Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 273 от 11.12.2024, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно административно наказателно дело 749/2024
Вид
Решение № 273
Подписан
11.12.2024
В сила
11.12.2024
Състав
КАЛОЯН ВЕНЦИСЛАВОВ ГЕРГОВ, РУМЕН ПЕТРОВ ЛАЗАРОВ, ДАЯНА СТОЯНОВА ВАСИЛЧИНА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Плевен, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно административно наказателно дело № 20244400600749 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от адвокат С. Б., защитник на обвиняемите Р. Е. М. и М. А. М., подадена срещу решение № 15 от 06.03.2024 г., постановено по анд № 282/2023 г. по описа на Районен съд-Червен бряг.

С обжалваното решение Районният съд-Червен бряг е признал обвиняемия Р. Е. М. за виновен в това, че на 17.06.2023 г., около 22:00 часа, в с. Девенци, Плевенска област пред кафе-аперитив, стопанисвано от Ц.Н. А., в съучастие като извършител с М. А. М., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като държал демонстративно нож, насочен срещу Н.Ц.А. – престъпление по чл. 325, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, но на основание чл. 78а, ал. 1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

С решението Районният съд-Червен бряг е признал обвиняемия М. А. М. за виновен в това, че по същото време и на същото място, в съучастие като извършител с Р. Е. М., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи 1 обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като отправил на висок тон обидни думи към Н.Ц.А. – престъпление по чл. 325, ал.

1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, но на основание чл. 78а, ал. 1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение, както и за несъставомерност на осъщественото от двамата обвиняеми деяние. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и за постановяване на ново решение, с което Р. М. и М. М. да бъдат признати за невинни и да бъдат оправдани.

Въззивните жалбоподатели Р. Е. М. и М. А. М., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не изпращат процесуален представител.

Окръжна прокуратура-Плевен, редовно призована, не изпраща представител.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата и след като провери изцяло правилността на постановеното решение, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е основателна. При постановяване на атакуваното с въззивната жалба решение контролираният съд е допуснал отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите. Поради това съдебният акт следва да бъде изцяло отменен, а делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

ВКС на РБ нееднократно е имал повод да приеме, че съществено нарушение на процесуалните правила е не само пълната липса на мотиви, но и липсата на такава част от тях, която се отнася до основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата /решението/. Не може са има спор, че основни в този смисъл са и въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемите и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и каква е неговата правна квалификация. За да отговори на тези въпроси, съдът следва да посочи в мотивите какви обстоятелства се считат за 2 установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. В конкретния случай не е изпълнено нито едно от изброените изисквания, поради което обжалваното решение на практика е без мотиви.

Обект на престъплението хулиганство са установените в държавата ред и обществено спокойствие. Основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са „непристойни действия“.

Съобразно непротиворечивата практика на ВКС на РБ по наказателни дела, например Постановление № 2 от 29.06.1974 г. по н. д. № 4/74 г. на Пленума на ВС на РБ, „непристойни действия“ са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото.

Грубо нарушение на обществения ред /съгласно посоченото постановление/ има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени и лични интереси или съществено нарушава нормите на нравствеността.

Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността.

Престъплението е налице, когато са осъществени и двата признака.

По конкретното дело съдът е посочил в мотивите си, че непристойните действия на обвиняемия М. А. М. са се изразили в отправяне на висок тон на груби и обидни епитети към Н.Ц.А., а непристойните действия на обвиняемия Р. Е. М. са се изразили в това, че държал демонстративно нож на нивото на гърдите си, насочен към Н.Ц.А., който бягал.

В мотивите изобщо не е посочено какви точно са грубите и обидни епитети, използвани от обвиняемия М. М.. Естествена последица от това обстоятелство /освен липсата на мотиви по съществен за изхода на делото въпрос/ е невъзможността въззивната инстанция да анализира изречените от М. думи и да достигне до правен извод дали тези думи грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.

В мотивите не са изложени никакви правни съображения и по въпроса защо насочването на нож към бягащ човек е непристойно действие, което грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото.

3

Контролираният съд е основал своето решение на свидетелските показания на В.Л.Д., Т.Г.П. и Д.А.П., които е разпитал устно и непосредствено по време на съдебното следствие. Приел е, че показанията на изброените свидетели са логични, последователни и непротиворечиви, както и че тези свидетели са очевидци на действията на двамата обвиняеми и подкрепят тезата на прокурора. Встрани от вниманието на решаващия съд е останало обстоятелството, че Д., П. и П. – в показанията си, депозирани на съдебното следствие, изобщо не установяват хулигански действия, осъществени от Р. М. и М. М..

Вместо анализ на доказателствените материали, в мотивите си съдът е направил декларацията, че с оглед показанията на разпитаните от него свидетели и събраните в хода на ДП доказателства, не съществуват данни, противни на възприетата фактическа обстановка, „което да налага отделно обсъждане“.

Правните съображения на първостепенния съд за взетото решение се изчерпват с изразяване на съгласие със залегналите в постановлението на прокурора правни съображения. В мотивите липсва собствената /на съда/ правна оценка на действията на обвиняемите, макар че това всъщност е логическа последица от липсата на становище по фактическата страна на делото.

В повърхностните мотиви липсват фактически и правни доводи защо действията на двамата обвиняеми са квалифицирани като престъпление „хулиганство“, а не като „дребно хулиганство“. Разграничаването на престъплението „хулиганство“ от „дребното хулиганство“ е съществен въпрос, както по принцип, така и в разглеждания случай. Това разграничение се съдържа в обществената опасност на деянията, както и в посочените в разпоредбите на Указа за борба с дребното хулиганство и НК признаци.

Според чл. 1, ал. 3 от УБДХ, дребното хулиганство е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушават обществения ред и спокойствието, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК.

4

Разграничението трябва да се извършва и на основата на конкретна оценка на всяко деяние – чрез обсъждане на обективните му признаци и степента на неговата обществена опасност.

При този изход от процеса оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, не следва да се коментират. Те следва да се имат предвид при новото разглеждане на делото, ако са основателни.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, във връзка с чл.

335, ал. 2 НПК, Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 15 от 06.03.2024 г., постановено по анд № 282/2023 г. по описа на Районен съд-Червен бряг и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5