Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2141 от 19.08.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1752/2025
Вид
Определение № 2141
Подписан
19.08.2025
В сила
19.08.2025
Състав
Иван Иванов , Васил Василев, Николай Метанов

Цитирани разпоредби

  • чл. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 264, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2141 гр. София, 19.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251000501752 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частната жалба с вх. № 62796/ 23.05.2025 г., подадена от Т. П. А. от гр.

София, чрез пълномощника адвокат С. М., против протоколно определение от 16.05.2025 г., постановено по гр.д. № 11603/2024 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-Д въззивен състав, в частта, с която въззивната жалба срещу решение № 12599 от 25.06.2024 г. по гр.д. № 23727/2022 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 162 състав е върната и производството по делото е прекратено в частта, в която искът с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС е отхвърлен по отношение на едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***.

Твърденията са, че след като в съдебното заседание на 16.05.2025 г. направил отказ от иска, пълномощникът на въззивницата узнал от разговор с последната, че двете сгради - предмет на спора, представлявали единственото й семейно жилище, в които живеела със семейството си, а това било „годно доказателствено основание, доказващо владеенето и своенето на терена върху който са построени“.

Молбата към съда е определението да бъде отменено в обжалваната част и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба Столична община - гр. София не е представил писмен отговор.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав, съобрази следното.

1

Производството по гр.д. № 11603/2024 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-Д въззивен състав е образувано по въззивна жалба с вх. № 267216/ 20.08.2024 г., подадена от Т. П. А. от гр. София срещу решение № 12599 от 25.06.2024 г. по гр.д. № 23727/ 2022г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 162 състав, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС, предявен от Т. П. А. от гр.

София против Столична община - гр. София с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в адрес ***, с площ от 165 кв. м., вид на територията: урбанизирана, НТП: ниско застрояване /до 10 м./, стар номер на имота 1726, кв. 33, парцел II, ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 22 кв. м. с идентификатор *** и сграда на допълващо застрояване с площ от 12 кв. м. с идентификатор ***, при съседи на имота: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и

***.

В съдебното заседание на 16.05.2025 г. пълномощникът на ищцата адвокат С. М. заявил от името на своята доверителка, че поддържа въззивната жалба единствено по отношение на поземления имот и оттегля въззивната жалба по отношение на двете сгради. С оглед това изявление на основание чл. 264, ал.1 от ГПК съдът прекратил въззивното производство в тази част.

В изпълнение на правомощията си по чл. 278 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява частната жалба като процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от лице, което има правен интерес от обжалването на самостоятелна част от валиден и допустим и подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

След обсъждането на доводите на жалбоподателката установените от доказателствата факти относно оплакванията за неправилност на определението приема следното.

Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК в уредбата на обжалването на определения и разпореждания законодателят е дал превес на принципа за установяване на обективната истина (чл. 10 от ГПК) пред изискването за процесуална дисциплина и свързаното с него концентрационно начало, като последователното провеждане на този принцип изисква приложение и на останалите правомощия на съда при пълен въззив, а именно възможността да бъде проверена правилността на обжалвания акт и на невъведени в частната жалба оплаквания.

Пълномощникът на въззивницата е бил овластен по силата на представеното с въззивната жалба пълномощно от 15.08.2024 г. с правомощието да защити нейните права и законни интереси и да осъществи процесуално представителство пред Софийския градски съд. В съответствие с разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ГПК общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване. За сключването на спогодба, за намаляване, 2 оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за участие в информационна среща за процедура по медиация и в процедура по медиация, за получаване на пари или на други ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е необходимо изрично пълномощно - чл. 34, ал. 3 от ГПК. Такова изрично упълномощаване в цитираното пълномощно няма, а е безспорно, че оттеглянето на въззивната жалба съставлява по своята същност разпореждане с предмета на делото, предвид което за валидното му извършване пълномощникът следва да бъде изрично упълномощен. (решение № 2799 от 5.11.1963 г. по гр. д. № 2443/1963 г. на ВС на НРБ, III г.о.) Въззивният съд не е съобразил, че оттеглянето на въззивната жалба е било заявено от пълномощник при липса на редовно учредена представителна власт за извършване на това процесуално действие, в резултат на което постановил незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 16.05.2025 г., постановено по гр.д. № 11603/2024 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-Д въззивен състав, в частта, с която въззивната жалба, подадена от Т. П. А. от гр. София срещу решение № 12599 от 25.06.2024 г. по гр.д. № 23727/2022 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 162 състав е върната и производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3