Решение № 117 от 24.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Пловдив, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. И.

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20245000500565 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по две въззивни жалби на ищеца И. Г. П., срещу Решение №372/09.10.2024 г. по гр.д.№769/2023 г. на Окръжен съд – Х., с което изцяло са отхвърлени предявените от жалбоподателя, против ответниците Ц. за с.м.п., субективно съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. Чл.45 от ЗЗД, за солидарно осъждане на тримата ответници да заплатят на ищеца сумата от 27 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в силни, остри болки в лява лакътна става и цялата ръка и страдания към деня на настъпване на травмата – 20.02.2018 г., блокаж и оток на ръката, търпени в продължение на около два месеца, както и последващи болки и силно ограничаване движенията на ръката, водещо до затруднено самостоятелно обслужване, продължаващи и към момента на депозиране на исковата молба, и настъпила необратима деформация, довели до инвалидизация, преживян силен стрес, ниско самочувствие, тревожност и раздразнителност в следствие на причинените му телесни увреждания, ведно със законната лихва, претендирана от датата на увреждането 20.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като е осъден жалбоподателят да заплати на всеки от ответниците направените разноски по делото, както и да заплати в полза на бюджета на съда, направени разноски за експертизи от бюджета на съда.

С Жалба вх.№10132/23.10.2024 г., подадена от И. Г. П. – лично, са релевирани оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради противоречието му с материалния закон, съдопроизводствените правила, и с обективната истина. Докладът по делото е непълен.

1

Приетата експертиза е оспорена. Релевантните за спора факти са неправилно установени, като съдът е изопачил и тълкувал неправилно събраните доказателства. Настоява се за отмяна на обжалваното решение по отношение на ответниците Ц. - Х., и „М.-Х.“ЕООД, като се постанови ново решение по съществото на спора, с което предявените искове срещу двамата ответници Ц.., и „М.-Х.“ЕООД да бъдат изцяло уважени, като се осъдят същите солидарно да заплатят на ищеца претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27 500 лв. По отношение на решението в частта му по иска, предявен срещу ответника М., се поддържа, че решението е нищожно, евентуално – недопустимо. В тази част се настоява делото да се върне на първата инстанция, която да го изпрати за разглеждане на Административния съд.

С Жалба вх.№10199/24.10.2024 г., подадена от И. Г. П., чрез адвокат Ж. Б., се обжалва решението с оплаквания за неправилност, поради противоречие с материалния закон. По делото е установено, че на 20.02.2018 г. около 18:30 ч. в близост до дома му в с. О., ищецът е бил задържан, при което е получил травматично увреждане – луксация на лява лакетна става. Бил е конвоиран до ЦСМП – Х., където е прегледан от дежурен лекар и изпратен за рентгеново изследване, от което се установяват данни за налична луксация. Разпитаният като свидетел д-р Г. установява, че той е установил луксацията, и е изпратил ищеца за образно изследване. Същият заявява, че на предходна снимка от 2013 г. липсват данни за такава луксация. В същото съдебно заседание е разпитан като свидетел д-р К. /работил през 2018 г. като фелдшер в ареста/, който заявява, че П. е постъпил с документи, в които е било отразено „клинично здрав“, но в документите се съдържала и рентгенова снимка, установяваща „луксация на лакътна става“. При извършения от него преглед на 21.02.2018 г. установил болки и подуване на лявата лакътна става, и констатирал прясна травма с оток и хематом. Открито е производство по оспорване на отразеното в амбулаторен лист №001214/23.09.2020 г., което жалбоподателят счита за доказано от показанията на св. Д-р Е.Б., който признава, че е възможно да е допуснал техническа грешка при снемането на анамнезата по сведения на пациента. Според него категорично се установява луксация при двата прегледа, извършени през 2020 г. и през 2021 г., която е следвало да се намести в рамките на 4-5 дни. При липса на доказателства съдът неправилно е приел за установено, че ищецът е отказал хоспитализация и лечение – към този момент ищецът е бил задържан и конвоиран, и не е могъл да взема самостоятелно решения, а в цялата налична медициска документация от МБАЛ „С. липсва декларация за несъгласие за лечение, липсва подпис и име на лицето, което е нанесло текста „отказва х-я“, а и претенцията на ищеца не е насочена към това лечебно заведение. Съдът неправилно е приел, че не е установено по несъмнен начин „каква точно е била причината за увреждането“ - причината за увреждането е ирелевантна за спора, а кога е настъпила луксацията е категорично установено от събраните доказателства. От заключението на приетата СМЕ се установява, че оптималният срок за наместване след изкълчване на лакътната става е до 3 денонощия, а в случая такова лечение не е било проведено. Решението е и вътрешно противоречиво, тъй като съдът от една страна намира, че от доказателствата не може да се обоснове извод, че за ищеца са настъпили негативни промени, а едновременно приема за установено, че на 20.02.2018 г. при ищеца е 2 била установена травма на лява лакътна става, довела до силни болки и ограничение в движението на лявата ръка. Неправилно и в противоречие със събраните доказателства съдът е приел, че не е доказано, че именно в резултат от противоправните действия или бездействия на лекари, които в противоречие с чл.79, ал.1, чл.80 и чл.81, ал.2 от Закона за здравето не са оказали своевременна медицинска помощ при установяване на травмата, и не са провели адекватно, своевременно и ефективно лечение от медицински специалинсти.

Това поведение е противоправно, и е довело до настъпването на търпените неимуществени вреди и до трайно инвалидизиране на ищеца. Настоява се за отмяна на обжалваното решение, и постановяване на ново решение по същество, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени.

Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, като втората въззивна жалба е депозирана чрез надлежно назначен на осн. Чл.95 от ГПК процесуален представител с Определение №625/03.05.2023 г. /на л.7 от гр.д.№302/2023 г. на ОС – С.З./ по реда на ЗПП. С Определение №574/24.04.2023 г. по гр.д.№302/2023 г. на ОС – С.З. жалбоподателят е освободен на основание чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяне на такси по делото. Въззивните жалби са процесуално допустими и редовни от външна страна, и подлежат на разглеждане.

Преписи от двете въззивни жалби са връчени на насрещните страни. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№10950/12.11.2024 г., депозиран от Ц. - Х., представляван от Директора д-р П.Д., с който се взема становище по въззивната жалба с вх.№10199, депозирана от адв. Ж. Б.. Поддържа се неоснователност на релевираните оплаквания първостепенният съд е обсъдил всички събрани доказателства и е направил правилни и законосъобразно изводи. От събраните доказателства се установява, че след насочването от ЦСМП на ищеца е направено образното изследване, което е било поискано от медицинските специалисти, и то е било надлежно разчетено от рентгенолога д-р Г.. След извършване на изследването ищецът не е посещавал Спешния медицински център Х., филиал на ЦСМП – Х., а по неговите твърдения е бил върнат в ареста на РПУ-Х.. В тази връзка не се установява какви точно действия или бездействия на служителите на СМЦ – Х. са допринесли за увреждането на ищеца. Първостепенният съд правилно е отчел представените доказателства и е стигнал до извод, че искът по отношение на ЦСМП-Х. е неоснователен.

По тези съображения се настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил и Отговор вх.№10951/12.11.2024 г., депозиран от Ц. - Х., представляван от Директора д-р П.Д., с който се взема становище по въззивната жалба с вх. №10132, подадена лично от ищеца. Поддържа се неоснователност и на тази въззивна жалба. Ищецът счита, че в резултат от противоправното действие и бездействие на лекари от филиала в гр. Х. на ЦСМП - Х., чиито здравни услуги е ползвал на 20.02.2018 г., е претърпял настъпилите неимуществени вреди. Уточнява, че противоправното поведение на служителите на ответника се състои в неспазването на установените медицински стандарти и правила за добра медицинска практика, изразяващо се в неоказана адекватна медицинска помощ по установяване на причинената травма и лечението й, непредоставяне на 3 болкоуспокояващи медикаменти при наличие на силна болка към момента на прегледа и след това, непредоставяне на медицинска документация, неуточнена анамнеза и статут, липса на информираност за обективно състояние и липса на проведено адекватно, своевременно и ефективно лечение, в резултат от което ищецът е претърпял неимуществени вреди, и е настъпила инвалидизацията му. С постановеното решение съдът правилно е приел иска срещу ЦСМП - Х. за неоснователен и недоказан, тъй като дежурният лекар е предприел необходимите действия във връзка с адекватното и своевременно лечение на ищеца. В тази връзка е и заключението на приетата СМЕ. По-нататъшните действия по уточняване на диагнозата и лечението на ищеца не са били задължение на екипа на филиала в гр. Х., съобразно чл.12 от Наредба №025/1999 г. Настоява се за потвърждаване на обжалваното решение. Заявява се претенция за присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.

№11719/02.12.2024 г., подаден от „МБАЛ-Х.“ЕООД, чрез адв. Д. А., надлежно упълномощен за всички инстанции с пълномощно към отговора. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба, депозирана лично от ищеца. Неоснователни са оплакванията за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. От съвкупната преценка на доказателствата е установено, че не е налице причинна връзка между твърдените вреди и оказаната медицинска помощ в лечебното заведение.

Състоянието на ищеца е било правилно диагностицирано, като не се установяват неправилни или погрешни медицински манипулации и процедури. Тъй като липсва противоправно поведение на служители на лечебното заведение, не е налице основание за ангажиране на отговорността му за претърпените от ищеца вреди, и правилно съдът е отхвърлил предявеният от ищеца иск. Поддържат се всички възражения, релевирани в отговора на исковата молба и депозираната писмена защита. Настоява се за отхвърляне на въззивната жалба, подадена лично от ищеца, като неоснователна, и потвърждаване на обжалваното решение. Заявява се претенция за присъждане на направените разноски за въззивното производство.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК постъпил и Отговор на въззивна жалба вх.

№11718/02.12.2024 г., подаден от „МБАЛ-Х.“ЕООД, чрез адв. Д. А.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба на ищеца, подадена чрез процесуалния му представител адв. Ж. И.. Поддържат се възраженията за недопустимост на предявения иск срещу ответника „МБАЛ-Х.“ЕООД, и искането за прекратяване на производството против този ответник и осъждане на ищеца да заплати на дружеството разноските за двете съдебни инстанции. Преценката на възражението за погасяване на иска по давност следва да бъде направена не с оглед датата на предявяването на исковата молба, а с оглед датата на предявяване на иска против този ответник, което е сторено чрез недопустимо изменение на иска, осъществено след датата 18.02.2023 г., когато е изтекла петгодишната погасителна давност. Погасяването на иска по давност е самостоятелно основание за потвърждаване на съдебното решение по отношение на болницата. Неоснователни са оплакванията, че ОС- Х.