Решение № 129 от 25.10.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. София, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Атанас Кеманов при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20228002104317 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Я. К., Ш. Н. Ш., Д. Н. З., Г. Ш. Н., Н. Д. Я., П. К.

П., Д. К. П., Я. П. К., А. В. Н., Н. В. Н. и Д. В. Х., чрез пълномощника им адвокат С. Я. против решение № 1637 от 04.11.2021 г., постановено по гр. д. № 1223 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 260306 от 03.02.2021 г. по гр. д. № 20799/2019 г. на Районен съд - Поморие за отхвърляне на предявения от К. Я. К., Ж. Д. Н.

(починала на 3.11.2021 г. след даване ход на устните състезания във въззивното производство и наследена от Ш. Н. Ш. и Д. Н. З., участващи по делото и на собствено основание), Ш. Н. Ш., Д. Н. З., Г. Ш. Н., Н. Д. Я., П. К. П., Д. К. П., Я. П. К., А. В. Н., Н. В.

Н. и Д. В. Х. против Р. К. Р. и П. Д. Е. ревандикационен иск по отношение на поземлен имот с идентификатор *** в с.о. „В.-С.“, землището на[жк], общ. В., придобит на основание реституция по ЗСЗПП, съгласно решение № 1185 от 03.01.2005 г. на ОСЗГ гр. Варна и Заповед по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ № 494/07.05.2007 г.

Р. К. Р. и П. Д. Е. чрез пълномощника си адвокат Б. Ж. оспорват касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски

С определение № 1340 от 30.05.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „за характера на фактическата власт, установена преди влизане в сила на ЗСПЗЗ и упражнявана от 1 ответниците след влизане в сила на ПНИ, при положение, че са обжалвали изготвената по реда на § 4л ПЗР на ЗСПЗЗ оценка на подобренията в процесния имот“ с цел преценка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 30 от 12.03.2021 г. по гр. д. № 1662/2020 г., І г. о., както и на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК с цел преценка дали не е очевидно неправилен извода на въззивния съд, че производството по адм. д. 676/2008 г. са били оценени подобренията в съседния имот № 320, а не и в процесния.

Данните по делото са следните:

Правният спор касае поземлен имот с идентификатор *** в с. о. „В.-С.“, обособен за реституираните собственици от предоставен за ползване и застроен имот, като ответниците са придобили собствеността при условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ на съседния поземлен имот с идентификатор ***.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, тъй като ищците, чиято е доказателствената тежест не са опровергали констатациите на нотариуса за придобито от ответниците право на собственост по давност по констативен нотариален акт № 198, том II, per. № 3218, дело № 298 от 2019 г.

Във въззивната жалба на ищците са наведени доводи за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение поради отказ да се съберат гласни доказателства и за допуснато нарушение на материалния закон и са оспорени изводите, че ищците не са се противопоставили на владението на ответниците (налице е водено между страните административно дело № 676/2008 г., по което ответникът Р. е обжалвал оценката на подобренията в процесния имот, но не и правното основание за издаването й, а тази оценка е направена по молба на ищците, тъй като без нея не е възможно да се завърши административната процедура чрез въвод във владение, като в хода на делото лично ищците са завели вещото лице в имота и са разговаряли с ответника; извършено е трасиране на имота през 2007 г., на което е присъствал един от ответниците).

Въззивният съд е приел за установено, че ищците се легитимират като собственици въз основа на реституция по ЗСПЗЗ в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ с решение № 1185 от 03.01.2005 година на ОСЗГ гр. Варна и заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ № 494 от 07.05.2007 г. Ответниците се позовават на придобивна давност за периода от 1987 г. до момента на подаване на исковата молба, като са се снабдили с констативен нотариален акт № 198, том II, per. № 3218, дело № 298 от 2019 г. и е безспорно по делото, че те упражняват фактическата власт за целия процесен период, а разпитаните пред въззивната инстанция свидетели (които първоинстанционния съд не е допуснал) изнасят в показанията си, че ответниците никога не са губили фактическата власт.

Въззивният съд е посочил, че придобивната давност е започнала да тече от момента на издаването на заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. на 7.05.2007 г. До предявяване на иска през 2019 г. давността не е прекъсвана чрез действия по чл. 116 ЗЗД. Доказано е, че ищците са били отблъснати и не са били допуснати в имота, въпреки намесата на МВР. Счел е, че по адм. д. № 676/2008 г. са били оценени подобренията в съседния имот № 320, а не и в процесния (поради което не е кредитирал показанията на свидетеля Д. в тази част).

2

Бездействието на ищците да защитят вещото си право е продължило от 7.05.2007 г. до 17.11.2019 г. и собствеността е придобита по давност от ответниците.

По основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

В практиката на ВКС по решение № 30 от 12.03.2021 г. по гр. д. № 1662/2020 г., І г. о. е дадено следното тълкуване: „Заварените ползватели в предоставени им за ползване земеделски земи, на които е признато право на задържане по силата на закона (§ 4в ПЗР на ЗСПЗЗ) нямат качеството „владелци“ по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС с оглед естеството на упражняваната от тях до влизане на ЗСПЗЗ в сила фактическа власт – ползвателят упражнява фактическа власт върху имота въз основа на правно основание и има правното положение на „държател“. По отношение на частта извън определената им за изкупуване, те запазват качеството „държатели“ и могат да установят самостоятелна фактическа власт с намерение да придобият собствеността по давност, като противопоставят това свое намерение на лицата, в полза на които е възстановена собствеността, след приключване на реституционното производство с влязъл в сила административен акт. Ако са извършили подобрения в тази част, заварените от влизането на ЗСПЗЗ в сила ползватели имат право на задържане (съгласно § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 ЗС, вкл. и по чл. 72, ал. 3 ЗС) до заплащане на подобренията и именно на това основание осъществяват фактическата власт върху имота. Претендирайки подобренията, включително чрез обжалване на заповедта, с която е определен техният размер, бившият ползвател упражнява правата си по § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ спрямо лицата, на които съответната част от имота е възстановена по реда на ЗСПЗЗ именно в качеството си на държател, упражняващ фактическата власт върху имота на предвидено в закона правно основание – законът признава на заварения ползвател правата по чл. 72 ЗС, но не и качеството „владелец“. За да придобие качеството „владелец“ след влизане в сила на административния акт, с който правото на собственост се възстановява на правоимащите лица, и след като изрично е заявил претенцията си за заплащане на извършените в имота подобрения, завареният ползвател следва да демонстрира спрямо тях намерението си да упражнява фактическата власт върху имота за себе си. Установената в чл. 69 ЗС презумпция в подобна хипотеза следва да се приеме за оборена“.

Посоченото тълкуване се споделя и от настоящия съдебен състав и е приложимо и по настоящото дело.

По основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК:

Изводът на въззивния съд, че в производството по адм. д. 676/2008 г. са били оценени подобренията в съседния имот № 320, придобит от ответниците при условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, а не и в процесния, реституиран на ищците, е очевидно неправилен, доколкото пряко противоречи на уредбата в материалния закон. § 4л предвижда, че оценките на земите, сградите и подобрения на земята по § 4а, § 4б и § 4з се извършват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице в 3-месечен срок от влизането в сила на плана за новообразуваните имоти; § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ – че лицата, извършили подобрение върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 ЗС, а § 4ж ПЗР на ЗСПЗЗ, че средствата по § 4а, § 4б и § 4з се набират по банкова сметка за чужди 3 средства към общините и заедно с лихвите се използват за обезщетяване на бивши собственици и ползватели. Тези норми са израз на правния принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване и уреждат отношенията между ползвателя и бившия собственик на имота в зависимост от това кой от тях придобива собствеността на конкретен имот. Направените от ползвател в предоставен за ползване имот подлежат на заплащане по изготвена по административен ред оценка само в хипотеза, в която имотът се реституира на бившия собственик.

По основателността на касационната жалба:

С оглед изложеното по основанията за допускане на касационното обжалване, въззивното решение се явява неправилно. Основателни са доводите в касационната жалба, че съдът е направил необоснован извод, че административното съдебно производство по адм. д. № 676/2008 г. не касае подобренията в процесния имот, както и че в противоречие с материалния закон е формиран извода за изтекла в полза на ответниците придобивна давност. Въззивното решение следва да бъде отменено и доколкото не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен от касационния съдебен състав.

Установено е, че на ищците като наследници на Н. Ш. Я. е възстановено правото на собственост със заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ № 494 от 07.05.2007 г. върху процесния имот № * по ПНИ, обособен от част от имот № * по помощния план на с. о. „В. - с.“.

Останалата част от имот № * по помощния план на с. о. „В. - с.“, обособена в имот № * по ПНИ е придобита от ответника Р. К. Р. при условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, след прекратяване на брака му с ответницата П. Д. Е. на 27.12.1990 г. С влязло в сила на 22.04.2009 г. решение по адм. д. № 676/2008 г., постановено по жалба на Р. К. Р. и при участие на ищците като заинтересовани лица, е определена оценка в размер на 16113 лв. за подобренията в имот № * по помощния план на с. о. „В. - с.“ в частта, която се възстановява на наследниците на Н. Ш. Я., т.е. в процесния поземлен имот № * по ПНИ. Сумата е преведена от ищците по специалната сметка на общината на 14.01.2019 г. По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че фактическата власт върху процесния имот се осъществява от ответниците от 1987 г. и понастоящем.

При горните факти неправилен се явява изводът на въззивния съд, че осъществяваната от момента на реституцията (07.05.2007 г.) от ответниците фактическа власт върху процесния имот следва да се квалифицира като владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Упражнявана върху чужд имот фактическа власт се квалифицира като владение само ако липсва правно основание за осъществяването й. При наличие на правно основание фактическата власт съставлява държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС. През 1987 г. ответниците са установили фактическа власт върху имота на правно основание – предоставено им вещно право на ползване, безсрочно и наследимо, според действалата към този момент нормативна уредба.

Осъществяваната до изменението на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ от ДВ бр. 28/3.04.1992 г. фактическа власт е въз основа на притежавано ограничено вещно право и не може да се квалифицира нито като владение, нито като държане. От момента на прекратяване на вещното им право на ползване с изменената редакция на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ от ДВ бр. 28/3.04.1992 г.

4 осъществяваната от ответниците фактическа власт върху имота се квалифицира като държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС, тъй като е налице правно основание за осъществяването й – признато от закона право на задържане с нормата на § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ до заплащане от реституирания собственик на извършените от бившия ползвател подобрения в имота.