Решение № 10 от 28.01.2022, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Троян, 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Ценка Т. Банчева като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело № 20214340100125 по описа за 2021 година

Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, предявен от „АМИГО ЛИЗИНГ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, законен представител И.Е.П. – изпълнителен директор, против Я.Х.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***. Претендира се установяване съществуване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 787/2020г. по описа на Троянски районен съд.

Ищецът обосновава своя правен интерес от предявяване на иска, като твърди, че по ч.гр.д. № 787 по описа на Троянски районен съд за 2020г. в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, с което е разпоредено на длъжника-ответник в настоящето производство Я.Х.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на кредитора „АМИГО ЛИЗИНГ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, законен представител И.Е.П. – Изпълнителен директор, чрез юриск. П.В. К.-Т., за сумата 10 252.80 ( десет хиляди двеста петдесет и два лева и осемдесет стотинки) лв., представляваща неизпълнени суми по Договор за финансов лизинг № 12001902/00001 от 06.03.2019г. с лизингодател „АМИГО ЛИЗИНГ” ЕАД и лизингополучател Я.Х.С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.09.2020г. до окончателното й изплащане; сумата 205.06 ( двеста и пет лева и шест стотинки) лв., представляваща разноски по делото за платена държавна такса и сумата 50.00 (петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Предвид, че издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, се сочи, 1 че заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване съществуване на претендираните вземания.

Ищецът основава претенцията си на договор за финансов лизинг № 12001902/00001, сключен на 06.03.2019г. между страните. В молбата се излга, че в изпълнение на задължението си по договора лизингодателят–ищец предоставил на лизингополучателяответник лек автомобил „***“ с № ***, с рег. № ***, за което бил изготвен приемопредавателен протокол. Твърди се, че ответникът заплатил първоначална вноска в размер на 4000.00 лв., като поел задължение да изплаща задължението си в размер на 16 000.00 лв. на 60 месечни вноски, съгласно погасителен план към договора.

Твърди се, че ответникът е преустановил плащане на месечните вноски, поради което ищецът прекратил договора на осн. т.16.1.б.“б“ от ОУ във вр. т.15.4 б.“а“ поради неизпълнение от страна на лизингополучателя.

В ИМ се твърди, че ответникът дължи на ищеца сумата 3 779.00 лв., представляваща сбор от падежирали и непогасени лизингови вноски по Договор за финансов лизинг № 12001902/00001 от 06.03.2019 г., дължими за периода 01.04.2020 г. до 01.09.2020 г.; сумата 10.25 лв. – обезщетение за забава на лизингови вноски с падеж 01.01.2020г. и 01.02.2020г.; сумата 3000.00 лв., представляваща неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяване на договора на основание чл. 16.2.1 от ОУ, сумата 240.00 лв., представляваща разходи за връчване на уведомително писмо; неизплатени суми за застраховки на лизинговия автомобил, както следва: 103.43 лв. – вноска № 1 за застраховка „ГО“ и 90.45 лв.- вноска № 2 по същата застраховка.

Ищецът претендира ДДС върху посочените суми в общ размер 2 251.27 лв.

Ищецът прави искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 787 по описа на ТРС за 2020г. Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и разноските в заповедното производство.

Ответникът Я.Х.С. се представлява в процеса от назначения му особен представител – адв.В.Г. от ЛАК, който е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК. В него адв.Г. е взел становище за неоснователност на иска, който оспорва, както по основание, така и по размер. Процесуалният представител на ответника е релевирал възражение за нищожност на клаузите от договора, с които е уговорен размера на възнаградителната лихва като противоречаща на добрите нрави. Освен това е направил възражение, че с процесния договор е уговорена неравноправна клауза, предвиждаща неустойка с обезщетителен характер при предсрочно прекратяване на договора.

Адв.Г. е направил искане съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовани, не се явява представител и същото не се представлява от процесуален представител. По делото е 2 постъпила молба - становище чрез пълномощника юриск.Е. С., в която се поддържа предявения иск и се моли същият да бъде уважен, а на дружеството-ищец да бъдат присъдени направените в производството разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

Ответникът Я.Х.С. не се явява в с.з., а се представлява от назначения му особен представител адв.В.Г. от АК-Ловеч, който прави искане да бъде отхвърлен предявения иск по съображенията, изложени в отговора на ИМ и подробно доразвити в представена по делото писмена защита.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 787/2020 г. по описа на Районен съд гр.Троян се установява, че на 30.09.2020 г. ищецът е подал заявление до Районен съд гр.Троян за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260022 от 02.10.2020г., с която е разпоредено на Я.Х.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на кредитора „АМИГО ЛИЗИНГ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, законен представител И.Е.П. – Изпълнителен директор, сумата 10 252.80 ( десет хиляди двеста петдесет и два лева и осемдесет стотинки), представляваща неизпълнени суми по Договор за финансов лизинг № 12001902/00001 от 06.03.2019 г. с лизингодател „АМИГО ЛИЗИНГ” ЕАД и лизингополучател Я.Х.С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.09.2020г. до окончателното й изплащане; сумата 205.06 (двеста и пет лева и шест стотинки), представляваща разноски по делото за платена държавна такса и сумата 50.00 (петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника С. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване съществуване на вземането си.

По делото е представен договор за финансов лизинг № 12001902/00001 от 06.03.2019 г. с лизингодател „АМИГО ЛИЗИНГ” ЕАД клон Плевен и лизингополучател Я.Х.С.. От него се установява, че предмет на договора е лек автомобил „***“ с № ***, с рег. № *** , с доставна цена 20 000.00 лв. и първоначална вноска 4 000 лв. Срокът на лизинга е уговорен на 60 месеца, като месечните вноски са в размер 468.68 лв. всяка. Лихвеният процент е 24.90 %. Върху главницата е уговорена лихва в размер на 12 121.02 лв. ГПР е 29.877%.

Уговорена е такса за разглеждане и оценка на кредитоспособността в размер на 319.99.00 лв. и разходи за регистрация на МПС в КАТ, вкл. държавни такси-157.99 лв. Общата дължима сума от лизингополучателя е в размер 28 599.01 лв.

В договора е посочено, че режимът на облагане с ДДС е по чл.143 от ЗДДС.

По искане на ищеца е назначена съдебно - счетоводна експертиза, от чието заключение, се установява, че ответникът е заплатил по договора за финансов лизинг сума в общ размер 12 760.46 лв.

3

Последното плащане за погасяване на вноски от ответника С. е направено на 10.04.2020г., като със сумата е погасена частично вноска 12 от погасителния план със сумата 38.18 лв. и дължимия остатък по вноската е останал в размер на 522.98 лв.

Вещото лице е посочило, че отв.С. дължи лизингови вноски в размер на 3 778.98лв.; разходи за връчване на уведомително писмо в размер на 240.00 лв. и данък МПС за 2020г. в размер на 478.40 лв., общо 4 497.38 лв.

Вещото лице е изчислило, че дължимата неустойка върху заплатените просрочени лизингови вноски за периода от техния падеж до датата на плащане е в общ размер на 10.47 лв. Неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена съгласно т.16.2.1 от ОУ към договора, е в размер на 3000.00 лв., представляващ 15% от доставната цена.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в срок възражение от длъжника или връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Искът е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.

Съгласно чл.342, ал.2 от ТЗ, с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.

Съдът счита, че по делото се доказаха твърденията, изложени в исковата молба, че страните са установили помежду си облигационни правоотношения, произтичащи от сключения между тях договор за лизинг.

Установено е и не се оспорва от страните, че на 07.03.2019 г. ищецът е предоставил лизинговия автомобил на ответника, за което е съставен приемо-предавателен протокол ( л.10 от ч.гр.д. № 787/20г.)

Установено е, че на 21.01.2020 г. в град Троян с протокол за приемане и предаване на превозно средство лизинговият автомобил е бил предаден от ответника С. и приет от представител на ищеца „АМИГО ЛИЗИНГ" ЕАД. Същият ден на Я.С. е било връчено уведомление по договори за финансов лизинг № 12001902/00001 от 06.03.2019г. и № 12001902/00001 от 29.03.2019г., с което ответникът е бил поканен да заплати дължимите към 10.01.2020г. по двата договора суми в общ размер 2 626.79 лв., като е предупреден, че 4 ако не плати сумата в 7-дневен срок, „Амиго лизинг“ ЕАД ще има право да прекрати договорите и ще бъдат отнети превозните средства, предмет на договорите.

В случая връщането на автомобила от ответника на лизингодателя е станало същия ден, в който на лизингополучателя е било връчено уведомлението - на 21.01.2020 г. С връщането на вещта, предмет на лизинговия договор, предсрочно е бил прекратен самия договор.

Видно е, че съгласно т.15.04., б.“а“ от ОУ към договора, при неизпълнение от страна на лизингополучателя да заплаща дължимите лизингови вноски, лизингодателят има право да развали едностранно договора с писмено предизвестие до лизингополучателя и да изиска връщане на фактическото държане на имуществото в срок от три календарни дни от датата на размаляне на договора.

Ищецът твърди, че първоначално не са успели да осъществят контакт с ответника дълго време за да прекратят договора, след което същият е бил предсрочно прекратен поради грубо неизпълнение от страна на лизингополучателя. За тези твърдения не са ангажирани никакви доказателства, установяващи изпращане на уведомление за предсрочно прекратяване на процесния договор и причината, поради което ответникът не е получил същото.