Решение № 3586 от 06.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3586 гр. София, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Алексиева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско дело № 20221100500297 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20178229 от 30.08.2021 г. по гр. д. № 65980/16 г., СРС, ІІІ ГО, 82 с-в, изменено по реда на чл. 248 ГПК с Определение № 20210980 от 12.11.2021 г. по същото дело е осъдена Р. С. Н., ЕГН ********** да заплати на „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 430, вр. чл. 432 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 121 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 631,71 евро - неплатен остатък от падежирала главница, формирана от неплатени вноски с падежи от 05.06.2015 г. до 15.11.2016 г. и предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит от 07.06.2010 г. и Анекс № 1 от 16.08.2011 г., сключен с Б.С.М. – кредитополучател и Р. С. Н. като солидарен длъжник и сумата 257,95 евро - законна лихва за забава за периода 12.05.2017 г. – 20.05.2021 г., като са отхвърлени предявените искове за главница над сумата 631,71 евро до пълния претендиран размер от 6272,87 евро, за сумата от 359,67 евро - редовна лихва за периода 05.06.2015 г. - 15.11.2016 г. и за сумата от 508,20 евро - наказателна лихва за периода 05.06.2015 г. - 15.11.2016 г. Със същото решение е осъдена „Р.Б.“ ЕАД да заплати на Р. С. Н. на основание на чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1316,54 лева разноски по делото.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца "Р.Б." ЕАД, ЕИК *******, чрез пълномощника по делото в частта, в която съдът е отхвърлен иска за сумата от 5 641,16 евро, представляваща главница и 359,67 лева – редовна лихва и 508,20 лева – наказателна лихва с мотиви, изложени в нея. Твърди, че кредитополучателят е имал и други кредити към „Р.Б.“ ЕАД и при постъпления на кредитополучателя понякога същите са отнасяни по други кредитни задължения. Между страните е налице предходен исков процес , в който е установено, че вземането срещу Р. С. не е предсрочно изискуемо /Решение от 03.05.2016 г. по 6718/2015 г. по описа на СГС/. Изпълнителното дело по описа на ЧСИ Г.Д. е водено само срещу Б.М.. Сочи, че основният спорен по делото въпрос е дали Банката правилно е отнасяла погашенията от ответницата. Според жалбоподателя, ако в преводът е посочено основание, то се взема предвид, но ако не е средствата вече са на титуляра на сметката.

1

Съображения са изложени в четири посоки: 1) ответницата иска ревизия на вноските, които е правила преди 05.06.2015 г. , а по искова молба се търсят падежиралите след 05.06. 2015 г.

Следователно ако твърди, че не са осчетоводени правилно, нейно право е да го стори с насрещен иск или с отделен такъв. 2.) извършени от Р. преди встъпването й на 16.2011 г . плащания не следва да бъдат ревизирани; 3.) наложен е запор от ЧСИ по сметката, обслужваща кредита. Банката има качеството на задължено лице по чл. 507 ГПК и чл. 508 ГПК, поради което вноските от Р. от 09.03.2017 г., 28.03.2017 г., 24.04.2017 г. и 11.05.2017 г. са преведени в изпълнението на наложения запор на банкови сметки на кредитополучателя, а не са отнесени за погасяване на кредита. 4 ) сумите, които са внесени с посочено конкретно основание са отнесени към процесния договор, а тези, които не са посочени по конкретния договор, се погасяват всички задължения на Б.М.. Необосновано първоинстанционният съд не е обсъдил защо приема последната експертиза, а не кредитира предишните. Оспорва извода, че сумата от 2492,07 евро била непризнат разход. Не оспорват, че ответницата е правила погашения в хода на процеса, но твърдят, че разноските изцяло следва да бъдат за сметка на ответницата. Ето защо моли да бъде отменено решението в обжалваната част, като исковете бъдат уважени и претендира разноски по делото.

Въззиваемата Р. С. Н. оспорва въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Поддържа, че основното заключение на ССчЕ следва да бъде кредитирано, изслушано в осз на 11.12.2018 г., според което Р. С. е надвнесла 520,94 лева. Оспорва доводите на банката, че в изпълнителното производство била трето задължено лице по чл. 507 ГПК, доколкото същата е взискател. Претендират разноски за въззивната инстанция.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК Р. С. Н. е подала насрещна въззивна жалба срещу решението, в частта, с която искът на Банката е уважен. Излага доводи, че първоинстанционният съд е следвало да съобрази даденото в открито съдебно заседание на 11.12.2018 г. заключение от в.л. В.С., според което Р. е надплатила 520,94 лева. Отделно твърди, че на вещото лице не са представени данни за извършени вноски по кредита. На 30.12.2012 г. в размер на 51,05 евро, 13.06.2012 – 1000 евро, 05.09.2012 г. – 12,79 евро., които кредитополучателят е внесъл за погасяване на кредита, но с които същата не разполага. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на разноски.

Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба, с който се излагат мотиви за нейната неоснователност. Отправя се искане за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Съдът, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционно то решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми. Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи /чл. 269 ГПК/, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС, каквото нарушение в случая не се констатира. Дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. / т. 2 от посоченото тълкувателно решение/.

Предявени са искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 432 ТЗ вр. чл. 121 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С исковата молба, Банката претендира от Р. Н. като солидарен длъжник по договор за кредит от 07.06.2010 г. и Анекс № 1 от 16.08.2011 г. сумата от 6272,87 евро, която включва непогасена падежирала главница в периода от 05.06.2015 г. до 15.11.2016 г. и предсрочно изискуема главница, сумата от 359,67 евро - редовна лихва за периода 2

05.06.2015 г. - 15.11.2016 г. и сумата от 508,20 евро - наказателна лихва за периода 05.06.2015 г. - 15.11.2016 г. Ответникът оспорва исковете. Твърди, че са погасени изцяло претендираните вземания, дори са надплатени.

От писмените доказателства по делото се установява, че процесното задължение на ответника произтича от валидно правоотношение, породено от сключен с Банката кредитор договор за кредит от 07.06.2010 г. и Б.М. като кредитополучател по което същата е солидарен длъжник съгласно чл. 121 ЗЗД. Обстоятелството, че ответникът е солидарен длъжник по договор за кредит от 07.06.2010 г. и Анекс № 1 от 16.08.2011 г. е безспорно между страните / определение от 18.09.2017 г./.

Крайният срок на погасяване по договора за кредит е 05.06.2017 г. с уговорен погасителен план - 84 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 281.99 евро. В исковата молба е инкорпорирано изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. /в този смисъл са Решение № 10 от 25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК, Решение № 142 от 30.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 2970/2018 г., I т. о. Ето защо, вноските с ненастъпил падеж са обявени за предсрочно изискуеми с връчване на препис от исковата молба на ответника на 20.02.2017 г.

Между страните не е спорно, а и се установява от писмените доказателства по делото, че с влязло в сила решение № 3574/03.05.2016 г. по в.гр.д. № 6718/2015, по описа на СГС са уважени искове с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.

430 ТЗ, предявени от Банката срещу Б.М. по договор за кредит от 07.06.2010 г., изменен и допълнен с Анекс 1 от 16.08.2011 г. за сумата от 12 185.96 евро, представляваща непогасена главница по договора за банков кредит /считано от 05.03.2013 г./, чиято предсрочна изискуемост е настъпила, ведно със законна лихва за периода от 21.08.2013 г. до изплащане на вземането; сумата от 278.45 евро, редовна лихва за периода от 05.03.2013г. до 24.06.2013г., сумата от 354.59 евро, наказателна лихва за периода от 05.03.2013 г. до 20.08.2013 г., за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 35448/2013 г. на СРС, 54 състав. Със същото решение са отхвърлени като неоснователни предявените от „Р.Б.“ ЕАД срещу Р. С. Н. искове поради необявена предсрочна изискуемост.

Съгласно чл. 297, ал. 1 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища в РБ. Между Банката и Б.М. действат субективните предели на силата на присъдено нещо, а обективните предели обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти (юридическите факти, от които правоотношението произтича), страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право, а именно непогасен размер на главница по същия договор за кредит 12 185.96 евро, 278.45 евро, редовна лихва за периода от 05.03.2013г. до 24.06.2013г., сумата от 354.59 евро, наказателна лихва за периода от 05.03.2013 г. до 20.08.2013 г. Доколкото Б.М. и Р. Н. са обикновени другари в качеството си на солидарни длъжници, то решението е задължително с оглед обвързващата сила на мотивите, на основание чл. 223, ал. 2 от ГПК.

От изслушаното по делото основно заключение на ССчЕ, изг. от в.л. С. се установява, че Б.М. в качеството му на кредитополучател е усвоил сума в размер на 15 346,50 евро, като по счетоводни данни на банката, дължимият размер на главницата към датата на исковата молба е 6 043,33 евро, а възнаградителната лихва за процесния период е 330,14 евро, а наказателната лихва в периода от 05.06.2015 г. до 16.11.2016 г. е 460,56 евро. В тази част същото е обективно, компетентно и безпристрастно изготвено и следва да бъде кредитирано.

В хода на настоящото производството, ответникът Р. Н. се брани със защитно правопогасяващо възражение срещу иска, като твърди, че всички вземания на Банката по процесния договор за кредит са платени. В тази връзка настоящият съдебен състав приема следното:

3

Съгласно чл. 4.3 от договора за кредит, за целите на изпълнението на договора, кредитополучателят се задължава да открие и поддържа разплащателна сметка в Банката във валута, еднаква с валутата на Кредита. При извършване на преводи от и към разплащателната сметка, кредитополучателят дължи такси и комисионни съгласно действащата тарифа на банката и общите условия. Съгласно чл. 4.6 кредитополучателят дава своето неотменимо съгласие и безусловно се съгласява Банката служебно да събира своите вземания, произтичащи от и във връзка с договора от всички негови сметки в Банката и /или да прихваща вземанията си срещу всякакви авоари на кредитополучателя при нея.

Установява се от писмените доказателства и приетите експертизи, че плащанията по кредита са извършвани по банкова сметка на кредита и разплащателна банкова сметка на Б.М. в „Р.Б.“ ЕАД. Ответницата е плащала суми по разплащателна банкова сметка на кредитополучателя Б.М. с посочено основание: „Договор за банков кредит от 2010 г. и Анекс № 1 от 16.08.2011 г.“ в периода от 21.12.2013 г. до 03.02.2017 г. – общо 26 платежни нареждания, от които относими плащания към процесния период са тези след 05.06.2015 г.