Решение № 45 от 23.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Пловдив, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: Мария П. Шишкова

Членове:

Светлана Анг. Станева

Миглена Р. Маркова при участието на секретаря Христина В. Христова в присъствието на прокурора Албена Георгиева като разгледа докладваното от Мария П. Шишкова Въззивно административно наказателно дело № 20205300601604 по описа за 2020 година

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК.

С Решение № 1109/14.07.2020 г., постановено по НАХД № 7694/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХVI н. с., обвиняемият А.Д.К. е признат за виновен за извършено на 02.11.2018г. в гр. Пловдив престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 1 предложение първо и т.2 предложение първо вр. чл. 130, ал.

1 от НК – затова, че в качеството си на длъжностно лице – шофьор при „***“ ЕООД със седалище в гр.Пловдив, командирован със заповед № *** от 31.10.2018 г. в „***“ ЕООД, при изпълнение на службата си – шофьор на автобус № *** по маршрут на автобусна линия № *** е причинил на Х.Б.В. в качеството й на длъжностно лице – шофьор при „***“ ООД при изпълнение на службата й – шофьор на автобус № *** по маршрут на автобусна линия № ***, лека телесна повреда, изразяваща се в масивни кръвонасядания на гръдния кош, дясната раменна област и лявата мишница, довели до 1 разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и на основание чл. 78А от НК е ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност.

Наложено му е административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

В тежест на обвиняемия К. е възложено заплащането на направените по делото разноски в хода на досъдебното производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

Недоволен от постановеното решение е останал обвиняемият А.К., който чрез упълномощения си защитник – адв. Р.Д. го обжалва пред настоящата инстанция, с искане да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно и вместо него – постановено друго, с което да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Според представителя на Окръжна прокуратура – Пловдив въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение – потвърдено като обосновано и законосъобразно. На становище е, че събраните и проверени в проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства категорично установяват както факта на извършеното престъпление, а така също и неговото авторство. По отношение на определения минимален размер на предвиденото в закона административно наказание, прокурорът счита, че не е съответен на повисоката степен на обществена опасност на конкретно извършеното престъпление, но поради липса на протест, претендира единствено потвърждаване на решението на първоинстанционния съд.

Обвиняемият А.К. не участва лично във въззивното производство.

Според упълномощения му защитник – адв. Д., събраните и в хода на проведеното съдебно следствие пред въззивната инстанция доказателства и доказателствени средства не са достатъчни, за да обосноват обвинителната теза, и да дадат основание да се ангажира административната отговорност на подзащитния й. В този аспект, поддържа направеното искане в жалбата за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което обвиняемият К. да бъде признат за невиновен и оправдан изцяло по предявеното му обвинение.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в настоящия си състав, след като 2 обсъди приложените към делото доказателства и доказателствени средства, в контекста на становището на страните и в съответствие с правомощията си по чл. 314 от НПК, счете депозираната въззивна жалба за процесуално допустима, подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество - за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

При извършената служебна проверка, по реда на чл. 314 от НПК, въззивната инстанция констатира допуснато нарушение на материалния закон, от категорията на визираните в разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. ал. 2 от НПК, което послужи като основание да упражни правомощието си по чл. 334, т. 3 във вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 пр. 1 от НПК и да измени обжалвания съдебен акт.

Въз основа на събрани и проверени при условията на устност и непосредственост доказателства и доказателствени средства, както и на приобщени по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК, първоинстанционният съд е приел за установена фактическа обстановка съответна на описаната в постановлението по чл. 375 от НПК на наблюдаващия прокурор, а именно:

Пострадалата Х.Б.В. била назначена на длъжност „шофьор“ в „***“ ООД с трудов договор № ***/11.03.2015 г., приложен в заверено копие в хода на досъдебното производство (л. 43). С допълнително споразумение № *** от 29.12.2017 г. към трудов договор № *** между страните била уговорена промяна в размера на трудовото възнаграждение. Трудовите задължения в изпълнение на възложената работа на свид. В. като „шофьор“ са регламентирани във връчената й длъжностна характеристика (л. 45 ДП) и включват и отговорност за правилната експлоатация и изрядното техническо състояние на повереното й превозно средство. Доколкото тези задължения били пряко свързани с управление на чуждо имущество – това на „***“ ООД и според първоинстанционния съд свид. В. отговаряла на критериите, визирани в разпоредбата на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК за „длъжностно лице“.

С трудов договор № *** от 04.04.2017 г., приложен в заверено копие (л.

49 ДП), на длъжност „шофьор“ в „***“ ЕООД е назначен обвиняемият А.К..

Приложено е и допълнително споразумение от 01.01.2018 г., с което е 3 договорен нов размер на трудовото му възнаграждение. В хода на досъдебното производство е приложена и длъжностната характеристика на заеманата от обв. К. длъжност (л. 51 ДП). Работата, която му е възложена включвала - пазене и управление на поверения му автобус, правилната му експлоатация и отговорност за настъпили вреди при виновно причинени пътнотранспортни произшествия.

Със Заповед на управителя на „***“ ООД № ***/31.10.2018 г., обв. К. бил командирован за два дни – на 01. и 02.11.2018 г. да изпълнява задължения на „шофьор“ в „***“ ЕООД с цел обслужване на градска линия № ***. Въз основа на тези данни, първоинстанционният съд е приел, че по отношение на обв. К. също са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 93, т.1, б. „б“ от НК, т. е. той също е длъжностно лице, заради възложената му постоянно работа със заплата, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в „***“ ЕООД и съответно в „***“ ЕООД за дните на командироването му.

На 02.11.2018 г. (петък) около 12,40 ч., изпълнявайки служебните си задължения, свид. Х.В. управлявала поверения й от „***“ ООД автобус рег.

№ *** по маршрут на автобусна линия ***. По същото време обв. А.К. изпълнявал служебните си задължения, управлявайки автобус, поверен му от „***“ ЕООД с рег. № *** по маршрут на автобусна линия № ***. Като кондуктор в автобуса работела свид. В.Б..

Около 12,40 ч. свид. В. спряла автобуса на автобусната спирка на кръговото кръстовище на „***“. В момента, в който управляваният от обв. К. автобус се опитал да го подмине свид.В. привела автобуса в движение и той навлязъл в лявото платно непосредствено пред автобуса на свид. К.. За да предотврати настъпването на съприкосновение между двете превозни средства се наложило обв. К. да задейства екстрено спирачната система. Това го подразнило и го мотивирало да продължи да управлява автобуса непосредствено след този на свид. В. до момента, в който тя спряла управлявания от нея автобус на последната спирка от маршрута, пред заведение „***“ в ж. к. „Тракия“.

В близост до спрелия автобус на пострадалата свид. В. спрял и управляваният от обв. К.. Той слязъл от автобуса си и се насочил към автобуса на свид. В.. Качил се от предна врата и достигайки до мястото на 4 шофьора, на което стояла свид. В., без да й говори, започнал да нанася последователни удари с юмруци в областта на дясното й рамо, дясната ръка и гърдите. Въпреки болката от ударите и силното притеснение, които изпитвала, свид. В. направила опит да отблъсне физическото нападение като успяла да нанесе на обвиняемия К. удар с ритник в крака на два пъти.

Непосредствено в този момент в близост до предната врата на автобуса на пострадалата свид. В. се приближила и свид. В.Б., която виждайки накъде се насочва обв. К. веднага го последвала. Неволен наблюдател на случилото се станала и свид.А.Н., която се намирала в близост до автобусната спирка.

Свид. В. я познавала по физиономия като редовно пътуваща с автобусната линия № ***. Няколко дни след инцидента, свид. Н. предоставила мобилния си телефон на свид. В. и изразила готовност да свидетелства за възприятията си.

Появата на свид. Б. и свид. Н. довела до прекратяване на упражняването на физическа агресия от обв. К., който слязъл от автобуса на свид. В. и продължил да изпълнява служебните си задължения.

Непосредствено след инцидента, свид. В. се обадила по мобилния телефон на свид. А.А. – снабдител в „***“ ООД и го уведомила за случилото й се.

В продължение на два дни свид. В. изпитвала силни болки в областта на дясното си рамо, дясната ръка и в горната част на гърдите където й били нанесени ударите от обв. К.. На 05.11.2018 г. (понеделник) била освидетелствана в Отделението по „Съдебна медицина“ на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Резултатите от извършения преглед са отразени в издаденото й Съдебно медицинско удостоверение № ***/2018г. Въпреки опита си да продължи да изпълнява служебните си задължения, свид. В. посетила на следващия ден – на 06.11.2018 г. (вторник) и личния си лекар, за да получи съответната на влошеното й здравословно състояние специализирана медицинска помощ, заради нестихващата болка в областите на тялото, в които са й нанасяни ударите. В периода 06.11.2018г. – 10.11.2018 г. й бил предписан режим на лечение „домашен -амбулаторен“.

В заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно медицинска експертиза, кредитирано с доверие от първоинстанционния съд, е отразено, че на пострадалата Х.В. са причинени 5 масивни кръвонасядания в областта на гръдния кош, дясната раменна област и лявата мишница, които са довели до разстройство на здравето й извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Тази фактическа обстановка районният съд е възприел за категорично установена въз основа на гласните доказателствени средства, събрани в хода на разследването - показанията на пострадалата свид. В. и свидетелите В.Б. и А.А., както и проверените при условията на устност и непосредственост в хода на съдебното следствие – обясненията на обв. К., показанията на свидетелите Н.С., А.Н. и В.Б., ценени в контекста на информацията, съдържаща се в приложените писмени доказателства и заключението на назначената съдебно медицинска експертиза.

При анализа за обективност и достоверност на гласните доказателствени средства, съдът е приел, че е налице противоречие относно включените в предмета на доказване фактически обстоятелства: нападението на обв. К.; механизма на причиняване на констатираните при освидетелстването на свид.

В. травматични увреждания; областите на тялото, в които са й били нанасяни удари; периода, необходим за възстановяването й. Несъответствие относно тези факти е установено както в показанията на пострадалата В. и обясненията на обвиняемия К., така и в показанията на свидетелите очевидци - А.Н. и В.Б.. Основателни са оплакванията във въззивната жалба за едностранчивост и необективност при анализа на констатираните противоречия в гласните доказателствени източници, което наложи провеждането на съдебно следствие във въззивното производство, с оглед съобразяване на стандартите, заложени в чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 от НПК. Независимо от постигнатия правилен резултат по въпросите, включени в разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, относими и към решението по чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, юридическата обосновка в мотивите на обжалвания съдебен акт не може да бъде споделена, предвид вътрешната й противоречивост.

Съдът е отказал да кредитира с доверие обясненията на обвиняемия К., приемайки ги за необективно, възпроизвеждащи релевантните факти, включени в предмета на доказване, и използвани единствено като средство за защита в наказателното производство. Този извод не може да бъде споделен безрезервно от въззивната инстанция, доколкото е съобразен единствено със 6 съпоставянето на информацията в обясненията на обвиняемия и показанията на пострадалата В., дадени в хода на досъдебното производство. Неясна за въззивния съд остава тезата в мотивите на обжалвания съдебен акт относно обективността на показанията на двете свидетелки – очевидци - В.Б. и А.Н..