Решение № 807 от 15.06.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2013/2022
- Вид
- Решение № 807
- Подписан
- 15.06.2023
- В сила
- 31.01.2025
- Състав
- Екатерина Мандалиева, Недялка Свиркова Петкова, Величка Запрянова Запрянова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 145, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 807 гр. Пловдив, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:
Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20225300502013 по описа за 2022 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София, ЕИК 000694749; против решение № 260293/29,04,2022 г., постановено по гр. д. № 15814/2019 г. на РС Пловдив, 10 гр. състав. С оплакване за незаконосъобразност на обжалвания акт поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, жалбоподателят претендира същото да бъде отменено и вместо това- предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответникът по въззивната жалба – Н. С. Б., ЕГН **********; я счита за неоснователна и иска потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Въззивната жалба е допустима – предявена е против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, 1 което има интерес от обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Относно законосъобразността на обжалваното решение, в рамките на служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:
Производството пред РС е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 26 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 143 и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП; чл. 55 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предявени от Н. С. Б., ЕГН ***; против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София, ЕИК 000694749.
От съда се иска да постанови решение, с което: да признае за установено в отношенията между страните, че клаузите на чл. 6 ал. 2 и на чл.
23 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № *** г. са нищожни, тъй като са неравноправни; както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10992,44 лв., получена без основание, произтичаща от валутни разлики вследствие приложението на посочените погоре договорни клаузи в периода от 15,10,2014 г. до 01,10,2019 г., ведно със законната лихва върху посочената по-горе сума, считано от 01,10,2019 г. до окончателното й изплащане; както и сумата от 2282,65 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на посочената по-горе сума, дължимо за периода от 01,10,2016 г. до 30,09,2019 г.
Ответникът оспорва предявените искове. Счита, че същите са недопустими, тъй като с влязло в сила решение между страните за нищожна е призната клаузата на чл. 3 от процесния договор, поради което въпросът за действителността на оспорените в настоящото производство клаузи бил преклудиран. Евентуално – при разглеждане на спора по същество, ответникът счита исковете за неоснователни, тъй като: спорните клаузи са индивидуално договорени; ищецът се е съгласил кредитът да бъде отпуснат в чуждестранна валута и е бил наясно с риска от валутните разлики; ищецът не се е обеднил с цялата претендирана сума, тъй като част от плащанията са извършвани от други лица.
2
Пред настоящата инстанция не се спори по установените пред РС обстоятелства, както следва:
Между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** г.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, банката предоставя на ищеца кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 50000лв. по курс „купува“ на банката към деня на усвояване, а ищецът се е задължил да го върне, заедно с лихви, в уговорените срокове. Съгласно чл. 2, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове и се ползва при условията на ал. 3 - кредитът се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс „купува“ в деня на усвояването, като се превежда по банкова сметка на кредитополучателя в лева. С други думи – реалното ползване на кредита става в лева. Според чл. 6, ал. 1 от договора, кредитът се погасява съобразно погасителен план, неразделна част от договора, на месечни вноски.
Не се спори, установява се и от представените решения на СРС и СГС, че между страните със сила на пресъдено нещо е разрешен спор за действителността на чл. 3 ал. 5 от процесния договор. С посочените решения (л.114-124) посочената клауза (пр4едвиждаща едностранно автоматично изменение на лихвата по кредита) е приета за неравноправна и противоречаща на закона и е обявена за нищожна, като на ищеца са присъдени суми, получени от ответника без основание вследстве приложението й. Неоснователно е възражението, че поради силата на пресъдено нещо на решението по посочения спор, предявените в настоящото производство искове били недопустими като преклудирани. Силата на пресъдено нещо на представените решения не обхваща действителността на спорната в настоящото решение договорна разпоредба, доколкото действителността на същата не е била предмет на предявените в предходното производство искове. Затова сега предявените претенции са допустими и следва да се разгледат по същество:
В процесното правоотношение ищецът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, тъй като е сключил договора за кредит за покупка на недвижим имот като физическо лице и процесният договор не е 3 предназначен за извършване на търговска или професионална дейност.
Ответната банка се явява търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП поради това, че е сключила процесния договор в рамките на своята търговска /банкова/ дейност.
Възражението на ответника, че процесната клауза е индивидуално уговорена, остава недоказано и следва да се приеме за неоснователно.
Договорът за кредит е изготвен предварително от ответната банка и доказателствената тежест, че оспорените клаузи са договорени индивидуално, се носи от ответника съгласно чл. 146, ал. 4 ЗЗП. По делото не са събрани доказателства, от които да може да се стигне до извод, че ищецът е имал възможност да влияе върху съдържанието на спорната уговорка и че конкретното съдържание на същата е постигнато в резултат на преговори и взаимно съгласие между страните.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЗП, при преценка дали дадена договорна клауза е неравноправна следва да се вземат предвид освен вида на стоката или услугата - предмет на договора, и всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, също и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП предвижда клаузите на договорите, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като съгласно ал. 2 при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
Спорната разпоредба – чл. 6 ал. 2 от договора, предвижда, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове , като в случай, че на съответния падеж кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по блокираната сметка по чл. 2 ал. 1, но има средства или евро по своите сметки в банката, погасяването се извършва с тези средства, след като банката служебно изкупува дължимите швейцарски франкове по курс „продава“, за което кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие. На практика кредитополучателят – потребител е сключил договор за кредит в швейцарски франкове, като в същото време в договора е предвидена клауза, възпрепятсваща реалното предоставяне на потребителя на необходимия му паричен ресурс в швейцарски франкове, предвид наличието 4 на блокирана сметка.
С клаузата на чл. 23, ал. 1 от договора за кредит – предмет на иска, кредитополучателят е декларирал, че е "запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл. 6, ал. 2 от договора, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит". С посочената договорна клауза ищецът е поел за своя сметка риска и всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, които могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро. В чл. 23, ал. 2 от договора ищецът е декларирал, че е запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21 – чл. 23 от договора и е съгласен с настъпването им.
Процесната договорна клауза на чл. 6, ал. 2 и относимата към нея клауза на чл. 23, ал. 1 относно превалутирането при погасяването на кредита по курс "продава" на банката за швейцарския франк към лева/еврото и поемането на валутния риск от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към лева/еврото не отговарят на изискването за яснота и разбираемост. Кредитополучателят – потребител е икономически по-слабата страна в преддоговорното и впоследствие в договорното правоотношение спрямо от гледна точка, както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност.
Банката, от друга страна, е икономически по-силната страна в правоотношението и разполага с експертна компетентност и познания относно възможните промени в обменните курсове на швейцарския франк в краткосрочен и дългосрочен план. Затова същата е следвало да предостави на потребителя достатъчна информация относно прогнозите за промяната на обменния курс спрямо националната, както и относно възможните действия, които кредиторът би могъл да предприеме за минимализиране на валутния 5 риск. По делото липсват доказателства, че банката е представила на кредитополучателя преди сключване на договора подобна информация и че му е разяснила реално икономическите рискове на превалутирането на кредита в швейцарски франкове. Следователно не се установява ответникът да е предоставил на кредитополучателя достатъчно информация, въз основа на която той би могъл да извърши разумна преценка относно икономическите последици от клаузата за валутния риск спрямо задълженията по кредита.
Неизпълнението на това задължение на е довело до прехвърляне на риска от валутните разлики изцяло върху последния в нарушение принципа на добросъвестност и впоследствие изпълнението на спорната клауза е довело до значителна неравнопоставеност между страните.
В този смисъл е Решение № 168 от 29.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2184/2019 г., II т. о., постановено по иск за установяване нищожност на договорна разпоредба с напълно идентично съдържание като процесната. С коментираното решение се приема, че кредитополучателят не е имал възможност на база на предоставената му от ответната банка информация относно възможните промени в обменните курсове да вземе решение, основано на добра информираност, и да направи разумна преценка какъв договор за кредит да сключи - договор за кредит при по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или договор за кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск. Предвид липсата на информация в дългосрочен план за промяната в обменните курсове на швейцарския франк, той не е могъл да прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите си задължения от валутния риск, който поема със сключването на договора за кредит в чуждестранна валута, и се е съгласил с установените предварително от търговеца /банката/ условия, без да може да повлияе на съдържанието им, вкл. на изявленията в чл. 23 от договора, че е "запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.