Решение № 1086 от 15.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1086 гр. Пловдив, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20235300100174 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Мюсюлманско изповедание“, религиозна институция – рег. по ф.д. № 1659/2003 г. на СГС, БУЛСТАТ:

121526008, със седалище и адрес на управление- гр. София, ул. „Братя Миладинови“ №27, представлявано от М.А.Х., с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК срещу „Мюсюлманско джамийско настоятелство на мюсюлманското сунитско ханефитско изповедание в Република България“, с БУЛСТАТ 175856746, със седалище- гр. Пловдив, район „Тракия“, ЖК „Тракия“, бл.150, вх. В, ет.3, ап.12, и Б. Г. Ч., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. А.*****.

В исковата молба се твърди, че с констативен нотариален акт от ****г. на н. Т. К., с рег.

№ *** и район на действие – района на Районен съд – Пловдив, както и нотариален акт за поправка от ****г., ответникът „Мюсюлманско джамийско настоятелство на мюсюлманското сунитско ханефитско изповедание в Република България“ е признат за собственик на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед РД – 1848/03.06.2009г. на И.д. на АГКК, с адрес на имота: гр. П. ******, намиращ се в сграда с идентификатор № *******, с предназначение на имота: жилище, апартамент, с площ от 110 кв. м, ведно с прилежащите части: изба, таван и 3,46 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № *****/***г. на н. Т. К. посоченият имот бил продаден на ответника Б. Г. Ч., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. А.*****. На основание придобития титул за собственост, 1 ответникът Ч. се снабдил с изпълнителен лист, въз основа на който на ****г. били предприети действия по въвод във владение в имота чрез ЧСИ ***. На адреса присъствало трето лице- А.Ю.П., заявяващо противопоставими права, поради което въводът не бил осъществен. Третото лице било наемател на имота на ищеца, което се установявало от сключени договори за наем от ****г. и от 15.03.2021г.

Ищецът твърди, че притежава правото на собственост върху посочения по-горе недвижим имот, доколкото се явява правоприемник на Т. Мюсюлманска Вероизповедна община – Пловдив, която придобила правото на собственост върху имота по силата на нотариален акт за собственост на жилище, построено върху държавна земя от жилищностроителна кооперация „П.“ гр. П. от ****г., като в нотариалния акт имотът е описан като апартамент № ** на в. етаж на сградата на ЖСК „П.“ в гр. П. ****, състоящ се от две спални, хол, столова, баня, клозет и две тераси, с площ от 110 кв.м, ведно с избено помещение №*. Посочва, че съгласно утвърдения от Министерски съвет на 22.05.1951г.

Устав за Духовното устройство и управление на мюсюлманите в НР Б., глава II, е създадена мюсюлманска изповедателна (вероизповедателна) община във всяко населено място, където живеят повече от 40 мюсюлмани, като според пар. 5 общината представлявала юридическо лице с права да придобива собственост върху имоти. Същата концепция била възприета и в последващите устави от 1986г., 1992г., 1994г., 1996г., 1997г. и 2000г., приети в периода на действие на Закона за изповеданията /отм./. При действието на този закон, Мюсюлманското изповедание е имало местно поделение в гр. П. – Турска мюсюлманска вероизповедна община, притежаваща статут на юридическо лице, която придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата на посочения нотариален акт за собственост на жилище, построено върху държавна земя от жилищно-строителна кооперация „П.“ – гр. П.

***г. от ****г. Ищецът счита, че към 01.01.2003г. (влизане в сила на новия Закон за вероизповеданията) е бил единствената религиозна институция на м. о. в Р.Б., а към тази дата общността не разполагала с местни поделения, поради което съгласно действащата нормативна уредба се явявал единствен правоприемник на Турска Мюсюлманска Вероизповедна община- П.. Това обстоятелство било установено в редица съдебни решения, постановени по спорове с трети лица, както и с Експертно становище изх. № ****г., издадено от Дирекция „Вероизповедания“ при Министерски съвет. По силата на настъпилото правоприемство, собствеността върху имота преминала върху ищеца.

Последният заявява, че „Мюсюлманското джамийско настоятелство на мюсюлманското сунитско ханефитско изповедание в Република България“ е ново местно поделение на вероизповедание, вписано през 2010г., което не е правоприемник на нито една от структурите и органите на Мюсюлманското изповедание в България, съществували до 2002г.

В условията на евентуалност, ищецът твърди, че правото на собственост върху процесния имот е придобито по силата на добросъвестно давностно владение, продължило повече от 5 години, евентуално – недобросъвестно владение, продължило повече от 10 години, което не било прекъсвано. В подкрепа на това сочи, че е налице сключен Договор за наем от ****г., вписан с вх. рег. № ***** на СВ- Пловдив, договор за наем от 15.03.2021г., 2 договор за о. на обект с технически средства от 27.06.2016г. с „Д.“ ООД, платени са сметки за електро и водоснабдяване, както и е водено дело пред ПРС срещу ищеца за задължения към „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД за неплатена енергия за процесния апартамент.

С оглед гореизложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на недвижим имотсамостоятелен обект в сграда с идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед РД – 18-48/03.06.2009г. на И.д. на АГКК, с адрес на имота: гр. П.****, намиращ се в сграда с идентификатор № *******, с предназначение на имота: жилище, апартамент, с площ от 110 кв. м, ведно с прилежащите части: изба, таван и 3,46 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, на основание правоприемство, а в условията на евентуалност- поради изтекла в негова полза придобивна давност, като давностното владение е осъществявано непрекъснато от ****г. до датата на завеждане на делото и понастоящем.

Иска се и отмяната по реда на чл.537, ал.2 на констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот с № *******г. по описа на н. Т. К., с рег. № *** от НК и район на действие – Районен съд – Пловдив от ****г., поправен с нотариален акт за поправка на нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № **** от ****г. на същия н..

Допълнителни съображения по спора са изложени в писмени бележки на адв. С. Х.процесуален представител на ищеца. Направено е искане за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Мюсюлманско джамийско настоятелство на мюсюлманското сунитско ханефитско изповедание в Република България“, с който се оспорват предявените искове. Ответникът оспорва ищецът да е правоприемник на съществувалите до 2003г. местни поделения- юридически лица на мюсюлманската религиозна общност вкл. на Мюсюлмански /джамийски/ настоятелства, поради което счита, че същият не се явява собственик на процесния имот. Оспорва валидността на издадено в полза на ищеца Експертно становище с изх.№****г. от Дирекция Вероизповедания при МС, като твърди, че този административен акт е нищожен, като издаден при липсата на материална компетентност и неспазване на установената форма, евентуално- че е незаконосъобразен. Сочи, че в периода от 2003г. до 12.02.2011г. действащ бил Уставът на „Мюсюлманско изповедание“, приет на Върховната мюсюлманска шура, проведена на 07.08.1996г. в гр. София, утвърден на осн. чл.6 от ЗИ /отм./ със Заповед №****., като последващите устави били прогласени за нищожни по съдебен ред. Според този устав, „мюсюлманските джамийски настоятелства“ притежавали статут на юридически лица, поради което било невъзможно ищецът да е правоприемник на някое от тях към 2003г.

В тази връзка се иска осъществяване на инцидентен контрол за законосъобразност на представен от ищеца административен акт – Експертно становище изх. № ****г., издадено от Дирекция „Вероизповедания“ при Министерски съвет. Ответникът посочва още, че ЗВ е предвидил специален текст за доказване на правоприемство по общия исков ред, но от централното ръководство на изповеданието и само пред СГС – пар. 4 от ПЗР на Закона за 3 вероизповеданията. Процедурата се инициира, като се представи удостоверение от Дирекция „Вероизповедания“ и удостоверение от СГС, че по отношение на ищеца са налице изпълнени изискванията на чл.18 от ЗВ, че е приключило исково производство по пар.4 от ПЗР на ЗВ и ищецът е легитимен правен субект, по отношение на когото е установена правоприемственост по см. на тази норма със съществувалото до 1949 г. Мюсюлманско изповедание. В производството по т.д. №1802/2016г. на СГС се установило, че „Мюсюлманско изповедание“ е било предявило иск против Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание по пар.4 от ПЗР на ЗВ за установяване на универсално правоприемство- предмет на образуваното т.д. №1806/2010г. на СГС. С влязло в сила определение от 16.06.2011г., постановено по последно посоченото дело, производството по същото е било прекратено, поради отказ от иска. С оглед на това, ответникът счита, че спорът по пар.4 от ПЗР на ЗВ между „Мюсюлманско изповедание“ и Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание е окончателно разрешен в производството по т.д.

№1806/2010г. на СГС, при което се налагал извод, че МСХИ се явява носител на материалното и процесуално право на универсално правоприемство по силата на проведено в исков процес такова. Решеният спор с другото регистрирано изповедание изключва „Мюсюлманско изповедание“ от кръга на правоприемниците на ЮЛ на мюсюлмански вероизповедни общини, защото самото то се е отказало от тези права. Ответникът твърди, че е универсален правоприемник на съществувалите юридически лица на мюсюлманските вероизповедни общини, като през 2010 г. е регистрирано, но не като нововъзникнало юридическо лице –местно поделение, а като заварено такова по см. на пар. 2 от ПЗР на ЗВ.

Оспорва и обстоятелството, че ищецът е упражнявал явно, несъмнено и необезпокоявано владение върху процесния имот, което да датира от 1972 г. Предвид изложеното, моли да се отхвърлят предявените искове, като неоснователни.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор и от ответника Б. Г. Ч., в който е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа се изложеното от другия ответник в подадения отговор на исковата молба. Твърди се, че липсва правоприемство между ищеца и предходните правосубектни местни поделения на мюсюлманското изповедание, съществували преди 2003 г. Въпросът за универсалното правоприемство на съществуващите при действието на ЗВ /отм./ и сега действащия ЗВ правосубектни мести поделения и двете съществуващи към момента организации- ищеца и първия ответник е решен със сила на пресъдено нещо, като ищецът се е отказал с отказ от иска да защитава правата си на правоприемство. Посочва се, че другият ответник, макар да е регистриран през 2010 г., не представлява ново юридическо лице, а се явява легитимен представител на местното мюсюлманско вероизповедание в гр. Пловдив по см. на пар. 2 от ПЗР на ЗВ. По изложените съображения, се иска да се отхвърлят предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

С исковата молба ищецът е представил по делото нотариален акт за жилище, построено върху държавна земя от ЖСК ”П.”- П., №**/***г. на н. при Районен съд4 Пловдив, с който Турската мюсюлманска вероизповедна община – Пловдив е призната за собственик на недвижим имот- апартамент на в. етаж от сградата на ЖСК ”П.” на ул.”П.” №*, състоящ се от две спални, хол, столова, баня, клозет и две тераси, с площ от 110 кв.м, ведно с таванско помещение № *, ведно с 3,46 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата- парцел * в кв. ***и кв. **** стари по плана на В. гр. ч.- П. с площ от 1827 кв.м.