Решение № 4132 от 30.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4132 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100507038 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК

Образувано е по жалба на длъжника А. Г. Л. срещу постановление от 05.02.2025г. по изп.д. № 20161110400006 по описа на СИС при СРС, 17-ти участък, в частта, с която е разпоредено длъжникът А. Г. Л. да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 1236 лева, представляваща държавна такса по чл. 53, ал. 4 от ТДТССГПК.

Жалбоподателят поддържа, че делото било образувано въз основа на молба от взискателя Н. Л.а от 08.01.2016г. по вземане за месечна издръжка на малолетно дете.

Издръжката за минало време била платена изцяло преди образуването на изпълнителното производство, поради което същото се водело единствено за месечната издръжка на детето в размер на по 150 лева месечно. След образуване на изпълнителното дело бил наложен единствено запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, който бил ненужен и неефективен, тъй като длъжникът заплащал месечната издръжка на детето доброволно на взискателя /майката/. Длъжникът уведомил ДСИ за извършваните от него плащания и представял доказателства за това, вследствие на което по делото не били предприети действия по изпълнение, нито били постъпвали суми. С оглед на това счита, че не бил дал повод за начисляване на определените от ДСИ разноски по изпълнението, тъй като изпълнителното производство било безпредметно поради извършваните от него редовни месечни плащания на издръжката направо на майката на детето. Моли съда да отмени постановлението в обжалваната част.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят по изпълнителното дело Н. Л.а не е подал 1 възражение по жалбата.

В своите мотиви държавният съдебен изпълнител сочи, че производството било образувано на 08.01.2016г. по молба на Н. Л.а като майка и представител на малолетното дете М.А. Л.а срещу длъжника А. Г. Л. въз основа на изпълнителен лист за заплащане на месечна издръжка на детето в размер на 150 лева. По делото бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като след получаване на запорното съобщение, длъжникът бил представил доказателства за плащане на издръжката направо по сметката на взискателя и поискал вдигане на запора. Последният бил останал единствено до месечния размер на издръжката, но по него липсвали постъпления за срока на висящност на изпълнителното дело. Последното искане на взискателя във връзка с делото датирало от 25.04.2016г., след което не били искани и предприемани действия по изпълнение. На 26.06.2023г. постъпило искане от взискателя за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, като в тази връзка ДСИ изискал от длъжника, а последният представил всички доказателства за платена по сметката на взискателя издръжка за периода от образуването до прекратяването на изпълнителното дело.

Тъй като към този момент длъжникът бил заплатил единствено дължимите държавни такси за образуването на делото и за наложения запор, съдебният изпълнител определил дължимия размер на таксата по чл. 53, ал. 4 ТДТССГПК върху размера на платената издръжка. За да обоснове дължимост на тази такса, съдебният изпълнител се позовава на обстоятелството, че издръжката била платена след образуването на изпълнителното дело, както и на нормата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съдът, както взе предвид становищата на страните, намира следното.

Жалбата е депозирана от легитимирана страна – длъжник по изпълнителното дело – срещу подлежащ на обжалване акт на държавния съдебен изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/ в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК. Ето защо същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.

Нормата на чл. 79, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК предвижда, че при изплащане на вземането след образуване на изпълнителното дело, разноските по изпълнението остават за сметка на длъжника. Разпоредбата следва да бъде тълкувана в съответствие с тази на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, според която изпълнителното производство подлежи на прекратяване, когато длъжникът представи доказателства за плащане на сумите по изпълнителния лист преди образуването на изпълнителното производство. В последния случай длъжникът по изпълнителното дело не дължи разноските по изпълнението на основание чл. 79, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК, тъй като с извършеното плащане преди образуване на изпълнителното дело, длъжникът не е дал повод за неговото образуване. От съвкупността на тези правила се извежда общият принцип, че извършените от длъжника плащания в хода на изпълнителното производство, било по сметката на съдебния изпълнител, било направо по сметката на кредитора, са в резултат на заплахата от принудително изпълнение срещу неговото имущество, за която длъжникът е дал повод като не е изпълнил доброволно задължението си 2 на падежа му или най-късно до датата на образуване на изпълнителното дело. Именно това обстоятелство обосновава дължимостта на таксите и разноските по изпълнението от страна на длъжника, независимо от това на кого е платил след започване на принудителното изпълнение срещу него.

Този принцип, обаче, е приложим единствено по отношение на задълженията, които са възникнали и са станали изискуеми преди образуването на изпълнителното дело, за чието плащане длъжникът вече е бил в забава към тази дата. По отношение на периодичните плащания за бъдещ период, каквото е вземането за месечна издръжка на дете до навършване на пълнолетие, посочените норми не намират приложение, защото тези вземания възникват и стават изискуеми едва в хода на изпълнителното производство. Длъжникът не може да ги плати предварително наведнъж преди образуването на изпълнителното дело, от една страна защото периодичният месечен характер на издръжката е особено съществен за нейното предназначение да покрие битовите нужди на детето през съответния месец, а от друга страна – защото се касае за бъдещо вземане, чийто размер и крайна дата на плащане могат да бъдат променени. Следователно в случаите, в които изпълнителното производство е образувано за периодично вземане за месечна издръжка за бъдещ период, е обективно невъзможно длъжникът да погаси дълга си преди образуване на изпълнителното дело и да поиска неговото прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, освобождавайки се от задължението за такси и разноски на основание чл. 79, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК. След като това е невъзможно, то не е възможно и да се приеме безусловно, че длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното дело единствено въз основа на факта, че е плащал издръжката след неговото образуване. В тази хипотеза въпросът подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по изпълнителното дело при съответно приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК.

В настоящия случай единственото предприето по делото действие по изпълнение датира от 09.02.2016г. и се изразява в наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Този запор е частично вдигнат по искане на длъжника, тъй като определената от ДСИ издръжка за изтеклия период до м.01.2016г. е била платена от длъжника преди образуването на изпълнителното дело. Запорът е останал наложен само в частта за месечната издръжка за бъдещ период в размер на по 150 лева месечно след м. 01.2016г., като по него липсват постъпления за периода на висящност на изпълнителното дело. След това последно действие по изпълнение, по делото не са искани и не са предприемани изпълнителни действия до 26.06.2023г., когато взискателят е подал молба за неговото прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, като длъжникът е представял пред съдебния изпълнител доказателства за това, че е плащал ежемесечно издръжката направо на взискателя /майката на детето/.

Видно от гореизложеното, към датата на образуване на изпълнителното дело длъжникът е бил заплатил дължимата издръжка за изтеклия към този момент период /до м.01.2016г./ и е изплащал ежемесечно издръжката на детето за бъдещия период направо по сметката на взискателя. Същевременно по изпълнителното дело е предприето само едно 3 действие по изпълнение, от което не са налице постъпления, а след него по делото не са искани и предприемани каквито и да било изпълнителни действия за период от над 7 години до неговото прекратяване по искането на взискателя. При това положение не може да се приеме, както че длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното дело, доколкото е плащал дължимата издръжка преди този момент /и след това/ на майката на детето, така и че плащанията по време на висящността на изпълнителния процес са в резултат на заплаха от принудително изпълнение, доколкото по изпълнителното дело не са предприемани каквито и да било действия и единствената причина то да остане висящо е фактът, че неговият предмет попада в изключението от приложното поле на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Също така от съдържанието на изпълнителното дело се установява, че длъжникът е заплатил дължимите държавни такси за образуването на изпълнителното дело и за налагането на единствения запор по него.

Следователно съдът намира, че длъжникът не е дал повод за завеждане на изпълнителното дело и е изплащал доброволно дължимите от него суми на взискателя, поради което същият не дължи таксата за принудително изпълнение на периодично вземане, установена в чл. 53, ал. 4 от ТДТССГПК. Постановлението от 05.02.2025г. в частта, с която е разпоредено нейното заплащане от длъжника по сметката на СРС, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 05.02.2025г. по изп.д. № 20161110400006 по описа на СИС при СРС, 17-ти участък, В ЧАСТТА, с която е разпоредено длъжникът А. Г. Л. да заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 1236 лева, представляваща държавна такса по чл. 53, ал. 4 от ТДТССГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4