Решение № 187 от 31.03.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. В., 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна Р. Скорчовска П.а при участието на секретаря Стефка Б. Радева като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска П.а Гражданско дело № 20221420103494 по описа за 2022 година

П. И. С., c постоянен адрес: гр. С., общ. С., ул. „М.“ № 38, aп. 10, ЕГН:

**********, чрез ада. В. Ч. от АК - В. с адрес на упражняване на дейността: гр. В., ул. Л. №***, ет.5,офис **** - пълномощник е предявил искове против Ю. М. К., ЕГН: **********, е постоянен адрес: гр. В., общ. В., обл.В., ул.

„Е.Й.” № *** и „Ю.”ООД със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. С., ж,к. “Н. 2”,ул.“Х.С.“ ***, представлявано от управителите Ю. М. К. и М. К.

А. — заедно и поотделно с искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че договор за аренда на земеделски земи с нотариална заверка на подписите рег.№2019/10.03.2022г, **** но описа на нотариус А.П. с рег.*** на НК с район на действие РС — М., вписан в СВ — гр. Б.С. с вх.

Рег. № 718/15.03.2022 г. ****, сключен между П. И. С. ЕГН: ********** чрез пълномощник Ю. М. К. ЕГН: **********, е постоянен адрес: гр. В., общ. В., обл.В., ул. „Е.Й.” *** и „Ю.”ООД със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. С., ж,к. “Н. 2”,ул.“Х.С.“ ***, представлявано от управителите Ю. М. К. и М. К. А. — заедно и поотделно няма действие спрямо П. И. С., c постоянен адрес: гр. С., общ. С., ул. „М.“ ****, aп. 10, ЕГН: ********** на основание чл.

40 ЗЗД, а именно представителя и лицето, с което той договаря се 1 споразумяват във вреда на представлявания и на евентуално чл.42, ал,2 от ЗЗД /действие без представителна власт/ с присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответника физическо лице не е ангажирал становище по исковата молба, респективно ответника ЮЛ е ангажирал становище за неоснователност на предявените искове като твърди,че между ответниците не е налице сговаряне за нанасяне на вреда на ищеца,съответно, че на ищеца не са нанесени вреди тъй-като договора е сключен в рамките на средно арендно плащане за района/землището/ и др.

Предявените искове са с правно основание чл. 40 ЗЗД, и предявен при условията на евентуалност иск по чл.42, ал,2 от ЗЗД.

Съдът с оглед събраните по делото доказателства,приема следното:

На 30.07.2008г. ищецът упълномощава Ю. М. К. пред нотариус Л.З., рег.

№*** на НК с район на действие СРС със следните право по чл.38 от ЗЗД :да го представлява пред всички необходими инстанции в РБ с право да закупува недвижими имоти на територията на РБ, при цена и условия както той прецени, както и да заплаща продажната цена , като има право да действа съгласно чл. 38 от ЗЗД да го представлява пред данъчни, общински, административни органи във връзка с уреждането на всички формалности до покупката па недвижимите имота, като подава и получава скици, удостоверения и други документи, да сключва договори за аренда и наем с предмет собствената му земеделска земя. Пълномощното е издадено без краен срок.

П. И. С. е собственик на 48.057 дка земеделска земя, изходяща се в землището на с. Т., общ. Б.С., обл, В., придобита чрез дарение от баща му И.П. С. на 11.04.2017 г. , нотариален акт за дарение на недвижим имот №193, том 1, peг. № 1426, дело №182 от 2017 г. на нотариус Г.Х. № 407 с район на действие PC - Б.С., вписан в СВ Б.С., вх. peг. № 1323 от 11.04.2017 г., акт №200, том 2, дело №396/2017 г. На 18.07.2021 г., ищецът сключва договор за наем на собствената си земеделска земя е наемателя СД „Б.Т.С“ с,Т., общ.

Б.С., обл. В., вписано в Търговския регистър на при Агенцията по вписванията с ЕИК:*** , за срок от 1 /една/ стопанска година, На 19.07.2022 г., ищецът отново сключва договор за наем на същата земеделска земя със същия наемател отново за срок от 1 /една/ стопанска година, които договори 2 явно демонстрират намерението на ищеца лично да отдава земята си за обработка на избрано от него лице.

През лятото на 2022 г. наемателят, след като подава декларация по чл. 70 от ППЗСПЗЗ за участие в разпределението на земеделските земи в землището на с. Т., установява, че наетите от него земеделски земи са заявени вече от втория ответник, на основание процесния договор за аренда от 10.03.2022 г, със срок за ползване на земеделските земи 15 /петнадесет/ стопански години считано от 01.10.2022 г. до 01.10.2037 г. Договорът с бил подписан без знанието на ищеца за посочения дълъг срок и при цена от 50 лв./дка, с което действие ищецът на практика е лишен от възможността да се ползва от собствената си земя по начин, който той счита за правилен и целесъобразен.

Пълномощникът Ю. М. К. се е легитимирал пред нотариус П. с пълномощното съставено пред нотариус Л.З., рег. №088 на НК с район на действие СРС, за което ищецът отдавна е бил забравил, че го е дал. Към онзи момент процесиите земеделски земи не са намират в патримониума на ищеца, защото той ги придобива девет години след издаване на пълномощното, при което следва да се приеме, че пълномощното не включва имуществените права на ищеца, придобити след неговото издаване, а само онези, които са били налични към 30.07.2008г.Ищеца не е знаел за сключването на този договор, нито е бил уведомен от първия ответник и баща му-управителя на втория ответник преди подписването и след това.Между страните не е имало никакви разговори в тази насока, контактите им са преустановени, отношенията влошени. Между тях не е имало никакви срещи и разговори, защото към този момент те не разговарят от години, контактите по между им са преустановени, а отношенията — влошени, които факти и обстоятелства се установяват и от показанията на разпитания по делото свидетел на ищеца Ц.Т.Т. именно с фирмата на който ищеца е бил сключил наемния договор за 2022г. и от който ищеца е разбрал за дублиране на договорите.Този свидетел е води идентично дело ,на за 400 дка. негова земя с фирмата”Ю.”ООД.

Съгласно чл.40 от ЗЗД,ако представителят и лицето,с което той договаря,се споразумеят във вреда на представлявания,договорът не поражда действие за представлявания. Следователно,за уважаване на иск по чл.40 от ЗЗД ищецът следва да докаже,че атакуваният договор е сключен от представителя във вреда на представлявания/ищеца/ - при неизгодни за представлявания 3 условия/нееквивалентност на размерите на престациите/,че предоставените на представителя права са упражнени превратно,макар и в рамките на предоставената с пълномощното представителна власт,както и недобросъвестност у другата страна по сделката и намерение за увреждане на представлявания.

По делото е било представеното пълномощно,с което ищецът е предоставил на лицето Ю. Маринов К. власт да сключва договор за наем и аренда Пълномощното е издадено на 30.07.2008г.Но в хода на процеса с оглед непредставяне на това пълномощно от страна на ответника Ю. К. в оригинал на осн.чл.183, ал.1 ГПК това пълномощно макар и приложено по делото е изключено от доказателствата по делото,т.е. към настоящия момент с оглед изключване на това доказателства Ю. К. не е имал представителна власт да сключва процесния договор за наем.

Но дори при наличието на това пълномощно изложените доводи за недействителност на договора за наем е причинено от представителя увреждане, като представителят не е договарял в интерес на ищеца.

Съобразно трайната практика на ВКС,изразена в решение №1444/04.11.1999 г. по гр. дело №753/99 г. V г.о., решение №160/14.03.2006 г. по гр. дело №325/2004 г. ІІ г.о. и решение №597/28.05.2008 г. по гр. дело №2365/2007 г. І г.о.,нееквивалентността на престациите представлява нарушение на добрите нрави,в който случай сключената сделка е нищожна поради нарушаване на основния принцип на отношенията между представител и представляван,а именно на задължението на представителят да действа в интерес на представлявания.В случая пълномощникът е сключил договор за наем при цена 50 лв. за декар за землището на с.Т.,която е адекватна към настоящия момент с оглед представената справка издадена от ОД”Земеделие” гр.В. с посочена средна наемна цена за 2022г. в размер на 36 лв., но съдът намира,че ответника Ю. К. не е осъществил представителната власт с грижата на добър стопанин,като е сключил договор за наем за 15 години при наемна цена 50 лв. на декар,без възможност същата да се актуализира,респективно лишавайки собственика за един изключително дълъг период от време от възможност да разполага и да се разпорежда със собствеността си.

Ю. М. К. не е изпълнил задълженията си към доверителя по чл.284 ЗЗД и сделката с останала „скрита“ за ищеца, макар и да е била вписана в имотния 4 регистър. По този начин пълномощникът е злоупотребил с даденото му доверие и е сключил сделки с баща си във вреда на ищеца. Знанието за увреждащата сделка с бащата М. А. се предполага на основание чл. 135, ал. 2 ЗЗД, макар и това да няма пряко отношение към действието на сключения аренден договор, защото третото лице често е добросъвестно /в случая обаче е различно/- с оглед роднинската връзка на ответниците по делото и представителната власт в юридическото лице. Сключения на 10.03.2022 г./това е датата на нотариалната заверка на подписите,като на страните първа на договора е посочена дата24.0.2022г./, 15 /петнадесет/ годишен аренден договор пряко уврежда ищеца, защото го лишава от възможност да ползва собствената си земеделска земя по начин, по който той намери за добре, за продължителен период от време. Ищеца не е има намерение да я отдава на ЮЛ-ответник по делото, защото от години е установил договорни отношения с трето лице и не желае да има никакви отношения с ответниците.

Предоставената с пълномощното свобода на договаряне не следва да се тълкува като възможност представляваният да бъде ощетен,а като такава за гъвкаво и в негова полза преценяване на пазарната ситуация.Това становище изразява трайната съдебна практика по приложението на чл.40 от ЗЗД,която приема,че ако пълномощникът злоупотреби с мандата и се сговори с купувача във вреда на представлявания,така сключеният договор би бил недействителен по отношение на представлявания. В този смисъл,Съдът намира,че е установен първия елемент от фактическия състав на чл.40 от ЗЗД,така както е определен и в тълкувателно решение №5/12.12.2016 г. по тълк. дело №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС в.III т.2. Съдът намира,че е налице и вторият елемент от фактическия състав,който също е дефиниран в цитираното тълкувателно решение,а именно: ”споразумяване” между представителя и насрещната страна по договора/ответника/ за увреждането на представлявания,което се свежда до недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора относно увреждането на представлявания.В решението е посочено,че: ”споразумяването” не съставлява отделна правна сделка между представителя и насрещната страна по недействителния договор,която сделка да е различна от самия този договор,т.е. - не е необходимо да е налице изричен ”сговор” между тях да увредят представлявания,което би предполагало във всички случаи намерение за увреждане и умисъл за това,но в голяма част от хипотезите такива не са 5 налице или са практически недоказуеми от страна на представлявания.Това ”споразумяване” между представителя и насрещната страна е обективирано в самия недействителен договор,увреждащ представлявания,което е първият елемент от фактическия състав.Поради това вторият елемент от този фактически състав е субективен и се изразява не винаги в общ сговор и общо намерение/цел/ у представителя и насрещната страна да увредят представлявания,а в тяхната недобросъвестност те, и двамата,знаят/осъзнават/,че сключеният договор обективно уврежда представлявания.Уговарянето на наемна цена в размер на 50 лв. за един значителен период от време без възможност за актуализация показва,че пълномощникът не изпълнил своите задължения с дължимата грижа и е увредил интересите на упълномощителя.Респективно упълномощите е лишен и от възможност да се разпорежда по своя воля с имуществото си за такъв дълъг период от време.

В практиката е прието,че наличието на сговор за увреждане може да бъде установено с косвени доказателства,които,ценени в съвкупност,да обуславят извод за сговаряне за 6 увреждане. Поредица от такива косвени доказателства могат да бъдат: близки родствени отношения между пълномощника и третото лице в степен,в която законът презумира знание за увреждането/чл.135 ал.2 о т ЗЗД/ или заинтересованост /ч л . 1 7 2 о т ГПК/,вкл. даваща право на отказ от свидетелствуване/чл.166 ал.1 т.2 от ГПК - решение №841/ 19.01.2010 г. по гр. дело №3530/2008 г. на ВКС ІV г.о./.В случая лицето Ю. К. е договарял с баща си,при което съдът намира,че е установен и втория елемент от фактическия състав. Следва да се отбележи и че ищецът е доказал твърдението си нарушени доверителни отношения - индиция за недобросъвестност у представителя. Междувременно ищецът е манифестирал намерение и воля сам/без да ползва представител/ да уреди ползването на имотите. По изложените съображения,Съдът намира,че искът следва да бъде уважен,като бъде прогласена недействителността на атакувания договор,като сключен във вреда на представлявания.

Разпечатката съдържа 27 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/34450399-a485-486e-a751-b7e9b53d28ae