правна помощ е било обжалвано от ищеца, като с Определение № 2536/09.10.2024 г. на САС, ХV-ти търговски състав по ч.гр.д. № 2589/2024 г. е потвърдено Определение № 12678/14.08.2024 г. СГС, ГО, VІ-14 състав в частта на оставянето бчез уважение на молбата за предоставяне на правна помощ.

С разпореждане № 19739/14.08.2023 г. решаващият съд е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца в едноседмичен срок да: 1.

Конкретизира твърди ли да накърнени негови лични права от изложените процесуални нарушения на СРС, по кое дело са извършени, като конкретизира същите, за което съдът е указал, че формално цитиране на текстове от нормативни актове не е уточнение на накърненото право; 2. Предявен ли е иск за забавено правосъдие, в който случай посочи по кое дело е налице забава и да посочи период на забавата; 3. В случай, че претендирата сума от 100 000 лв. е на основание забавено правосъдие и противоправно деяние, да посочи в рамките на посочената сума размер на всяка от претенциите. На ищеца са указани санкционните последици при неизпълнение указанията, а именно че исковата молба ще бъде върната.

Препис от разпореждането е получен от ищеца на 19.08.2024г.

С оглед на направено искане от ищеца с вх. № 91176/20.08.2024 г. за удължаване срока за изпълнение на указанията, СГС, VІ-14 състав, с Определение № 22572 от 20.09.2024 г. е продължил срока с две седмици, считано от 20.09.2024 г.

Със Заявление с вх. № 105448/03.10.2024 г., ищецът не е направил необходимата конкретизация на исковата молба с оглед на дадените му от съда указания. Не е направил други уточнения, като отново се е позовал на описаните в подадената искова молба факти и обстоятелства.

С обжалваното определение съдът е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба с приложенията към нея. В мотивите съдът е приел, че исковата молба липсват твърдения за законоустановен фактически състав с наличието на отделни твърдения за деяние, авторство, противоправност, вреда и причинна връзка. Това е довело до невъзможност за евентуалното разпределяне на доказателствената тежест и събирането на 2 релевантни доказателства, предвид неяснота за относимостта им към конкретните твърдения. В този смисъл е възприето, че производството е недопустимо и исковата молба следва да бъде в върната по аргумент от чл.

130, изр. 1 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема то правна страна следното:

Ищецът е предявил искове, твърдейки, че са същите са правно основание по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 2в от ЗОДОВ вр. с чл. 4, ал. 3 от ДЕС, чл. 6 от ДЕС вр. с чл. 6 от ЕКПЧОС и чл. 47 ХОПЕС. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Наличието на правен интерес от предявяване на иска е абсолютна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск, за която съдът следи служебно. При извършена преценка в тази насока решаващият съд е дал ясни, точни и пълни указания на ищеца с разпореждане от 14.08.2024 г., да уточни правния си интерес от предявяване на исковете, предмет на делото. В изпълнение на указанията на съда, ищецът не е уточнил претендираното право, което е довело до невъзможност решаващият съд да направи преценка дали същите са с правно основание по ЗОДОВ или чл. 49 ЗЗД. Съдът изцяло с п о д е л я изводите на първоинстанционния съд като правилни и законосъобразни, като на осн. чл. 278 ал.4 вр. чл.272 от ГПК препраща към тях. Предявена е недопустима искова молба, поради което липсва защитим правен интерес за ищеца, което се явява пречка за разглеждане на исковата претенция.

По изложените съображения, въззивният съд счита, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на исковете, предмет на делото. С оглед на това същите са процесуално недопустими и са налице предпоставките на чл. 130 ГПК за връщане на исковата молба.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от изложеното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 16202 от 16.10.2024 г., постановено по гр.д. № 4778/2024 г. по описа на СГС, I ГО, I-14 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, при условията на чл.274 ал.3 вр. чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3