Акт № 5426 от 06.11.2026, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- 651/2025
- Подписан
- 06.11.2026
- В сила
- 06.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, предложение последно · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 · Закон за нормативните актове
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 117 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 119 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54а · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54а, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54а, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54в · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54в, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54ж, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5, ал. 4, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 114а, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 11 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл. 2 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- член 3 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл. 61 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- чл. 62 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- член 62, параграф 3 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- член 65, параграф 5, буква а) · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- § 2 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- § 3 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- § 3, буква "а" · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
- § 5, б. "а" · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
РЕШЕНИЕ
№ 5426
Стара Загора, 06.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - VIII състав, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 20257240700651 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на Р. Д. М., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], против решение № 1040-23-47 от 22.05.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) [населено място], с което е отхвърлена, като неоснователна жалбата й с вх. № 9001-23-48 от 25.04.2025 г. и е потвърдено изцяло разпореждане [номер]-00-459-3 от 23.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ [населено място].
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане, като постановени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката поддържа, че е недопустимо прилагането в случая на новите разпоредби на чл. 54б, ал. 8 и чл. 54в от КСО, тъй като правото й на парично обезщетение за безработица е възникнало и упражнено с подадено по надлежния ред заявление преди влизането в сила на измененията и допълненията на КСО. Смята, че е нарушен основен принцип в административното производство – при промяна на нормативната уредба преди приключването на административната преписка да се прилага по-благоприятната за заявителя правна норма. Обосновава неправилно прилагане от административния орган на разпоредбата на чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., вместо разпоредбите на чл. 62, § 1 и § 2 от регламента. Твърди, че административното производство необосновано е било спряно и това е довело до несвоевременно произнасяне на административния орган, с което е нарушен принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Направено е искане за отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане, като преписката бъде върната на компетентния орган за ново разглеждане и произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона относно определянето на паричното обезщетение за безработица (ПОБ).
Ответникът – директорът на ТП на НОИ [населено място], чрез процесуалния си представител по делото – упълномощен юрисконсулт, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.06.2023 г. жалбоподателката Р. Д. М. е подала до директора на ТП на НОИ [населено място], чрез директора на Дирекция „Бюро по труда“ [населено място], заявление за отпускане на ПОБ на основание КСО (л. 24-25), в което е декларирала, че в периода от 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, е упражнявала трудова дейност във Франция. Приложено е и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС/ЕИП или Швейцария (л. 33-34), в което е посочила, че за времето от 30.05.2023 г. до 09.06.2023 г. е работила във Франция, съответно – наименованието на работодателя и адреса му, както и причината за прекратяване на трудовата й дейност – „изтичане срока на договора“.
На основание чл. 54г, ал 4 от КСО с разпореждане [номер]-00-459-1 от 05.07.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ [населено място] производството по отпускане на ПОБ по подаденото от жалбоподателката заявление с вх. № 232-00-459 от 15.06.2023 г. е спряно, във връзка с необходимостта от събиране на доказателства – до издаване на формуляри U017 и U004 за удостоверяване на осигурителни периоди и осигурителен доход от Франция (л. 12).
Посредством системата за електронен обмен на социално осигурителна информация ЕESSI, въз основа на отправени нарочни искания и след няколко напомнителни писма, на 14.04.2025 г. са получени изисканите за издаване от компетентните институции на Франция структурирани електронни документи (СЕД) – л. 39 и сл., удостоверяващи периода на заетост на жалбоподателката във Франция – от 30.05.2023 г. до 09.06.2023 г., размера на брутния й доход за периода – 825,12 евро, и основанието за прекратяване на заетостта й – „уволнение от работодателя“, след което с разпореждане № -232-00-459-2 от 15.04.2025 г. производството по отпускане на ПОБ е възобновено (л. 11).
С разпореждане [номер]-00-459-3 от 23.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ [населено място] (л. 10) на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на жалбоподателката е отпуснато ПОБ, считано от 10.06.2023 г. (датата на последно прекратяване на осигуряването) до 09.06.2024 г., в размер на 23.37 лв. дневно. В разпореждането е посочено, че осигурителният й стаж след 31.12.2001 г. е 17 г. и 2 месеца, както и че осигурителният й доход за периода 01.06.2021 г. до 09.06.2023 г., от който е определен размерът на ПОБ, е в размер на 19668,12 лв. Посочен е среднодневен осигурителен доход от 38,95 лв., от който е определен дневният размер на паричното обезщетение (60% от 38,95 лв.) – 23,37 лв.
В законово установения срок Р. М. е оспорила пред директора на ТП на НОИ [населено място] разпореждане [номер]-00-459-3 от 23.04.2025 г. (л. 14) и с обжалваното решение № 1040-23-47 от 22.05.2025 г., постановено в производство по чл. 117 от КСО (л. 7-8), директорът на ТП на НОИ [населено място] е отхвърлил жалбата й, като неоснователна, и е потвърдил изцяло разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица. В обстоятелствената част на решението е описана хронологията на образуването и провеждането на административното производство по заявеното от жалбоподателката искане за отпускане на ПОБ, като са посочени и подробно разгледани нормативните предпоставки, определящи условията за възникване на правото на ПОБ, вкл. в контекста на приложимия в случая Регламент (ЕО) № 883/2004. Във връзка с възраженията на жалбоподателката решаващият орган е приел, че разпоредба на чл. 54б, ал. 8 от КСО се прилагала от датата на влизането й в сила, вкл. за заварените правоотношения, при които ПОБ още не е било отпуснато. Посочено е, че независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване на заявлението за отпускане на ПОБ, новата норма следвало да се прилага към висящите производства, като се обосновава, че доколкото в случая правните последици от изчисляването на ПОБ не са били реализирани към момента на влизане в сила на разпоредбата чл. 54б, ал. 8 от КСО, приложението й към неприключили производства представлява „несъщинско“ обратно действие (незабавно прилагане към висящи случаи), което било допустимо и конституционно съвместимо. По съображения, основани на решения на Конституционния съд на Република България, на ВАС и на ВКС, според които обратно действие има само когато новата норма поражда последици за минал период, а не когато урежда бъдещите последици на вече възникнали, но неприключили правоотношения, е прието, че в случая прилагането на чл. 54б, ал. 8 от КСО за определянето размера на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателката, не представлява недопустимо, непредвидено в закона, придаване на обратно действие на посочената разпоредба. В решението са обсъдени и нормите на чл. 62, § 1, § 2 и § 3 от Регламент (ЕО) №883/2004 г., като е прието, че с изменението на КСО от 2024 г. и с регламентацията по новата разпоредба на чл. 54б, ал. 8 от КСО се определя национална правна рамка за изчисляване на ПОБ в трансгранични ситуации съобразно изискванията на Регламент (ЕО) № 883/2004, като е предвидено при определяне на размера на ПОБ да се вземат предвид доходите от последната работа, всички доходи в Република България и доходите от други държави, за които се прилагат европейските регламенти, за последните 24 календарни месеца преди прекратяването на осигуряването. Съобразявайки горното, решаващият орган е посочил, че при издаване на оспореното разпореждане за отпускане на ПОБ са взети предвид доходите на лицето от последната му работа във Франция за периода 30.05.2023 г. – 09.06.2023 г. в размер на 825,12 евро или 1613,79 лв., осигурителният доход, съгласно данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени в Регистъра на осигурените лица за периода от 01.06.2021 г. до 09.05.2023 г. в размер на 17547,33 лева, както и съответните доходи за периодите по чл. 54б, ал. 7, т. 1 и т. 4 от КСО – времето, през което лицето не е осигурено за безработица, изчислени на база на минималната работна заплата за страната за съответния период. Така общият доход за референтния период по чл. 54б, ал. 8 от КСО от 01.06.2023 г. до 09.06.2023 г. (24-месечния период, предхождащ прекратяването на осигуряването), бил в размер на 19668,12 лева. Изчисленият среднодневен осигурителен доход, от който се определя дневният размер на ПОБ, след прилагане на правилата за разделяне на работни дни в отчетния период, бил в размер на 38,95 лв. Съответно дневното обезщетение е определено по правилото на чл. 54б, ал. 1 от КСО като 60% от този среднодневен доход или в размер на 23.37 лв. В заключение решаващият административен орган е обосновал извод, че при издаването на оспореното разпореждането и респективно при определянето размера на отпуснатото на жалбоподателката ПОБ ръководителят на осигуряването за безработица правилно е приложил относимите норми от националното законодателство, които не са в противоречие с разпоредбите на чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.
Решение № 1040-23-47 от 22.05.2025 г. е връчено на жалбоподателката по пощата на 29.05.2025 г. (л. 9), а жалбата до съда е подадена на 05.06.2025 г., чрез административния орган.
По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното решение и на потвърденото с него решението разпореждане.
При тази фактическа обстановка, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б” от КСО административен орган – директорът на ТП на НОИ [населено място], в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване.
Съдът не установи допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на контролно-отменителното производство по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО и при издаването на потвърденото с обжалваното решение разпореждане [номер]-00-459-3 от 23.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. По-късното произнасяне по подаденото от жалбоподателката заявление за отпускане на ПОБ е в резултат на усложненото административно производство предвид неговия трансграничен характер и възникналата в тази връзка необходимост да бъдат събрани доказателства за завършените осигурителни периоди на лицето в друга държава-членка на ЕС/ЕИП, както и информация за получения от лицето доход в рамките на тези периоди, чрез направени официални запитвания до компетентните институции на Франция, като очевидно преди получаването на изисканите за издаване от тях СЕД произнасянето с разпореждане на компетентното длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО е било невъзможно.
Разпечатката съдържа 25 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3447f96a-6841-4554-a43e-9c0b80689c4e