Решение № 443 от 10.12.2025, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 523/2024
- Вид
- Решение № 443
- Подписан
- 10.12.2025
- Състав
- Сияна Стойчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 · Закон за адвокатурата
- параграф 1, т. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 31, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 32 · Закон за собствеността
- чл. 37 · Закон за собствеността
- чл. 38, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 38 · Закон за устройство на територията
- чл. 40 · Закон за устройство на територията
- чл. 41, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- параграф 5, т. 39 · Закон за устройство на територията
- §178, б. "а" · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места
- §200 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 443 гр. Несебър, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Сияна Ст. Д. при участието на секретаря Р. Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело № 202*.*50100523 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на определение № 1243/14.05.2024 г. по гр.д. № 694/2024 г. по описа на ОС – Бургас, с което делото е изпратено на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК за разглеждане от РС – Несебър.
Инициирано е по искова молба вх. № 260530/07.10.2020 г. по описа на РС Поморие, уточнена с молба вх. № 6311/08.07.2024 г. по описа на НРС, на Д. Д. К., ЕГН **********, срещу Н. Д. А., ЕГН ********** и А. С. А., ЕГН **********, с която се иска установяване правото на собственост на ищеца по отношение на ½ ид.ч. от подпокривното пространство в многофамилна жилищна сграда - СОС с ид. № 5**1.5**.***.*, съставляващо обща част за сградата /евентуално-принадлежност към собствения на ищеца П. Ж. Е. от 104 кв.м. - СОС с ид. №
5**1.5**.***.*.1/ и осъждането на ответниците да предадат владението върху същата на ищеца. Евентуално се иска осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които препятстват достъпа на ищеца до общите системи на сградата, които се намират в таванското /подпокривно/ помещение.
Излагат се твърдения, че ищецът е собственик на първи жилищен етаж – самостоятелно жилище на площ от 104 кв.м., заедно с гараж, самостоятелна стая в гаражния етаж и ½ ид.ч. от подпокривното пространство на двуетажна с гаражен етаж жилищна сграда /с ид. № 5**1.5**.***.*/, построена на площ от 104 кв.м. в дворно място с площ от 215 кв.м., находящо се в гр. П., съставляващо парцел VI-98 в кв. 38 по ЗРП на гр. П. /ПИ с ид. № ***.*.***.***/, както и ½ ид.ч. от ПИ, съгласно нотариален акт за дарение № 110, том VII, дело № 2866/1997 г. на районен съдия при РС – Поморие и нотариален акт за дарение на НИ № 101 от 28.01.2007 г., том XIII, рег.№ 4151, дело № 2*.*/2007 г. на нотариус с рег. № 289 с район на действие ПРС. Заявява се, че ответниците също са собственици на ет. * в процесната сграда, с предназначение жилище на площ от 104 кв.м., ведно с прилежаща стая в гаражния етаж, съответните части в общите части в сградата и ½ ид.ч. от ПИ, в който е изградена, съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 23 от 26.07.2018 г., том IV, рег. № 4021, дело 1
№ 561/2018 г. на нотариус рег. № 607 с район на действие РС – Поморие. Твърди се, че след нанасянето си през 2018 г. ответниците неоснователно започнали да ползват подпокривното пространство в сградата за собствени складови цели, като препятствали достъпа на ищеца до него. Пояснява се, че подпокривното пространство е разположено непосредствено над собствения на ответниците обект на ет. * и се достъпва от съществуващ отделен, независим вход за втория жилищен етаж в сградата, за който с ключове разполагали единствено ответниците. Аргументира се, че подпокривното пространство съставлява обща за сградата част, в него се намират изходите на комините, до които е необходимо да има достъп и ищеца. Заявява се, че отказа за указване на достъп на ищеца от ответниците е наложило разбиване на входната врата за стълбището към ет. * и подпокривното пространство по повод възникнал в миналото пожар в сградата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 261916/21.12.2020 г. по описа на ПРС от ответниците А., с който предявените искове се оспорват като неоснователни, като се твърди, че съгласно договор от 02.0*.*971 г. собствениците на процесния ПИ са си учредили взаимно право на строеж и са разпределили собствеността в предстоящата за изграждане сграда, вкл. по отношение на тавана /подпокривното пространство/, като се решили последният да не е обща част, а самостоятелен обект на правото на собственост. Аргументира се тезата, че посоченият договор има действие на конститутивен акт за собственост и легитимира праводателя им С. С. К. като собственик на ет. * в процесната сграда, ведно с тавана. Заявява се, че С. К. е владял тавана /подпокривното пространство/ до смъртта си, като владението е било предадено на ответниците от единствения му наследник и техен пряк праводател – Г. Б. с нотариално заверен протокол от 04.07.2023 г. Оспорва се ищцовото твърдение таванът да съставлява обща за сградата част, като се обосновава функционалната му обособеност /обслужван от отделно стълбище/ и се посочва, че съществуването му не засяга функционирането на сградата или ползването от съсобствениците на собствените им обекти в нея. Възразява се, че със сочения от ищеца нотариален акт от 1997 г., в частта досежно подпокривното пространство, е извършено разпореждане с чужда вещ, което не е породило вещно-прехвърлителен ефект.
С отговора са предявени насрещни искове от ответниците срещу първоначалния ищец, уточнени с молба вх. № 6413/10.07.2024 г. по описа на НРС, с които искат от съда да установи спрямо ищеца правото им на собственост за ½ ид.ч. /притежавана от тях в режим на СИО/ по отношение на находящите се в ПИ с ид. № ***.*.***.*** търпими постройки - пристроена към намиращия се в партера на сграда с ид. № 5**1.5**.***.* собствен на ищеца гараж лятна кухня и находяща се в терена работилница, придобито по силата на приращение в следствие собствеността на ответниците на ½ ид.ч. от ПИ, както и да бъде осъден ищеца да им предаде владението върху описаните ид.части. Евентуално се иска осъждане на ищеца да премахне посочените постройки, доколкото съставляват изградени от ищеца незаконни строежи, които им пречат да упражняват в пълнота правото си на собственост по отношение на терена – да упражняват фактическата власт върху пълния пространствен обхват на дворното място и да го облагородяват. В условията на кумулативно съединяване с главния насрещен иск, ответниците искат осъждане на ищеца да възстанови външен ограждащ сграда с ид. № 5**1.5**.***.* западен зид, в частта му, в която ищецът направил отвор за провеждане на вентилационна тръба /премахната след сезиране на общинската администрация/ - на нивото на собствения му етаж 1 и в помещение с предназначение на кухня. Посочва се, че отворът /дупката/ в западния зид предизвиква течение – въздухопоток, който нахлува и в собствения на ответниците ет. * и смущава правото им на ползване.
Със становища вх. № 262502/0*.*0.2021 г. и вх. № 8383/10.09.2024 г. ищецът 2 твърди неоснователност на насрещните искове и въразява във връзка с дадения от ответниците отговор на исковата молба. Заявява, че построената в процесния съсобствен ПИ работилница съставлява търпима постройка, негова лична собственост.
Заявява, че допълващото застрояване и пристрояване в ПИ е съществувало към момента на придобиване на собственост от страна на ищците по насрещни искове, респ. същите са продобили вещ с недостатъци, за което следва да насочат претенциите си спрямо праводателите си. Възразява за нищожността на сочения от ответниците договор от 02.0*.*971 г., като такъв с предмет бъдеща постройка, изградена въз основа на разрешение за строеж от 05.0*.*971 г., както и като противоречащ на чл. 55, ал. 1 от Закона за планово изграждане на населените места /отм./ /ЗПИНМ/ и чл. 200, ал. 2 от Правилника за прилагането му /отм./ /ППЗПИНМ/. Развива тезата, че С. К., приживе, е бил единствено ползвател, но не и собственик на подпокривното пространство /таван/, което било видно и от нотариален акт № 55, том I , дело № 96/1994 г. по описа на районен съдия при ПРС.
В съдебно заседание, ищецът се явява лично и с адв. Д. З. от АК – Стара Загора – упълномощен представител. Моли се за уважаване на предявения главен иск, респ. при отхвърлянето му – за уважаване на съединения при условията на евентуалност иск. Претендират се съдебни разноски по представен списък
Ответниците Н. А. и А. А. се явяват лично в проведените пред съда заседания, като ответника А. се представлява от ответницата А., в качеството на упълномощен адвокат, а ответницата А. се представлява и от упълномощения адв. Й. К. от САК.
Молят за отхвърляне на ищцовите претенции и уважаване на предявените насрещни искове. Претендират разноски, за които представят списъци по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните е безспорно, че са съсобственици на сграда с ид. № 5**1.5**.***.* вцялост /към датата на прикючване на устните състезания/, както и че ответниците осъществяват фактическо владение по отношение на подпокривното пространство/таванско помещение в сграда с ид. № 5**1.5**.***.*. Тези обстоятелства са обявени за ненуждаещи се от доказване по делото с обявения за окончателен доклад по делото и се установяват в допълнение от приетите писмени доказателства /л. 5-10; л. 32-34; л. 115-116; л. 151-152 от делото по описа на ПРС; л. 9-10; л. 186-187 от делото по описа на НРС/
С договор от 02.0*.*971 г. със заверка на подписите от народен съдия С. С. К. и Д.
С. К., двамата от гр. П. и като съсобственици на дворно място от 215 кв.м., съставляващо парцел VI-803 в кв. 38 по плана на гр. П., което предстои да бъде застроено с двуетажна жилищна сграда по утвърден архитектурен план, са се споразумели да изградят сградата и да станат собственици на следните индивидуални обекти в нея: С. К. – на източен гараж и северо-източна стая в партера, втория етаж на площ от 106 кв.м. и тавана, а Д. К. – на западен гараж и северо-западна стая в партера и първи жилищен етаж на площ от 106 кв.м.
Строителството на сградата, предмет на гореописания договор, е било разрешено със строително разрешително № 50/05.0*.*971 г. на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет /ИК на ОНС/ и в полза на С. С. К. и Д. С. К..
Правото на собственост по давност за С. К. и Д. К.а по отношение на 2-рия жилищен етаж, източния гараж на площ от 24 кв.м., североизточната стая от гаражния етаж на площ от 7 кв.м., и правото на ползване на тавана в процесната сграда било признато с констативен нотариален акт от 31.01.1994 г.
3
Впоследствие, легитимираната по договор за дарение дъщеря на С. К. - Г. Б. прехвърлила на ответниците собствеността си по отношение на 2-ри жилищен етаж с площ от 104 кв.м. /СОС с ид. № ***.*.***.*** с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 26.07.2018 г., а по отношение на източния гараж /ПИ с ид. № 5**1.5**.***.*.4/ - с покупко-продажба в нотариална форма от 04.07.2023 г.
По договор за дарение, обективиран в нотариален акт от 22.12.1997 г., от своя страна, Д. К. и съпругата му Ж. К.а прехвърлили 1-ви жилищен етаж, гараж на 15 кв.м., западна стая от гаражен етаж на площ от 6 кв.м. и ½ ид.ч. от подпокривното пространство, ведно със съответните общи части в процесната сграда, както и ½ ид.ч. от парцел VI-98 в кв. 38 по плана на гр. П., в който е построена, на децата си Р. К.а и ищеца Д. К.. Впоследствие с нотариален акт за дарение от 28.11.2007 г. сестрата на ищеца му прехвърлила собствеността си в процесните сграда и парцел.
Няма спор, че приживе, начиная построяването на жилищната сграда, С. С. К. е ползвал еднолично за собствени цели таванското/подпокривно пространство в същата, а в деня на смъртта му - 07.09.2022 г. бил съставен протокол за предаване на владението по отношение на тавана на площ от 104 кв.м. от неговата дъщеря и единствен законен наследник на ответниците. /л. 283 от делото по описа на ПРС и л.
18 от делото по описа на НРС/.
С издадено на ищеца удостоверение на гл.архитект на О. П. № ***.*.***.***.
По делото са изготвени и приети основно и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвени от вещото лице К. М., които съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадени. Дадено е заключение, че подпокривното пространство в процесната сграда е с височина по периферията от 35 см и най-висока част от 2,73 м., като не отговаря на изискванията на ЗКИР за самостоятелен жилищен имот. Посочено е, че достъпът до тавана е от стълбището за втория жилищен етаж в сградата, както и че всеки от жилищните етажи в сградата е със собствен отделен вход, респ. до тавана няма достъп от първи жилищен етаж.