Решение № 403 от 19.08.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Смолян, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело № 20255440100510 по описа за 2025 година

Производството по делото е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.

187, ал. 7 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца В. П.

П., с ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, действащ чрез пълномощника си адвокат В. П. - АК *** срещу ответника * * * , с адрес: ***, представлявана от ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 7 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД , след допуснато изменение на исковата претенция , на основание чл.214 от ГПК, както следва: за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3205,70 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 28.03.2022г. до 28.03.2025г. получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 28.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 554,57 лева от датата на възникване на задължението за всеки отчетен период, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на завеждане на исковата молба в съда 27.03.2025 г. (вкл.).

Претендират се направените по делото разноски.

В исковата молба се излагат твърдения, че:

Ищецът работи по служебно правоотношение в ***и служи като *** в *** при *** при ***. Твърди, че е полагал труд на смени при 24- часов режим на 1 работа, съгласно графици при сумарно отчитане на работното време на тримесечие. Всяка от смените е с продължителност от 12 часа, като е полаган труд и през нощта (22.00 часа - 06.00 часа).. Твърди,че за времето от 28.03.22г. до 28.03.2025г. ищецът е положил нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1,143 формира разлика между изплатеното на ищеца възнаграждение и дължимото му такова вследствие положения нощен труд.

Ищецът твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. В чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР е предвидено изплащане на допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд, какъвто труд съгл. чл. 179, ал. 1 от ЗМВР полага ищецът.

Според нормата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Ищецът твърди, че по време на процесния период са действали Наредба № 8121з 1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г. и Наредба № 8121з922/22.07.2011г., обн. в ВД бр.60/29.07.2022г„ в сила от 22.07.2022г. и действаща към момента, издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Твърди, че преди това са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., обн. в ДВ, бр.60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., Наредба № 8121з592/25.05.2015г., обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г. в сила от 01.04.2015г. до 29.07.2016г. и Наредба № 8121з 407/11.08.2014г.,обн. в ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г. до 02.06.2015г.), като текстовете на чл. 3, ал. 3 от посочените по-горе наредби от 2016, 2015 и 2014г. са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Същото е предвидено и в наредбите от 2020г. В разпоредбата на чл.

31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, а полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Ищецът твърди, че в последвалите тази наредба нормативни актове - последните 4 наредби, такава изрична норма липсва. Твърди се, че липсата на такава норма не следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Ищецът твърди, че при наличието на посочената непълнота в правната уредба, касаеща служителите в МВР по чл.142,ал.1, т.1 от ЗМВР и 2 предвид изричната разпоредба на чл.179,ал.1 от ЗВМР, предвиждаща, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, както и препращането на чл.188, ал.2 от ЗМВР към КТ, следва субсидиарно да се приложи КТ, и по специално чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложим е коефициентът 1,143. Ето защо основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 след отмяната на Наредба № 8121з-407 от 11 август 2014 г. е нормата на субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал.2. Освен това на основание чл.188 ал.2 от ЗМВР „Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда", т,е. по силата на тази препратка за неуредените въпроси на нощния труд в ЗМВР не само е допустимо, но задължително приложението на КТ, и в частност на НСОРЗ. По изложените причини, ищецът твърди, че положеният от него нощен труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляването му с коефициент 1,143 за претендирания период. Твърди още, че лишаването му от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд би го поставило в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл.67 ал.7 т.1 от ЗДСл и чл.261 от КТ. В подкрепа основателността на иска се посочва и Решение от 24.02.2022г. на съда на ЕС по дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от PC-Луковит . Ищецът твърди още, че с изменението на разпоредбата на чл.187,ал.1 и 4 от ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/2020г., в сила от 11.07.2020г., с което е предвидено по ал.1, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, както и че според ал.4, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент 1, а не с коефициент 1,143, както е по КТ и по ЗДСл, е налице неравенството в третирането на държавните служители в МВР по чл.142 ал.1 т.1, полагащи нощен труд,което е закрепено законово, като не е съобразено с Директива 2003/88 ЕО, с Хартата на основните права на Европейския съюз, с практиката на СЕС, както и с разпоредбата на чл. 179, ал.1 от ЗМВР и с разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР. По този начин посочените служители в МВР, полагащи нощен труд се поставят в неравностойно положение спрямо работещите по трудови договори по КТ и държавните служители по ЗДСл., полагащи нощен труд. В случая разликата в третирането на тази категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите, не се основава на обективен и разумен критерий, поставен от законодателя и не е свързана с допустима от закона цел, която да оправдае по-неблагоприятните условия за полагане на нощен труд от работещите в публичния сектор, каквито са полицаите и пожарникарите.

3

Твърди, че отчитането на положения труд става сумирано чрез съответните протоколи, изготвени от *** за всяко тримесечие. Твърди се, че през исковия период, ищецът е положил над 1 500 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1.143 е над 1 850 часа дневен труд. След превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд се явява разлика в часове положен допълнителен труд, който не е заплатен. Твърди се, че в рамките на исковия период ищецът има отработен нощен труд и през официални празници, които се равняват на два часа допълнителен труд, подлежащ на плащане на 200%. Твърди се, че неизпълнението от страна на ответника-работодател на задължението му за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения коефициент 1.143, го поставя в забава, за което дължи законна лихва. Лихвата е върху неплатените възнаграждения по тримесечия, като началната дата за изчисляване е последния ден от месеца, следващ този на тримесечието, за което се отнася, с оглед отчитането на труда, изчисляването и изплащането съобразно ЗМВР. Крайната дата на изчисляване е датата предхождаща дата на подаване на исковата молба.

Претендира присъждане на деловодните разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер.

Ответникът твърди, че в настоящия случай не е спорно и видно от представената служебна бележка, издадена от ***, ищецът е държавен служител със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР - статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон. Твърди се, че в исковата молба се навеждат твърдения за субсидиарно прилагане на Кодекса на труда (КТ) и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), по отношение на отчитането и изплащането на нощния труд, което е неотносимо. Твърди се, че организацията на работното време на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се урежда именно с Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. по законова делегация и е недопустимо с прилагането на общите правила, установени по Кодекса на труда и НСОРЗ същата да се пренебрегва. Твърди се, че празнота и основание за субсидиарно прилагане на нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ не е налице. Възразява се срещу твърдението за приложимост на преобразуващия коефицент 1,143 по реда на НСОРЗ. Твърди се, че исковата претенция противоречи на постановеното Тълкувателно решение 1/2020 от 15.03.2023 г. на Общо събрание на Гражданската колегия на Върховен касационен съд.

Твърди се, че не са налице предпоставки за субсидиарно прилагане на КТ и ЗДСл, включително и на актовете към които препращат. Твърди се, че неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните механизми - заплащане на нощният труд, допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР, по - голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал. 1 ЗМВР/, по благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 6, 7 и 8 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по 4 благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на I категория труд /чл. 69 КСО/ и др. Възразява срещу твърдението на ищеца за поставянето му в неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение по КТ и държавни служители по ЗДСл полагащи нощен труд. Възразява се и срещу твърдението за несъвместимост на нормата на чл. 187, ал.4 ЗМВР с правото на съюза. Тази свободна интерпретация противоречи на основни принципи на тълкувателната дейност на СЕС по отношение на отнесените към нея от националната юрисдикция правни норми в спора.