Решение № 657 от 13.10.2023, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 657 гр. Благоевград, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Силвия Алексова при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Силвия Алексова Гражданско дело № 20211210102161 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба /поправена на лист 54 от делото/, подадена от , Изпълнителен директор на Надействащ чрез: М - гл. публичен изпълнител в дирекция „Събиране” при ТД на НАП С с адрес за съобщения: гр. С ул. „Т и чрез В. Н. П. главен юрисконсулт в дирекция „Със адрес за съобщения: гр. С.. срещу Б, с ЕГН **********, в качеството си на ЕТ „Исъс седалище и адрес на управление: гр. Си Л. К. К., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б.

Направено е искане да се постанови решение, с което да бъде обявена за недействителна по отношение на НАП, като сделка с имуществени права на длъжника, при която даденото значително надхвърля полученото, покупко-продажбата на следния недвижим имот:

Сграда с предназначение „Друг вид сграда за обитаване”, с идентификатор № /седемнадесет хиляди четиристотин и пет точка четиридесет и две точка осемдесет и три точка две/, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** /седемнадесет хиляди четиристотин и пет точка четиридесет и две точка осемдесет и три/, находяща се в село Гр, област Благоевград, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № Р. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № г. на Началник на СГКК - Благоевград, с адрес: гр. Градево, със застроена площ от 112.00 /сто и дванадесет/ квадратни метра, брой надземни етажи: 2 (два), брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, при граници, (съседи):

***, който обект съгласно документ за собственост представлява: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА - „КЪЩА ЗА ГОСТИ” на две нива, свързани помежду си посредством вътрешно стълбище, състояща се от: СУТЕРЕННО НИВО - котелно, изградено на кота -2.60 метра (минус две цяло и шестдесет стотни метра) с площ от 30 (тридесет) квадратни метра, 1

ПЪРВО НИВО, изградено на кота +/- 00 метра (плюс/минус нула цяло нула нула стотни метра), със застроена площ от 108 (сто и осем) квадратни метра, включващо: антре, дневна с трапезария, кухня, две спални и две бани с тоалетни и ВТОРО НИВО, изградено на кота + 2.95 метра (плюс две цяло деветдесет и пет стотни метра), със застроена площ от 125 (сто двадесет и пет) квадратни метра, включващо: антре, дневна с трапезария и кухненски бокс, стая, две спални, две бани с тоалетни и три тераси, изградена в собствения на купувача ИМОТ № 042083 (нула четиридесет и две хиляди осемдесет и три), с начин на трайно ползване „жилищна територия”, с площ от 2.252 дка (два декара двеста петдесет и два квадратни метра), находящ се в местността „ВЪКОВИЦА” в землището на село Градево, община С, при граници /съседи/: имот № 042082 - жилищна територия на село Градево застроена територия извън строителните граници; имот № 000223 - полски път на Община С имот № 042084 - нива на Л. К. К., който имот е образуван от имот № 042040 (нула четиридесет и две хиляди и четиридесет), извършена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 61, том II, per. № 2724, дело № 237 от 02.04.2020 г. по описа на Александър Балабански - помощник нотариус по заместване при И per. в Нотариалната камара под № 241, район на действие Районен съд - Благоевград. При условията на евентуалност, да бъде обявена за недействителна по отношение на НАП продажбата, като сделка с имуществени права на длъжника, сключена с намерение да се увредят публичните взискатели.

В исковата молба се твърди, че повод за подаването на настоящата искова молба са неплатени публични задължения на ЕТ „Б и извършена сделка с недвижим имот след връчен Акт за установяване на публично държавно вземане № г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”. Изтъкнато е, че са предявени два обективно съединени иска в условията на евентуалност с правно основание по чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК - главен иск и по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК - в условие на евентуалност: за обявяване за недействителна по отношение на държавата - публичен взискател, на сключена сделка след връчване на Акт за установяване на публично държавно вземане № 0 издаден от Изпълнителния директор на Дъ

Сочи се, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 61, том II, рег.

№ 2724, дело № 237 от 02.04.2020 г. по описа на А- помощник нотариус по заместване при Искра Кутева, рег. в Нотариалната камара под № 241, район на действие Районен съд Благоевград и вписан в Имотния регистър при АВ, по персоналната партида № 6512 на лицето, е извършена сделка за отчуждаване на гореописания недвижим имот.

Излага се, че имотът е продаден от Е за сумата в размер на 70 000.00 лв. /седемдесет хиляди лева/. Изтъкнато е, че данъчната оценка на горепосочения недвижим имот е 6 204.60 лв. /шест хиляди, двеста и четири лева и 60 ст./, съгласно писмо на дирекция МДТ, община Симитли. Изложено е становище, че съгласно чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК недействителни по отношение на държавата, съответно на общините са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения: възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото и сделки или действия, извършени във вреда на публичния взискател. Сочи се, че публичните задължения на Бв с ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „Б са по Акт за установяване на публично държавно вземане № издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с който подлежи на възстановяване публично държавно вземане сумата в размер на 330 640.05 лв., като се твърди, че актът е връчен на 26.01.2020 г. Заявено е, че според чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, публични са държавните вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от 2 средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз.

Заявява се, че гореописаният Акт за установяване на публично държавно вземане № 1 е обжалван пред Административен съд - Благоевград и потвърден с Решение №. Посочено е, че Решението на А е обжалвано и потвърдено от Върховен административен съд с Решение № . Твърди се, че към настоящия момент, съгласно справка от данъчно-осигурителната сметка на лицето, публичните задължения на Е Ис ЕГН ********** по влязъл в сила Акт за установяване на публично държавно вземане, издадено от Изпълнителния директор на Д, не са платени.

Изложено е становище, че в конкретния случай е налице възмездна сделка с имуществени права на длъжника, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото. Излага се, че процесният недвижим имот е продаден за сумата в размер на 70 000.00 лв., която цена е посочено, че е по-ниска от пазарната цена на имота към датата на сключване на сделката. Посочено е, че след като на 26.01.2020 г. на Бо с ЕГН **********, в качеството му на Е3, е връчен Актът за установяване на публично държавно вземане, същият, на 02.04.2020 г., е продал процесния недвижим имот, с която сделка се уврежда публичният взискател.

Изтъкнато е, че намерението за увреждане е мисъл и желание да се направи нещо във вреда на кредитора, т.е., съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора и като такъв вътрешно мисловно - емоционално състояние на длъжника, то няма самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите разпоредителни волеизявления. Изложено е становище, че следва да се има предвид, че в случая, хипотезата по т. 4 от ДОПК - сделка, сключена с намерение да се увредят публичните взискатели, не включва изискване от публичния взискател или публичния изпълнител и доказване на такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е сключена след връчването на акта, с който се установява публично държавно вземане.

Препис от исковата молба е връчен на ответниците, като в законоустановения срок са постъпили писмени отговори. С отговора на ответника К. предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани.

По отношение на иска с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК, е изразено становище, че според посочената разпоредба, недействителни по отношение на държавата, съответно общините, са сключените след датата на деклариране, или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизията, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения: възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото. Изтъкнато е, че за да възникне твърдяното потестативно право на ищеца, на посоченото правно основание, е необходимо да са налице всички кумулативно изискуеми елементи от сложния фактически състав, визиран в разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно: да е налице публично задължение за прехвърлителя по сделката; атакуваната сделка да е сключена след установяването на публичното задължение на прехвърлителя по сделката или след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения; атакуваната сделка да е валидна /действителна/; същата да е възмездна, с имуществени права на длъжника, като даденото по сделката значително да надхвърля по стойност полученото по нея. Достатъчно е да не е налице един от посочените по-горе елементи от фактическия състав, за да се направи извод за неоснователност на исковата претенция. Излага се, че в настоящия казус не е осъществен 3 последният елемент от сложния фактически състав - даденото по възмездната сделка не надхвърля значително, по стойност, полученото по нея, като се твърди, че равностойността на престациите се преценява към момента на сключването на сделката. Посочено е, че критерият „равностойност“ не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и цената на полученото по сделката, а те следва да са съпоставими и съответстващи на цените на конкретните стоки /имущество/ през релевантния период, т.е., към момента на сключване на сделката.

Твърди се, че наличието на неравностойност, съответно - несъответствие на платената цена, с действителната стойност на придобитото имущество, не съставлява самостоятелно основание за прогласяване на относителна недействителност. Сочи се, че за да е налице такава, несъответствието следва да бъде значително и не може да бъде въведен обаче единен критерий относно това кое е „значително“ — нито като абсолютна стойност, нито като процент, а дали неравностойността на престациите е значителна и оттук - дали тя обуславя недействителност на сделката, се преценява във всеки конкретен случай.

Изложено е становище, че в настоящия казус, процесният имот е продаден за 70 000 лева, като данъчната му оценка е в размер на 6 034,10 лева. Отделно от това, в отговора се твърди, че пазарната стойност на продаденото имущество също е под договорената продажна цена по процесната сделка. Следователно, няма как даденото да надхвърли полученото. Още повече, посочено е, че не е настъпила вреда за публичния изпълнител, доколкото е налице равностойно остойностяване на процесния имот, чрез постъпване в активите на продавача, на сумата от изповяданата сделка, в размер на 70 000 лева.

По отношение на иска, предявен в условията на евентуалност с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, е изложено становище, че за да възникне твърдяното потестативно право на ищеца, следва да е осъществен фактическият състав на посочената разпоредба. Твърди се, че елементите от фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК са следните: да е налице публично задължение за прехвърлителя по сделката; атакуваната сделка да е сключена след датата на установяване на публичното задължение на прехвърлителя по сделката или след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения; атакуваната сделка да е валидна /действителна/; същата да е извършена с намерение да се увреди публичният взискател.