Решение № 4269 от 14.10.2019, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

… /14.10.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, 14- ти състав, гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Районен съдия: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3759 по опис на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба с която са предявени кумулативно съединени три установителни иска с пр.осн.чл.124 ГПК за собственост от Г.А.А. с ЕГН **********, С.И.С. с ЕГН ********** и Г.И.С. с ЕГН ********** срещу В.П.П. с ЕГН ********** за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на идеални части от поземлен имот, с площ 288 кв.м., представляващ имот с идентификатор *** по кад.карта на гр.Варна, находящ се в град Варна, ***, при съседи:имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, както следва: за приемане за установено по отношение на ответницата, че ищцата Г.А.А. е собственик на 4/8 ид.части, а С.И.С. и Г.И.С. са собственици всеки на 1/8 идеална част от поземления имот.

Твърденията в молбата от които ищците черпят права в производството са, че правото на собственост е придобито по наследяване и с правни сделки.

Ответницата оспорва правото им на собственост, тъй като се легитимира с документ за собственост за 2/4 ид.части, а в действителеност притежава само ¼ ид.част от описания имот, поради което за тримата ищци е налице правен интерес от признаване на правото им на собственост за същия имот по съдебен ред.

Молят за уважаване на иска и заплащане на разноски за производството.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответницата В.П. с който оспорва изцяло предявеният иск и моли за отхвърлянето му. Оспорва правото на собственост на ищцата Г.А.А.. Твърди, че е закупила ½ ид.част от имота през 1995 г. и от тогава упражнява непрекъсната фактическа власт. В евентуалност заявява придобивно основание за правото й на собственост изтекла давност с начален момент 1995 г. до подаване на молбата.

Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за производството.

В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат становищата си и ги допълват.

Съдът като съобрази събраните в производството доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, въз основа на закона намира за установено от фактическа страна следното:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124 ал.1 от ГПК.

По отношение индивидуализацията на процесния недвижим имот:

Съгласно скица, издадена от СГКК Варна № 15-34796 от 18.01.2019 г. процесният имот представлява самостоятелен поземлен имот с идентификатор *** по кад.карта на гр.Варна, с площ 288 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, с номер по предходен план 7, квартал 332, парцел IV.

По отношение правата на ищцата Г.А.:

Същата претендира, че е собственик на 4/8 ид.части.

Ответницата В.П. оспорва правото й на собственост за 2/8 ид.части.

Предпоставка за уважаване на положителен установителен иск за собственост е ищецът да е придобил собствеността чрез заявеното от него придобивно основание. Доказването на тази предпоставка е в тежест на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Такива в Закона за собствеността са посочени приращението, преработването и присъединяването, както и по посочен в специални закони ред, например по реда на ЗСПЗЗ, ЗППДОП, ЗОС и др.

Съдът приема за установена по делото активната и пасивна процесуална легитимация на страните по предявения иск, както и допустимост на същия при наличие на правен интерес за установяване на правото на собственост на ищците по отношение на ответницата, доколкото последната оспорва същото съгласно твърдения в молбата и уточняваща молба от 21.03.2019 г., както и с представените от страните писмени доказателства, удостоверяващи правото на собственост на всяка от тях върху процесния имот.

В настоящия случай ищцата сочи като придобивно основание за възникване на правото й на собственост за процесния имот правна сделка по замяна и продажба.

С договор за замяна на недвижими имоти, обективирани в нот.акт № 10, том ХХ, дело № 4841/2008 г. на СВ Варна в т.2 на договора Златка Иванова Стоянова прехвърля на Г.А. – ищца по делото и на Тодор Атанасов правото на собственост и учредява само в полза на Г.А. безсрочно правото на ползване върху недвижим имот, придобит по наследство и дарение, представляващ жилище, ½ ид.част от клозет и

½ ид.част от цялото застроено и незастроено дворно място, цялото с площ 288 кв.м., съставляващо имот пл.№ 7, УПИ IV-7 в кв.332 по плана на 9-ти микрорайон на гр.Варна, при граници на цялото място: по скица ул. Поп Харитон, УПИ V-6, 6a, УПИ VI-5, УПИ VIII-3, УПИ III-8.

С договор за продажба на недвижим имот, обективирани в нот.акт № 62, том LXXIX, дело № 16709/2016 г. на СВ Варна Тодор Атанасов продава на съсобственика си Г.А. – ищца по делото правото на собственост за ½ ид.част от сграда с идентификатор *** по кад.карта и кад.регистри, разположена в ПИ с идентификатор *** с площ 67 кв.м., находящо се в гр.Варна, ***, ведно с ¼ ид.част от тоалет и ¼ ид.част от ПИ с идентификатор ***, целия с площ 288 кв.м., с адрес гр.Варна, ***, с номер по предходен план 7, кв.332, парцел IV, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, представляващ съгласно предходен документ за собственост дворно място цялото застроено и незастроено с площ от 288 кв.м., съставляващо имот пл.№ 7, УПИ IV-7 в кв.332 по плана на 9-ти микрорайон на гр.Варна, при граници на цялото място: по скица ул. Поп Харитон, УПИ V-6, 6a, УПИ VI-5, УПИ VIII-3, УПИ III-8.

Праводателката Златка Иванова Стоянова към датата на извършената разпоредителна сделка по нот.акт № 10, том ХХ, дело № 4841/2008 г. на СВ Варна в т.2 е притежавала по дарение от Петранка Василева Дянкова ½ ид.ч. от жилище,

¼ ид.част от клозет и ¼ ид.част от цялото застроено и незасатроено място с площ от 288 кв.м., съставляващо имот пл.№ 7 в кв.332 по плана на IX-ти микрорайон на гр.Варна, като дарителката си запазва правото на ползване на имота пожизнена и безвъзмездно.

Доказателства за притежавано право в размер на ½ част от прехвърления имот по нот.акт № 10, том ХХ, дело №

4841/2008 г. на СВ Варна в т.2 от Златка Иванова Стоянова - праводателка на ищцата не са представени с исковата молба и в хода на производството. От изложеното следва, че с извършената разпоредителна сделка приобретателите Г.А. и Тодор

Атанасов са придобили правото на собственост върху 1/4 ид.част от застроено и незастроено дворно място, цялото с площ 288 кв.м., съставляващо имот пл.№ 7, УПИ IV-7 в кв.332 по плана на 9-ти микрорайон на гр.Варна, при граници на цялото място: по скица ул. Поп Харитон, УПИ V-6, 6a, УПИ VI-5, УПИ VIII-3, УПИ III-8 или по 1/8 ид.част всеки от тях. С договор за продажба по нот.акт № 62, том LXXIX, дело № 16709/2016 г. на СВ Варна Тодор Атанасов е прехвърлил на съсобственичката си Г.А. правото на собственост за 1/8 ид.част от ПИ с идентификатор ***, колкото е придобил с договора за продажба от 18.03.2008 г. от праводателката си Златка Иванова Стоянова, а не ¼ ид.част както е записано в нотариалния акт. От изложеното следва, че ищцата Г.А. е придобила с двете сделки по замяна и с договор за продажба общо ¼ ид.част, а не ½ ид.част както е записано в нот.акт, доколкото праводателите й не са били собственици на отчуждения поземлен имот над ¼ ид.част /1/8 ид.част от Златка Стоянова и 1/8 ид.част от Тодор Атанасов/. Доказателства за притежавани от Стоянова наследствени права от Христо Дянков Вълчев и от Златка Демирева Дянкова не са представени пред настоящата инстанция от ищците за установяване на твърденията в молбата.

Ответницата В. Костова в подкрепа на възраженията срещу иска е представила писмени доказателства, а именно нот.акт №

25 от 1995 г. и нот.акт № 129 от 1995 г. за придобито право на собственост за ½ ид.част от дворно място, цялото с площ площ 288 кв.м., представляващо парцел IV-7, идентичен с пл.№ 7 по стария план, в кв.332 по плана на 9-ти подрайон на гр.Варна, като с всяка от двете разпоредителни сделки Костова е придобила по ¼ ид.част от описания поземлен имот или с двете сделки тя е придобила общо ½ ид.част.

От събраните в производството по искане на страните гласни доказателства се установява, че всяка от тях ползва и осъществява владение по отношение на отделни сгради, а общото дворно място се ползва от всички съсобственици.

За да бъде уважен положителния установителен иск следва да бъде доказано съществуването на правото на собственост върху конкретния имот в патримониума на ищеца на соченото от него придобивно основание. В случай, че ответната страна оспорва правото на собственост на ищцата, същата следва да докаже фактическия състав на възникване на това право. Изложеното по-горе води до извод, че ищцата Г.А. е собственик на основание две разпоредителни сделки съответно с договор за замяна и с договор за продажба на 2/8 ид.част от процесния поземлен имот с идентификатор *** по кад.карта на гр.Варна, находящ се в град Варна, ***, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***.

Предявеният иск е основателен за 2/8 ид.част от поземления имот с площ 288 кв.м., като за останалите 2/8 ид.части до размера на исковата претенция 4/8 ид.части е неоснователен и следва да се отхвърли.

По отношение на правата на ищците С.С. и Г.С. исковата претенция е основателна и следва да се уважи на осн.чл.237 ГПК при признание на иск с оглед изявлението на ответницата и липсата на оспорвания.

По въпроса за разноските:

При този изход на спора ищцата Г.А. следва да заплати на ответницата В.П. разноски за производството в размер на 333 лева, съответстваща на заплатеното възнаграждение за предявения от нея иск, съгласно представения списък по чл.80 ГПК и доказателства за извършено плащане.

При условията на признание на иск, ищците Стоянови не дължат разноски за прозводството.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.П.П. с ЕГН **********, че Г.А.А. с ЕГН ********** е собственик на 2/8 /две осми/ идеални части от поземлен имот с площ 288 кв.м., представляващ имот с идентификатор *** по кад.карта на гр.Варна, находящ се в град Варна, ***, при съседи:имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***, ***, *** на основание договор за замяна на недвижими имоти по нот.акт № 10, том ХХ, дело № 4841/2008 г. на СВ Варна и договор за продажба по нот.акт

№ 62, том LXXIX, дело № 16709/2016 г. на СВ Варна, на осн.чл.124 ГПК като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 2/8 ид.части до заявените 4/8 ид.части.

ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.П.П. с ЕГН **********, че С.И.С. с ЕГН ********** и Г.И.С. с ЕГН ********** са собственици на по 1/8 /една осма/ идеална част всеки от двамата от поземлен имот с площ 288 кв.м., представляващ имот с идентификатор *** по кад.карта на гр.Варна, находящ се в град Варна, ***, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***, ***, *** по наследство от Иван С. ***, на осн.чл.124 ГПК, вр.чл.237, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Г.А.А. с ЕГН ********** да плати на В.П.П. с ЕГН ********** разноски за производството в размер на 333 /триста тридесет и три/ лева, на осн.чл.78 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: