Решение № 4144 от 17.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4144 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20251100514430 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 19304/27.10.2025 по гр.д. № 11693/2025 г. по описа на СРС, съдът е осъдил Министерство на културата да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 588,66 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, за периода от м.12.2021 г. до 30.04.2022 г., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, и сумата от 5,45 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.12.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.02.2025 г. до изплащане на вземането, като отхврълил иска за главницата за доставена и незаплатена топлинна енергия за разликата над сумата от 588,66 лв. до пълния предявен размер от 3366,46 лв. и за периода от м.05.2020 г. до м.11.2021 г. вкл., както и искът за главницата за цена за услугата дялово разпределение за разликата над сумата от 5,45 лв. до пълния предявен размер от 17,44 лв. и за периода от м.01.2021 г. до м.11.2021 г. вкл. ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу Министерство на културата, с адрес: гр.

София, бул. „Александър Стамболийски“ № 17, искове с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 788,93 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 21.02.2024 г., и сумата от 4,63 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата 1 за дялово разпределение за периода от 18.03.2021 г. до 21.02.2024 г.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба срещу осъдителната част. В нея се излагат подробни съображения, че решението е неправилно, тъй като не се установявало, че процесният имот се притежава от Министерство на културата. Единственото доказателство в тази посока бил акт за държавна собственост № 1294/21.09.1978 г. и № 1314/09.04.1980 г. От представените от ответника доказателства се установявало, че физически лица са адресно регистрирани на процесния имот, следователно те отговаряли за доставената топлинна енергия за имота. В баланса на министерството липсвала стойност за този имот, а в счетоводната програма на Министерството на културата не са намерени данни да е прехвърлят процесния апартамент. По делото били представени и договори между ищеца и ответника, в които липсвало задължение за заплащане на достаена топлинна енергия в процесния апартамент.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с който страната моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Доколкото постановеното решение не е обжалвано в частта, с която претенциите са отхвърлени, то същото е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По наведените с въззивната жалба възражения относно факта, че не се доказва ответникът да е собственик на имота, настоящият състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Продажбата на топлинна енергия за небитови нужди съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиента.

Претенцията на ищеца се основава на твърденията му за липса на сключен писмен договор между страните, т.е. на валидно правоотношение, 2 което да обуслови имущественото разместване - отдаване на ТЕ в имота, собственост на ответника.

Липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия – арг. чл. 59 ЗЗД. Поради това, съобразно твърденията на ищеца, ответникът, като не заплатил цената на доставената в имота му ТЕ, си спестил разходи, които следвало да направи.

В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че на извъндоговорно основание доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се обогатил, тъй като неплащайки цената на доставената в имота им ТЕ си спестил разходи, които следвало да направи.

За да бъде ангажирана отговорността на ответното дружество за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване не е достатъчно да се установи, че същото е собственик на процесния имот, а следва също така да се докаже, че именно то е ползвала имота през исковия период и съответно е консумирала доставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестило разходи - т. е. че се е обогатило. Настоящият състав на съда споделя изводите на първата инстанция, че ответникът е потребявал доставяното количество топлинна енергия през исковия период, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, доколкото по делото липсват данни ответното дружество да се е разпоредило с обекта или да го е предоставило на ползване на трето лице.

По делото са представени два акта за държавна собственост от 1978 г. и 1980 г., от който съдът прави извод, че жилищния блок №99а (сега №99) в ж.к.

Младост, в който се намира процесният топлоснабден имот – ал. 32 е ведомствен на Комитета за изкуство и култура /към настоящия момент Министерство на културата/. Обстоятелството, че в активите на министерството, респективно в счетоводството, имотът не е заведен и не фигурира като собственост на ответника, не е от такова естество, че да установи собственост или липсата на такава на едно лице спрямо недвижимо имущество.

Не могат да бъдат споделени и твърденията във въззивната жалба, че се доказвало, че имотът се ползвал от други лица. Вярно е, че с писмена молба вх.№ 207988/13.06.2025 г. Министерство на културата е представило писмо, получено от Столична община, видно от което други три лица са били регистрирани по постоянен и настоящ адрес в процесния апартамент. В писмото обаче се установява, че тези лица са били регистрирани през първото от 03.02.2010 г., второто лице – от 03.02.2010 г., а третото – от 03.10.2013 г.

Тези дати обаче са далеч от процесния период, а именно 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., поради което не могат да мотивират съда да приеме, че към исковия времеви интервал друго лице освен собственика е имало право да ползва имота. По делото не са представени договори или други доказателства, установяващи, че лице, различно от собственика, е имало права или дори достъп до процесния имот през исковия период.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, 3 включително и по отношение размера на уважените искове, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции същото следва да се потвърди.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в настоящото производство се дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, която претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, като следва да бъдат присъдени такива в размер на 30 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 19304/27.10.2025 по гр.д. № 11693/2025 г. по описа на СРС в атакуваната част.

ОСЪЖДА Министерство на културата да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78 ГПК сумата от 30 евро, представляваща разноски по делото пред СГС.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 4144 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20251100514430 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 19304/27.10.2025 по гр.д. № 11693/2025 г. по описа на СРС, съдът е осъдил Министерство на културата да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 588,66 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, за периода от м.12.2021 г. до 30.04.2022 г., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, и сумата от 5,45 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.12.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.02.2025 г. до изплащане на вземането, като отхврълил иска за главницата за доставена и незаплатена топлинна енергия за разликата над сумата от 588,66 лв. до пълния предявен размер от 3366,46 лв. и за периода от м.05.2020 г. до м.11.2021 г. вкл., както и искът за главницата за цена за услугата дялово разпределение за разликата над сумата от 5,45 лв. до пълния предявен размер от 17,44 лв. и за периода от м.01.2021 г. до м.11.2021 г. вкл. ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу Министерство на културата, с адрес: гр.

София, бул. „Александър Стамболийски“ № 17, искове с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 788,93 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 21.02.2024 г., и сумата от 4,63 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата 1 за дялово разпределение за периода от 18.03.2021 г. до 21.02.2024 г.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба срещу осъдителната част. В нея се излагат подробни съображения, че решението е неправилно, тъй като не се установявало, че процесният имот се притежава от Министерство на културата. Единственото доказателство в тази посока бил акт за държавна собственост № 1294/21.09.1978 г. и № 1314/09.04.1980 г. От представените от ответника доказателства се установявало, че физически лица са адресно регистрирани на процесния имот, следователно те отговаряли за доставената топлинна енергия за имота. В баланса на министерството липсвала стойност за този имот, а в счетоводната програма на Министерството на културата не са намерени данни да е прехвърлят процесния апартамент. По делото били представени и договори между ищеца и ответника, в които липсвало задължение за заплащане на достаена топлинна енергия в процесния апартамент.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с който страната моли жалбата да бъде оставена без уважение.