Решение № 118 от 20.05.2020, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ 118 гр. Добрич, 20.05.2020 г.

ДОБРИЧКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V състав, в публично съдебно заседание на дванадесет и девети април през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА при секретаря

МАРИЯ МИХАЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия Т. МИЛЕВА административно дело №650 по описа за 2019 г. на

Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).

Образувано е по жалба на Н.Д. ***, подадена чрез адв. Д.Д. - БлАК против АУЗ №10487-1/12.12.2018 г. на Дирекция „МДТ“ община Добрич, в частта с която са начислени такси битови отпадъци /ТБО/ за недвижими имоти: недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ №62, ет.7, ап.27 и недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ул. „Петър Берон“ №28 за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2018 г., ведно с начислената законна лихва /молба, лист 67/.

В жалбата се твърди, че не са предоставени услугите по чл.62 от ЗМДТ за процесните имоти. Излагат се съображения, че жалбоподателят не ползва услугите, като дори и да се приеме, че ги ползва, то такива се твърди, че не са предоставени от община Добрич. Моли да се отмени АУЗ в тази му част.

Претендират се сторените по делото разноски и се прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

В подадена писмена молба от процесуалния представител на жалбоподателя се излагат допълнителни основания за отмяна на акта за установяване на задължения.

Релевират се доводи, че не става ясно, за коя услуга са начислени ТБО, като е посочен само техния размер и за кой имот се отнася. Излагат се подробни съображения, че е неправилно изчислен размерът на ТБО, като се насочва вниманието към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Добрич. Сочи се, че услугите по чл.62, т.2 и т.3 от ЗМДТ не са предоставени.

С последваща молба се излагат съображения, че не е доказано реалното предоставяне на услугите, както и че неправилно е изчислен размърът на ТБО.

Ответникът – Директора на Дирекция „МДТ“ гр. Добрич, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и прави искане да се потвърди АУЗ, като законосъобразен и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представени са писмен отговор и писмена защита.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Административен съд Добрич, след като прецени твърденията на страните и събраните в хода на производството доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Позовавайки се на подадените декларации на по чл. 14 и чл.54 от ЗМДТ и на обстоятелството, че не са внесени дължимите суми за ДНИ и ТБО за недвижимите имоти и данък превозно средство, Деана Гетова на длъжност ст. инспектор Дирекция "Местни данъци" при Община Добрич с оспорения АУЗД е установила дължимостта и размера на задълженията за ДНИ И ТБО за следните недвижими имоти: недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ №62, ет.7, ап.27 с данъчна оценка на земята 39 955, 30 лв. и недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ул. „Петър Берон“ №28, данъчна оценка 4 669, 75 лв. за притежаваната ½ идеална част, декларирана от лицето в качеството на собственик, по години, декларация по чл.54 от ЗМДТ – лек автомобил, марка Рено, модел ЕСПАС, година на производство 1999 лв., както следва: ДНИ – главница в размер на 216,96 лв, лихва – 125,60 лв.; данък върху превозно средство – главница 824,80 лева и лихва 172, 73 лева и ТБО – главница 1 341,91 лева и лихва 610.08 лева.

Актът е връчен на жалбоподателя по пощата на 26.07.2019 година и е обжалван пред началника на отдел "МДТ" при Община Добрич, изпълняващ функциите на решаващ орган в общинската администрация на 31.07.2019 година.

Решаващият орган се е произнесъл в срока по чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 146 от ДОПК, във връзка с чл. 9б и чл.

4, ал. 1 от ЗМДТ. С Решение по чл.155 от ДОПК, №94Н-00-537/16.09.2019 г. е изменен Акт за установяне на задълженията по чл.107, ал.3 от ДОПК, издаден от Деана Гетова Иванова – ст. инспектор в Дирекция МДТ, като са приети възраженията в жалбата, че за част от задълженията е изтекла давността.

Посочено е че задълженията са в общ размер на 2 363,82 лв., от които ДНИ 114,30 лв, лихви 32,26 лева, ТБО 937,08 лева и лихва 264,45 лева, както и ДПС 842,80 лева и лихва 172,73 лева.

Решението е съобщено на оспорващия на 02.10.2019 г., като жалбата е подадена чрез Община Добрич до АС Добрич на 15.10.2019 г.

В съдебното производство от ответника е представена преписката по издаването на АУЗД.

От нея се установява, че за процесните години от 2013-2018 г., Общински съвет - Добрич е одобрявал план - сметки за дейността "Чистота", за съответната календарна година за гр. Добрич.

Размерът на ТБО според чл.18 от

Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Добрич за жилищни и вилни имоти на граждани и жилищни имоти на предприятия – ТБО е в размер на 3,5 промила върху данъчната оценка по чл.20 и 21 от ЗМДТ, от които 1,5 промила за сметосъбиране и сметоизвозване, 0,7 промила за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и 1,3 промила за поддържане чистотата на територията за обществено ползване.

С цел доказване реалното предоставяне на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на обществените места в населеното място, част от което са процесните недвижими имот, по делото са представени множество доказателства

Представени са заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на кмета на общината и приложения към тях, с които са определени (поотделно от 2012 година до 2018 година, вкл.) конкретните райони на територията на община Добрич, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които се извършва сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Ответникът е представил акт за публична общинска собственост, в който е описано регионално депо за отпадъци „Стожер“, съставляващи доказателства, че на територията на общината функционира депо за битови отпадъци. Представени са и договори, сключени с външни дружества за сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци на територията на общината /от 2010 г. до настоящия момент/.

Като доказателство по делото е приет Договор за предоставяне на концесия за дейност „Сметосъбиране и сметоизвозване на територията на гр. Добрич“ от 17.03.2000 г. /лист 131/. Същият е със срок на договора 15 години.

С Договор от 12.07.2010 г., сключен между Община Добрич и „АСА България“ ЕООД е възложено от общината на изпълнителя да изпълнява услугата „Оператор на депо за неопасни отпадъци при с. Богдан“ /лист 139/.

През 2008 г. е скючен договор с „АСА Шеле“ ЕООД за почистване на улици, тротоари и пешеходни зони на територията на І, ІІ, ІІІ и ІV район, с краен срок 31.12.2013 г. /лист 506/. На 04.12.2013 г. е сключен нов договор със същите дейности с „АСА България“ ЕООД /лист 144/ с краен срок 31.12.2015 г. През 2015 г. е сключен последващ договор с „АСА България“, лист 86 с предмет „Сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци от територията на община Добрич“ – срок на договора до 31.12.2017 г., както и договор от 28.12.2015 г. със същата фирма с предмет „Почистване на улици, тротоари и места за обществено ползване на територията на община гр. Добрич“ със срок до 31.12.2019 г.

С Договор, сключен между община Добрич и Консорциум „РСУО Добрич“ от дата 21.09.2014 г. е възложено на консорциума да извърши „Изпълнение на дейности по експлоатация на „ Регионално депо за отпадъци за общини град Добрич, Добричка, Тервел, Каварна, Балчик, Шабла, Ген. Тошево, Крушари и Н. Козлево“, вкл. съоръжения, инсталации, площадки за третиране, рециклиране и обезвреждане на неопасни отпадъци“. /лист 102/.

От трето неучастващо по делото лица са представени доказателства за извършено механизирано сметосъбиране и извозване на битови отпадъци. За отчитане на извършената работа са представени пътни листове на автомобилите, схеми за поставените съдове за събиране на битови отпадъци и протоколи сключени между „ФСС България“ ЕООД и община Добрич, удостоверяващи отчитането на дейността по сметопочистване и сметосъбиране. Представени са и справки за разхода на гориво за автомобилите ивършващи дейност сметосъбиране в гр. Добрич.

Относно начина на формиране на стойностите на съответните компоненти на ТБО, административният орган е приложил като доказателство Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община град Добрич /лист 468/.

По повод направените от жалбоподателя възражения и във връзка с дадени от съда указания, ответникът е представил по делото молба - обяснителна записка (л.467), в която е представен начина на изчисление на задълженията за ТБО жалбоподателя.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното.

Жалбата е подадена от лице с правен интерес - адресат на акта. Жалбата, инициирала настоящото съдебно производство, е подадена на в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срок.

Относно компетентността и формата на АУЗД.

Според чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

Съгласно чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 - 5 от ЗМДТ от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, сочи че в производствата по, ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, а съгласно, ал. 4 служителите по, ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.

АУЗД е издаден от старши експерт в отдел "Местни данъци и такси" в Община Добрич, съобразно правомощията.

Оспореният акт е издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, съгласно който органът по приходите служебно издава АУЗД, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В конкретния случай, актът е издаден след като е установено, че жалбоподателят не е заплатил в срок задълженията си за ТБО по отношение на процесните имоти.

АУЗД е издаден в писмена форма и съдържа всички реквизити на писмения административен акт, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК.

По отношение спазването на административнопроизводствени правила:

Съдът не установява и съществено нарушение на административно производствените правила, доколкото органът се е произнесъл след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и при спазване на процесуалните правила. Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК органът по приходите (в случая общински служител) издава акт за установяване на задължението служебно, в случаите, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.

Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че правото му на защита е съществено нарушено, тъй като в процесния АУЗД не са изложени поотделно данни за определените задължения за всяка от трите дейности, които формират ТБО. Органът по приходите е посочил в мотивите на акта, че е определил задълженията на база данъчната оценка на имотите. В АУЗ са посочени в табличен вид правното основание, на което са определени таксите, като изрично е посочена наредбата, като в чл.18 от Наредбата изрично са посочени промилите за всяка една от услугите. Размерът на всяка от трите такси - за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; за услугите по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и ставката за обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - е бил определен поотделно за всяка конкретна година, за да бъде формиран общия размер на задължението. Поради това, жалбоподателят не е лишен от възможността да се защитава срещу всяка от таксите поотделно и в този смисъл не е налице съществено процесуално нарушение.

Разпечатката съдържа 49 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/34471960-6926-41ff-9338-dc0a1a5a5b49