Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 365 от 22.11.2019, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 587/2019
Вид
Решение № 365
Подписан
22.11.2019
В сила
22.11.2019
Състав
РЕНАТА ГЕОРГИЕВА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА, ИВАН ВАЛЕРИЕВ НИКИФОРСКИ, МАРИЯ ГЕОРГИЕВА АДЖЕМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е №365 гр. ВРАЦА, 22.11.2019г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател:Рената Г.Мишонова-

Хальова

Членове:Мария Аджемова

Иван

Никифорски-мл.с. при участие на секретар лилия

Горчева като разгледа докладваното от съдия Мишонова- Хальова въз. гр. дело N`587 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид:

„БНП Париба

Пърсънъл Файненс“ С.А.,Париж,Франция,чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,клон България,гр.София ,чрез процесуален представител юрисконсулт П.П., са подали въззивна жалба срещу решение№571 на РС гр.Враца от 21.06.2019г.,постановено по гр.д.№ 4470/2019г,с което са отхвърлени предявените от въззивника искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.124 ГПК.

Поддържа се във въззивната жалба,че решението е необосновано и неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Твърди се още ,че от фактите по делото било недвусмислено доказано, неоспорване от кредитополучателя на възникналата облигационна връзка между страните, както и че същият кредитополучател не е оспорил възникналото правоотношение между страните.

Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с уважаване на предявените от въззивника искове.

С въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства.Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба адв. Г.З. от ВрАК , в качеството си на особен представител на ответницата Г.Н., оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение , а решението на РС-Враца потвърдено с всички законни последици.

С отговора не се правят нови доказателствени искания.

Настоящият съд. състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество въззивната жалба е н е о с н о в а т е л н а.

Пред ВРСъд е депозирана искова молба от „БНП

Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ КЧТ, ЕИК *********, против Г.Т.Н., ЕГН **********,с която са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че въз основа на

Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта № CARD-11594233 от 30.11.2016 г., ищецът в качеството му на заемател предоставил на Г.Н. револвиращ кредит в максимален размер от 1

000 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кредитна карта MasterCard. Заявява се, че на 30.11.2016 г. ответницата е активирала предоставената й от ищеца кредитна карта № CARD-11594233. Сочи, че върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Твърди, че на 01.03.2017 г. ответницата е преустановила редовното обслужване, като към посочената дата балансът по карта е в размер на 1 235,90 лева, от които 953,87 лева – главница, 282,03 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 01.03.2017 г. до 10.11.2017 г., 48,42 лева – лихва за забава върху главницата за периода от

10.11.2017 г. до 11.05.2018 г.

Сочи се в ИМ , че след сливане между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Франция е негов универсален правоприемник и осъществява дейността си на територията на Република България чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ КЧТ. Искането е постановяване на решение, с което да бъде признато, че ответницата Г.Т.Н., ЕГН **********, дължи на ищцовото дружество следните суми: 953,87 лева – главница, представляваща непогасено задължение по Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта № CARD-11594233 от 30.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 29.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 282,03 лева, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от 01.03.2017 г. до 10.11.2017 г., сумата от 48,42 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., за които суми е издадена Заповед № 1416/30.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2287/2018 г. по описа на РС – гр.

Враца, ГО, VII състав, както и присъждане разноски за първоинстанционното и заповеидно производства.

В срока по чл.

131 ГПК по делото е постъпил отговор от назначения на ответницата особен представител адв. Г.З., с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Заявява, че исковете са недопустими, тъй като кредитор по процесния договор е „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, който търговец е заличен в Търговския регистър и не са вписани данни за негов правоприемник. Исковата молба е подадена от друг правен субект - „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Франция. На следващо място сочи, че исковете са недопустими и поради това, че са предявени от клон на чуждестранно юридическо лице, което не разполага със самостоятелна правосубектност. Клонът не може да участва като страна в производството, поради което правото на иск не е надлежно упражнено. Счита още, че исковете са недопустими и поради това, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като съдържа клаузи, противоречащи на добрите крави. Иска се прекратяване на производството поради недопустимост на исковете. На следващо място, оспорва основателността на исковете, тъй като не е обявена предсрочната изискуемост на кредита – волеизявлението на кредитора не е доведено до знанието на кредитополучателя. Заявява, че договорът съдържа неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП относно размера и начина на изчисляване на договорната лихва.

С оглед представените писмени доказателства от фактическа страна е установено следното:

След служебна справка в електронната страница на Търговския регистър и от представените от ищеца писмени доказателства – превод на български език на извлечение от основно вписване в търговския и фирмен регистър към 13.03.2018 г., издадено от Секретариат на Търговския съд в гр. Париж, Франция, Нотификация за презгранично сливане, пълномощно и Доклад на съвета на директорите, се установява, че на 31.01.2018 г. е осъществено презгранично сливане на основание чл. 13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., регистрирано във Франция акционерно дружество, със седалище в гр. Париж, и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – българско еднолично акционерно дружество със седалище в гр. София. Считано от 24.04.2018 г. – преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е със статут „заличен търговец“ в ТР. Дружеството е преобразувано по реда на чл. 265 от