Определение № 507 от 23.05.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 507 гр. Ловеч, 23.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500330 по описа за 2025 година Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 3254/09.05.2025 г. от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от Изпълнителния директор З.Б., чрез юрисконсулт Б. Д. против разпореждане № 1058 от 07.04.2025 г. по ч.гр.д.

357/2025 г. по описа на районен съд –Тетевен. Считат същото за неправилно н незаконосъобразно, като посочват, че за да отхвърли заявлението, предмет на частната въззивна жалба, първоинстанционния съд е приел, че не са представени доказателства, установяващи материалната и процесуалната легитимация на заявителя. Сочат, че съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.

1 от ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна.

Според препращащата норма на чл. 410, ал. 2 от ГПК към чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, която е приложима и в заповедното производство, заявителят следва да изложи обстоятелствата, на които основава искането си, които обстоятелства са различни с оглед различния характер на конкретното вземане, което означава, че последният следва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В т. 2. б. на TP № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 4/2013 г., което е задължително за съдилищата, е прието, че точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността 1 на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение. Излагат се доводи, че съгласно изискването на чл. 410, ал. 3 от гпк, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Това изискване кореспондира със задължението на заповедния съд да извърши проверка относно действителността на договора като, в частност, ако установи неравноправна клауза, на която се основава заявлението, или обоснована вероятност за това, има правомощието да остави без уважение искането в съответната част, по арг. от чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. Съдът може да откаже издаване на заповед за изпълнение и когато прецени, че искането е в противоречие със закона или с добрите нрави /чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК/.

Сочат, че в производството по чл. 410 от ГПК съдът е ограничен при преценката си дали подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се уважи, до това да провери налице ли са положителните предпоставки, изброени в чл. 410 от ГПК и липсата на отрицателните предпоставки на чл. 411 от ГПК. В тази връзка посочват, че съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 от ГПК съдът отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави /т. 21; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това /т. 3/. С оглед изложеното приемат, че незаконосъобразно районният съд е отказал издаването на заповед за изпълнение. В този смисъл посочват съдебна практика, именно: Определение № 276 от 6.04.2023 г. на ОС - Добрич по в.ч.гр.д. № 156/2023 г. и Определение № 548 от 27.06.2022 г. на ОС - Добрич по в.ч.гр.д. № 408/2022 г. Определение от 30.06.2020 г. на ОС - Кюстендил по в. ч. гр. д. № 189/2020 г„ Определение № 497 от 21.06.2010 г. по ч. гр. дело № 292/2010 г. на I ТО, ТК на ВКС. Изтъкват, че в разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК изчерпателно са изброени писмените доказателства, които следва да бъдат представени от заявителя и няма основание тя да се тълкува разширително, извън буквалния й смисъл. Според нея към заявлението трябва да се представят договорът с потребителя, ако е сключен в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Излагат се подробни съображения в тази насока.

Сочат, че съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено 2 искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК. Молят да бъде отменено разпореждането на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно и съдът да се произнесете по съществото на въпроса.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД - София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Й. Л. Й. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ****, за вземане в размер на 1000 лв. - представляващи главница; договорна лихва в размер на 350.36 лева за периода 22.05.2024 г. до 22.10.2025 година, 1696.32 лева- сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 22.05.2024 г. до 22.10.2025 година; 98.66 лева- лихва за забава по договор за заем за периода от 23.05.2024 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва от подаване заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението.

Претендирани са и разноски в размер 62.91 лева д.т. и 50 лева юриск. възнаграждение. Посочено е, че договорът е изтекъл на 22.10.2025 година и не е обявяван за предсрочно изискуем.

Първоинстанционният съд с разпореждане № 985/31.03.2025 година е оставил без движение на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК заявлението по чл. 410 от ГПК на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - гр. София като е указала на заявителя, че следва да уточни получил ли е длъжника Й. Л. Й. с настоящ адрес в **** уведомителното писмо по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за цесия, 3 след сключване на договора за прехвърляне на вземането и ако го е получил кога и по какъв начин е сторено уведомяването. Указал е, че следва да посочи как и по какъв начин е обявена предсрочната изискуемост на кредита, тъй като падежа на последната вноска по същия настъпва на 22.10.2025 г., а заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение против Й.

Л. Й. с настоящ адрес в **** е предявено пред съда на 31.03.2025 г., като в доказателствата по заявлението не са представени такива, обуславящи настъпването на предсрочна изискуемост. Указал е на заявителя, че ако не отстрани в срок посочените нередовности, заявлението ще бъде оставено без разглеждане и върнато на заявителя.

Подадена е молба вх. № 2431 от 04.04.2025 г. от заявителя в която се позовава на съдебна практика и счита, че заявлението не страда от пороците, посочени от пъвоинстанционния съд.

Първоинстанционият съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, като е приел, че същото е нередовно и не са отстранени констатираните нередовности.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК - искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като не са изложени обстоятелствата, на които се основава искането, по ясен и разбираем начин.

Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал.2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства.

Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно, 4 както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС, е именно, че абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна и това следва от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127 ал.1 от ГПК. Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013 г. II т.о.

„заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането", така и в постановените от ВКС Опр. № 46 от 20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на I т.о на ВКС; Опр.№ 187 от 11.03.2011 г. по ч.т.д.№ 164/2011 г. на I т.о, ТК; Определение № 126 от 28.01.2011 г. по ч.т.д.№ 20/2011 г. на II т.о. ТК, както и Определение № 241 от28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011 г. II т.о ТК.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410, ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК - изложение на обстоятелствата, на които основава искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В този смисъл и т.2.б. от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 година – точната индивидуализация на вземането по основание и размер, както и всички факти относно цедирането и настъпването на изискуемостта, обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение.

В конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да бъдат отстранени констатираните нередовности, такава пълна индивидуализация на вземането не е направена, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл. 411, ал.1, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено. Вземането произтича от Договор за заем Microcredit Online № 8062-0020****/22.04.2024 г. с „Микро кредит“ АД, ЕИК **********, цедирано на 24.09.2024 година на заявителя.

5

Договорът за заем е с главница 1000 лева, като общата сума за погасяване е 1350.36 лева, за срок от 18 месеца, които следва да бъдат погасени на 22 –ро число от месеца на 18 погасителни вноски от 75.02 лева.

Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 40.48 % и ГПР 48.90 %. С договор за допълнителни услуги „Разглеждане до минути“ е уговорено заплащането на цена на услугата общо 1 696.32 лева, за срок от 18 месеца, платими на 22-ро число с вноска 94.24 лева.

Срокът на договора е 22.10.2025 година, т.е. към датата на подаване на заявлението не е изтекъл. В самото заявление е посочено, че е изтекъл и не е обявяван за предсрочно изискуем, в този смисъл няма твърдения и данни да е бил обявен за такъв и това да е достигнало до знанието на длъжника. Освен това липсват данни и за уведомяване на длъжника по реда на чл. 99 от ГПК за извършената цесия.