Решение № 3438 от 27.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3438 гр. С., 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20231110156940 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от Б. И. А. срещу „В.“ АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 КТ.

Ищецът твърди, че между него и ответника съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 1261/16.12.2015 г., изменен с допълнително споразумение от 16.11.2021 г., по силата на който ищецът заемал длъжността „Директор строителство“ в отдел „Административен персонал – С.“.

Твърди, че трудовото правоотношение било реално прекратено на 06.02.2023 г. със Заповед от 06.02.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие.

Сочи още, че на същата дата по взаимно съгласие било прекратено и второто съществуващо между страните трудово правоотношение – това по трудов договор № 1262/04.01.2016 г. Излага твърдения, че на 24.02.2023 г. в офиса на ответника ищецът бил принуден от В. Д. Ж. – действителен собственик на „В.“ АД чрез „Х.“ АД, да подпише писмени обяснения, въз основа на които му е предоставена за подпис заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание дисциплинарно уволнение, като тази заповед и подписаните обяснения не били предоставени на ищеца. Сочи, че е образувано досъдебно производство по пр.пр. № 8330/2023 г. по описа на СГС срещу Велико Желев, в рамките на което писмените обяснения и заповедта били иззети. Твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание дисциплинарно уволнение е антидатирана, тъй като в нея е написана дата 06.02.2023 г., като същата била издадена не по-рано от 24.02.2023 г. Поради това иска уволнението, извършено със Заповед № В.-3-10-1/06.02.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 187, ал.

1 т. 3, т. 8 и т. 10 КТ да бъде признато за незаконно и отменено, както и в трудовата му книжка да бъде вписано действителното основание за прекратяване на правоотношението по трудов договор № 1261/16.12.2015 г., по силата на който заемал длъжността „Директор строителство“ в отдел „Административен персонал – С.“ при 1

„В.“ АД, както и да бъде прогласена нищожността на Заповед № В.-3-10-1/06.02.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 195, ал. 1, вр. чл.

187, ал. 1 т. 3, т. 8 и т. 10 КТ.

Ответникът в депозирания писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК оспорва исковете. Излага становище за нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума. Поддържа, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като трудовото правоотношение било прекратено на друго основание – по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие – в каквато насока са и доводите на ищеца относно реалното основание за прекратяване на правоотношението. Поддържа, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ бил неоснователен, като счита същият да е предявен като евентуален спрямо иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и че не може да бъде извършена поправка на основанието за уволнение в трудовата книжка, без да се уважи искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ предвид акцесорния характер на иска по чл. 344, ал. 1 т. 4 КТ. Счита още, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК поради наличие на досъдебно производство по пр.пр. № 8330/2023 г. по описа на СГП.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, поради което с доклада по делото и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелствата: страните по делото са били в трудово правоотношение, въз основа на трудов договор № 1261/16.12.2015 г., изменен с допълнително споразумение от 16.11.2021 г., по силата на който ищецът заемал длъжността „Директор строителство“ в отдел „Административен персонал – С.“; че трудовото правоотношение е прекратено на 06.02.2023 г. със Заповед от 06.02.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие, която заповед предхожда по време втора заповед от 06.02.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца по трудов договор № 1261/16.12.2015 г. поради налагане на наказание дисциплинарно уволнение, както и че заповед от 06.02.2023 г. /без номер/ за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е връчена на ищеца преди издаване на Заповед № В.-310-1/06.02.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 187, ал. 1 т. 3, т. 8 и т. 10 КТ.

Посочените обстоятелства също така се установяват от ангажираните по делото доказателства. По делото е представена молба от ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, заведена при ответника с вх. № В. – 68/30.01.2023 г. Приложена е и заповед от 06.02.2023 г. /без номер/ за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, връчена на работника на 06.02.2023 г., отразяваща безспорните между страните факти.

Не се спори също, а и от представените по делото доказателства, се установява издаване на втора заповед за прекратяване на същото трудово правоотношение, а и м е н н о Заповед № В.-3-10-1/06.02.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 187, ал. 1 т. 3, т. 8 и т. 10 КТ.

Съгласно постъпило по делото писмо от НАП в информационната система на НАП към 31.01.2024 г., се установява, че на 06.02.2023 г. за Б. И. А. са подадени уведомления по чл. 62, ал. 5, от Кодекса на труда /КТ/ от „В.“ АД с ЕИК ********* за 2 прекратяване на трудови договори, както следва: трудов договор с дата на сключване 16.12.2015 г. е прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда с уведомление вх. № 29388233018954/06.02.2023 г.; трудов договор с дата на сключване 04.01.2016 г. е прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда с уведомление вх. № 29388233018954/06.02.2023 г. На 27.02.2023 г. е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, с което е коригирано основанието за прекратяване на трудовия договор с дата на сключване 16.12.2015 г., като е посочено същият да е прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, с вх. № 29388233028148/27.02.2023 г.

Останалите събрани по делото писмени доказателства са неотносими към изясняване на предмета на настоящия гражданскоправен спор, поради което не следва да бъдат обсъждани.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение, което е било прекратено, а в тежест на ответника – работодател е да докаже предпоставките, обуславящи възникването на правото на уволнение на избраното от него основание и надлежното му упражняване. С оглед наведеното конкретно основание поначало в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване и при кумулативна даденост следните предпоставки: че дисциплинарно наказание е наложено при спазване на сроковете, предвидени в чл. 194, ал. 1 КТ; че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ; че процесната заповед е надлежно мотивирана; че ищецът е извършил виновно твърдените нарушения на трудовата дисциплина, които са тежки по см. на КТ; че при определяне на дисциплинарното наказание са спазени изискванията на чл. 189, ал. 1 от КТ. Доколкото в конкретния случай не се твърди от ответника правоотношението да е прекратено поради наложено дисциплинарно наказание, а напротив – че е прекратено по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал.

1, т. 1КТ, както твърди и ищецът, в тежест на ответника е да докаже възражението си за липса на правен интерес на ищеца от предявяване на иска. С оглед довода на ищеца за незаконност на уволнението, извършено със Заповед № В.-3-10-1/06.02.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 195, ал. 1, вр. чл.

187, ал. 1 т. 3, т. 8 и т. 10 КТ, в негова тежест е да установи, че същото е било прекратено на соченото от него основание – по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, обусловено от искане от ищеца и дадено писмено съгласие от ответника, извършени преди издаване на Заповед № В.-3-10-1/06.02.2023 г.

В конкретния случай в рамките на настоящото производство ответникът не твърди Заповед № В.-3-10-1/06.02.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 187, ал. 1 т. 3, т. 8 и т. 10 КТ да е породила правно действие. Напротив, също както ищеца, твърди, че правоотношението е прекратено преди издаване на същата на основание взаимно съгласие, като заповед от 06.02.2023 г. /без номер/ за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ била връчена на ищеца преди издаване на Заповед № В.-3-101/06.02.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 195, ал.

1, вр. чл. 187, ал. 1 т. 3, т. 8 и т. 10 КТ, които факти са отделени като безспорни между страните.

Въпреки съвпадащите по съдържание и насоченост твърдения на насрещните страни в производството, че действителното основание за прекратяване на 3 правоотношението е това по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие, в случая съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяване на иска, който не е отпаднал до приключване на съдебното дирене, поради което възражението на ответника за недопустимост на производството съдът намира за неоснователно. При разрешаване на въпроса за допустимостта на иска по чл. 344, ал. 1 КТ законът и съдебната практика изхождат от интереса на ищеца – работник/служител, който е решаващ и се преценява с оглед конкретните обстоятелства във всеки отделен случай.

За наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, съдът е длъжен да следи по време на висящия процес до приключване на делото.

Като съобрази конкретиката на случая и взе предвид както твърдението на ответника, така и поведението му извън процеса и в рамките на същия, съдът намира, че изявлението, направено от името на ответното дружество и поддържано в процеса, относно липса на правен спор, не намира опора в поведението на ответната страна, респективно само фиктивно липса правен спор между страните, като това твърдение създава едно привидно положение.

На първо място, липсва нарочен акт на работодателя, с който Заповед № В.-3-101/06.02.2023 г. да е отменена, при това извършено преди предявяване на иска.

Съгласно действащата към релевантния период редакция на материалноправната норма на чл. 344, ал. 2 КТ работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда. С ДВ, бр. 11 от 2023 г., е прието допълнение, съгласно което след предявяването на иска и до влизането в сила на съдебното решение той може да отмени заповедта за уволнение с писменото съгласие на работника или служителя.

Същото влиза в сила считано от 1.07.2024 г., поради което с оглед темпоралното действие на закона, не представлява действащо право към момента на реализиране на правопораждащите юридически факт. В изпълнение на служебното задължение да следи за надлежно извършване на процесуалните действия, съдът е дал указания на ответника да конкретизира възражението си за липса на правен интерес на ищеца от образуване на настоящото исково производство, включително като посочи дали е издал нарочен акт, с който отменя втората заповед от 06.02.2023 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца по трудов договор № 1261/16.12.2015 г. на основание дисциплинарно уволнение, преди или след предявяване на иска, като в случай, че е издал такъв след предявяване на иска – дали е искал писмено съгласието на ищеца. В изпълнение на указанията процесуалният представител на ответника в първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 13.02.2024 г., е заявил, че такъв нарочен акт не е бил издаван. Изявлението представлява признание, че уволнението, извършено със Заповед № В.-3-10-1/06.02.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 187, ал. 1 т. 3, т. 8 и т. 10 КТ, не е било отменено по почин на работодателя преди предявяване на иска пред съда. Нещо повече, дори същата да беше отменена, но в рамките на настоящото исково производство, с оглед действието по време на разпоредбата на чл. 344, ал. 2 КТ, ищецът отново би разполагал с правен интерес от предявяване на иска.

Разпечатката съдържа 32 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/344595ef-1e05-4018-a120-9bb340ff78e6